Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Слабата брънка в НАТО? България, Русия и изкушението на шпионажа

Слабата брънка в НАТО? България, Русия и изкушението на шпионажа



Може ли България да остане надежден член на НАТО или Алианса трябва да преосмисли дългогодишното членство на страната в Алианса след последния шпионски скандал? Тези въпроси задава Марк Крамър от център “Дейвис” в Харвардския университет.

 

Ето и цялата статия: 

 

Множество тревожни въпроси за сигурността през политиците в САЩ и НАТО събудиха последните разкрития за пробива на българската национална сигурност и проникването на руските разузнавателни служби. 

 

Може ли България да остане надежден член на НАТО? Този въпрос излезе на преден план на 19 март тази година, когато прокуратурата в България съобщи, че шестима души, в това число петима служители на Министерството на отбраната, са с обвинения за шпионаж в полза на Русия.

 

Това е поредното разкритие за руския шпионаж, който тече в България. През 2019 г. Николай Малинов, бивш депутат в парламента бе арестуван по същите обвинения, както и по обвинения за пране на пари за руски "патриотични" организации. Малинов е ръководител на Национално движение "Русофили", една от няколкото про-Кремълски организации в България, която е спонсорирана от Москва.

 

Два месеца след този случай, докато чака започване на делото срещу него, Малинов пътува до Москва, където получава орден от руския президент Владимир Путин. Церемонията в Кремъл е излъчена по руската телевизия, а самото отличие включва и стипендия от 2,5 милиона рубли. 

 

През септември миналата година българските власти експулсираха петима руски дипломати и военното аташе на Русия. Мотивът - използване на служебно положение за участие в дейности "несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения". Това е стандартен начин да се каже, че става дума за участие в шпионаж.

При последният шпионски скандал в България прокуратурата разпространи разобличаващи доказателства за дейността на шпионската мрежа. Сред тях е 20-минутно видео. Според показаното до момента финансовата облага е била ключов моти за шпионите.

 

Сумите, които са получавали са били сравнително скромни (приблизително 1700 щатски долара на месец). България обаче е бедна страна и допълнителни доходи с такъв размер могат да окажат влияние.

 

Трябва да се внимава с преценката на значението на тези арести и последвалите разкрития. Главният прокурор Иван Гешев, който е близък до премиера Бойко Борисов, бе обект на масови протести през изминалото лято. Демонстрациите бяха и срещу самия Борисов. Двамата правят всичко възможно  тези арести да са в полза на управляващата партия ГЕРБ на парламентарните избори. Гешев и Борисов са представени като доблестни защитници на българската сигурност.

 

Дори и политическите сметки да са повлияли за арестите и последвалото им оповестяване, много тревожни въпроси се повдигат по отношение сигурността на политиците в САЩ и НАТО. Публичните разкрития и въпросите, на които и към момента не е даден отговор, пораждат безпокойство в натовските среди относно ролята на България в Алианса.

 

Важно е да се спомене ключов факт - още не е ясно колко точно дълбоко са проникнали руските служби в българската армия.  Предполагаемият лидер на шпионския кръг, 74-годишният Иван Илиев, е преминал обучение във академията за военно разузнаване в СССР в средата на 70-те години. Беше ли компрометиран по онова време или e от скоро е дезертьор, воден от алчни мотиви? Казаното от прокуратурата до момента предполага второто. Но някои от думите между Илиев и съпругата му в записите, сочат към по-дългосрочни отношения. 

 

Галина, съпругата на Илиев, е с двойно гражданство - руско и българско. Тя е предполагаемата връзка между шпионския кръг и руското посолство в София и е една от шестимата задържани.

 

Илиева има два ключови контакта в дипломатическата институция - Максим Рибкин и Александър Зинкин, които бяха първи и втори секретари на посолството, но в действителност работят за руската служба за външно разузнаване. Те бяха обявени за персона нон грата от МВнР и напуснаха страната. 

 

От подслушванията знаем, че няколко седмици преди арестуването на шестимата заподозрени, Рибкин и Зинкин са заповядали на шпионите да прекратят операциите си временно. Това предполага, че офицерите по един или друг начин са научили, че има теч на информация. Как? Все още не се знае. Най-вероятно някой от високите етажи на българските структури ги е насочил, но който и да е бил, все още не е идентифициран. Предполага се, че българските власти на този етап не знаят за кого става дума.

Липсата на яснота по този въпрос е една от основните причини за притеснения относно все по-дълбокото проникване на руските тайни служби в българското правителство и армия. 

 

Илиев гради кариерата си в българското военно разузнаване по времето на комунизма и в първите две десетилетия след това. След пенсионирането си, той продължава да работи за военното разузнаване в страната и надзирава обучението на нови офицери. Задача, която той изпълнява в продължение на няколко години. 

 

В контекста на това, което се знае към момента, нормално е да си зададем въпроса колко от тези нови офицери от военното разузнаване са били вербувани като шпиони за Русия. Към този момент се разследват класовете на Илиев, но ако той не сътрудничи, никога няма да стане ясен пълния обхват на дейността му.

 

Знаем със сигурност, че служители на военна полиция, изпратени да задържат Илиев на 19 март, в крайна сметка се опитват да му помогнат да избяга. Оставили са го без надзор в кафене, а той е използвал възможността да побегне. Опитът му да се измъкне е бил възпрепятстван от агентите на контраразузнаването, разположени в района на руското посолство. Именно те залавят Илиев, който очевидно е планирал да търси убежище там.

Все още никой от военната полиция не е бил арестуван. Въпреки това обаче очевидното им съучастие в опита за бягство предполага, че скандалът е много по-мащабен, отколкото първоначално се смяташе. 


До януари 2021 г. служба "Военна полиция“ е била под командването на генерал Борислав Сертов, който в момента служи като помощник на българския военен аташе в Русия. Според твърденията в медиите, разследващите от българското контраразузнаване преминават сравнително методично през протокола на Сертов като началник, за да проверят дали той е компрометирал службата и е позволил на руските разузнавачи да получат достъп до чувствителна информация.

 

Сертов отрече да е провеждал каквито и да било нерегламентирани срещу със служители на руското посолство в България. Но неофициално разследващите заявиха, че по всичко, личи, че под неово наблюдение нещо се е объркало.

 

Останалите трима арестувани на 19 март са служители на военното разузнаване. Един от тях е Любомир Медаров, който по-рано бе дипломат и офицер от военното разузнаване. Досега отговаряше за службата за класифицирана информация в българския парламент. Властите в страната все още не са предоставили сведения за информацията, която е предадена от Медаров. На записите обаче става ясно, че той е отговорен за изтичането на чувствителна информация не само по отношение политиката за националната сигурност на България, но и за връзките на страната с НАТО, включително американските военни сили, които действат на военен полигон в Ново село в Източна България. Записите показва също и че Медаров, заедно с друг офицер - Димитър Улахов, са били напълно готови да предадат колкото се може повече от тази информация срещу съответното заплащане. Улахов също сред задържаните. 

 

Все още не може да бъде измерен и пълният размер на щетите, причинени от друг предполагаме шпионин - полк. Петър Петров, имал сериозна отговорност по бюджетните въпроси и програми на МО. Петров е имал достъп до най-класифицираните документи, в това число чувствителни данни относно новия координационен център на НАТО във Варна. Смята се, че голяма част от тази информация е била компрометирана.

По време на Комунизма в България страната е верен съюзник на Варшавския договор на СССР. Останките от епохата постепенно се разсейват, след свалянето на Тодор Живков през 1989 г. Дори и след като България става член на НАТО през 2004 г., и член на Европейския съюз през 2007 г. страната продължава да е в странна позиция. 


България разчита на Русия за почти 100% от вноса на енергия. Когато западните петролни компании информираха българското правителство преди петнадесет години, че значителни енергийни резерви в България могат да бъдат извлечени чрез фракинг (хидравлично разбиване), руските власти създадоха финансирано от тях протестно движение. За съжаление българският парламент се огъна под исканията на фалшивите демонстранти и забрани тази дейност, оставяйки страната почти изцяло енергийно зависима от Москва.

 

Подобни силни зависимости е рискована сама по себе си, но последните разкрития за поникването на Русия в българските служби за сигурност са значително по-обезпокоителни. Съюзниците на България в НАТО със сигурност ще настояват за пълна яснота. Въпреки че американските служби може би са твърде предпазливи да разкрият онова, което самите те са открили чрез свои източници, те трябва да предприемат премерения риск за предоставянето на всякаква информация, която да помогне на българското правителство да изкорени руските шпионски мрежи, които гледат на България като на слабо звено в НАТО.

 

Ако българските власти целят провеждането на едно вяло разследване и в крайна сметка се предприемат леки дисциплинарни мерки, НАТО ще трябва да преосмисли дългосрочната роля на България в Алианса.

 

превод и редакция: Джесика Вълчева

 

Източник: https://frognews.bg/


 

148069