Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Съседите знаят ли ка...
Съседите знаят ли какво се крие зад затворената врата?

Съседите знаят ли какво се крие зад затворената врата?



Коментар на Райна Знаменкова

 

11–годишно момиче бе убито преди дни от свой 15-годишен приятел. Причината за жестокото престъпление – спор за това къде да се пуши наргиле. Момичето е намушкано с нож във врата, а трупът е намерен в асансьор на 108-и блок в квартала. Новината пълни скучните новинарски емисии, а млади и стари цъкат с език: "Уф, тази младеж". Съседи на убиеца обаче пламенно го защитават - добър бил, носел торбите на баба Гина, поздравявал, видиш ли. Това не му е попречило да намушка до смърт малкото момиче, заради едно наргиле.

Насилието и тормозът сред младежите  е постоянен и очевидно разрастващ се  проблем, който обаче забелязваме само при голяма трагедия. Спомняте ли си как 11-годишно момиче почина след като неин съученик го изрита в корема в коридорите на школото? И тогава никой не вярваше, че подобна свада между две деца може да завърши толкова фатално.

Не сме забравили и ученичките, които пребиха своя приятелка и я накараха да се съблече гола, докато снимат видео за Фейсбук.

А случаят, когато двама дванайсетокласници пребиха 49-годишен учител?

Тези дни излезе статистика, според която у нас са регистрирани 20 000 деца на възраст между 8 и 17 години, прекрачили закона. Любопитно или по-скоро тъжно е, че през 2014 г. (само преди 3 години) броят на децата-престъпници е 10 705. Почти двойно по-малко!

Данните сочат, че всяко трето дете, което е извършило нещо нередно, задължително рецидивира като продължава да прави нови престъпления. Най-вече това са телефонни измами, джебчийски кражби и противообществени прояви.

За жалост малчуганите стават все по-агресивни, а възрастните все по-безотговорни. Психолозите са категорични, че човек не се ражда престъпник, а се създава такъв от семейството, от заобикалящата го среда. Доста родители са абдикирали от родителството. Това, че си родил дете, не означава оттук нататък, че обществото трябва да се грижи за него и да го възпитава. Това, което основно ни липсва през последните години, е как съвременните родители учат децата си на уважение към правилата и към авторитетите. Няма демократично общество, което да не е основано на спазване на правила и да не е основано на уважение към  определени авторитети. За жалост, в годините на прехода понятията справедливост, ред, законност изчезнаха.

Потънали в бедния си, жалък и тъжен живот повечето от нас не се оглеждат около себе си, за да видят какво става. Затваряме очите си и запушваме ушите си, когато в съседния апартамент пребиват млада жена. Не спираме да помогнем, когато възрастен мъж падне на улицата, извръщаме поглед, когато майка ожесточено бие детето си.

Все повече семейства се разделят, за да може я татко, я мама да замине на гурбет. Или пък и двамата, а баба и дядо да гледат децата. Безпаричието поражда скотско поведение, липса на морал и елементарни човешки ценности. Състояние, за което основна вина носят всичките ни политици от комунистическо досега. И държавата, подвластна на управляващата партия, и политиците ни, и цялата ни олигархия - задкулисна и предкулисна имат интерес от неук, беден, посредствен народ. Имат нужда най-вече от обезверени и апатични хора! За да ги контролират и да ги купуват за по 50 лв., за 400 лв. заплата..., за един обяд.

СРАМНО И ПОЗОРНО.

И така бавно и постепенно обществото потъва в пълна бездуховност и безразличие. Нищо чудно, че децата-престъпници са се увеличили двойно само за 3 години. Ако нещо не се промени, представяте ли си какво ще стане след още 3?

За близо 27 години /а и преди това/ управниците, но не и без наша и на медиите подкрепа, създадохме среда за безнаказаност и непрекъснато оправдание на всичко негативно, което се случва по отношение на живота у дома и навън. Всички, които нарушават правните и морални норми биват помилвани. Няма нито един осъден висш политик. Доказаните престъпници са на свобода и парадират с приказен живот, а занданите са пълни с джебчийки и маломерни криминални типове. Няма как това да не създаде усещане за безнаказаност и у децата. Няма как това да не породи чувството за липсата на каквато и да било справедливост у тях.

Случаят с поредното убийството на дете от дете в София скоро ще потъне в прахта на и без това бавната ни и раздирана от противоречия правораздавателна система. Обществото скоро ще забрави случилото се.  Така е в нашата България. Всеки ужас за по 3 дни. А ужасът ще тегне само над тези две семейства, пряко засегнати от трагедията. А съседите ще продължават да цъкат с език и да защитават убиеца. Следващата подобна трагедия е близо, освен ако най-накрая не излезем от летаргичния сън, в който сме потънали и не превърнем България в една правова държава, в която престъпниците биват наказвани. И държавата е държава, а ние нейни достойни граждани. Тогава да започнем от политиците и държавата, не мислите ли? 


34316