Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Темата за народния с...
Темата за народния съд – поредната „дъвка” за народа

Темата за народния съд – поредната „дъвка” за народа



Коментар на Силви Горчев – историк, гр. Свищов, експерт на „ДНЕС“

Обществото ни тези дни е отново рязко поляризирано. Отново България е разделена на Левски и ЦСКА. Този път темите са много. Инстанбулската конвенция, налагането на задължителна казарма, Луков марш, а вече и темата за Народния съд. 

От ГЕРБ поискаха оставката на Валери Жаблянов, като зам. шеф на Парламента, заради думите му, че Народният съд от 1945 г. е "едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие".

То бе разпространено във вторник от пресцентъра на БСП в обръщение на Изпълнителното бюро на партията до премиера Бойко Борисов по повод "Луков марш". Няколко часа по-късно БСП се разграничи от този текст в обръщението с мотива, че то не е съгласувано с ръководството на партията. От ГЕРБ чакаха отдавна реванш за оставката на Главчев и много бързо го откриха в думите на Жаблянов. Социалистите отказаха, провинилият се депутат - също.

Самото БСП е разделено по повод на този пореден скандал в парламента. След близо 2-часово заседание все пак от БСП решиха да подкрепят Жаблянов и той да не подава оставка. 

Това е поредното разиграване от екшън сериала „Патриотични игри” на драма кръжока в НС. Поредният фалшив цирк на измислени скандали и разправии между БСП и ГЕРБ. Не е първото и няма да е последното. Целта на леви и десни, сини и червени, оранжеви и зелени е само една – оставане в парламента и лапане на държавна пара. Хилядолетия наред принципът „Разделяй и владей” подпомага на управляващите по цял свят да подчиняват и манипулират общественото мнение. На фасадата на Народното събрание от построяването му до наши дни грее сентенцията - "Съединението прави силата", което не пречи вътре да се прави точно обратното.

Да се върнем на поредната „ябълка на раздора”, която очевидно е поредното кокълче, подхвърлено на народа, за да се „джавкат” пенсионерите по поликлиниките и опашките , а мастити политолози и социолози да се пенявят по медиите и така изцяло купената родна журналистика да си заработва сребърниците.

Народният съд.

Според Ивайло Знеполски, от негова публикация през 2008 г. „Народният съд е наименование на извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционен терор.

Историографията от преди 30 години сочи – Народният съд е справедлив акт на българския народ на търсене на възмездие от виновниците за влизането на България на страната на Тристранния пакт, както и за зверствата при изпълнението на Закона за защита на Държавата от 4 януари 1924 г.

Image result for ден на признателност и почит към жертвите 

Това са двете трактовки за едно и също историческо явление. Конюнктурни трактовки. В синхрон с историческите реалности. Но Народният съд от сериозните познавачи на епохата не се разглежда еднозначно и конюнктурно. Историята не може да се разглежда еднозначно и конюнктурно, защото това я профанизира, а в някои случаи цензурира истината, която дължим на тези след нас.

Работата с историческата наука е свещенодействие и отговорност и трябва се работи с идеологически чисти ръце. Факт е, че често „историята се пише от победителите”, но тогава тя не е обективна, а е продукт на откровена пропаганда. Българинът, като народопсихология е любопитен, интелигентен и жаден за просвета човек – поне така го описват класиците. Българинът по дефолт разбира от всичко – от спорт, от политика, а сега вече и от история. Но историята е сложна наука, за да си коректен - трябва първо да построиш базата, после да наблюдаваш процесите във времето и после да се научиш да правиш безпристрастен и обективен анализ на събитията. Без едно от тези три условия историческа експертиза няма! Това знаят всички сериозни учени и не участват в такива „псевдооткрития”, достойни само „задълбочените” познания на Уикипедия.

Истинският поглед на историческите събития е обикновено нееднозначен-такъв е и случаят с Народния съд!

Фактите са следните: На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема законопроекта на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Приемането на Наредбата трябвало да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев апелира да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.

На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.

След повече от петдесет години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.

Това са фактите. Сега можем да спорим за юридическата основателност за произнасянето на всяка определена присъда, защото като всяко подобно самоуправство „покрай сухото е изгоряло и много мокро”. Покрай наистина виновните за убийството на деца, са осъдени и убити и много хора, само поради лични отношения с новите властимащи. Народният съд е бил продължение на онази „гражданска война”, която не спира вече толкова години, при която се убиват едни други българи. Народопсихолозите търсят корените на това разделение още от предхристиянски, племенни времена, но наличието на това явление е факт. Не трябва да си заровим в главата в пясъка и да не си даваме сметка, че такъв вид трибунали е имало винаги при смяна на един политически строй с друг – Френската революция и самият Нюрнберски процес, чиито производна е и Народният съд. Но оправдава ли го това? Значи ли, че назад в историята може да открием подобни жестокости и сега може да ги приемем като нещо нормално. Това не е съд, това е екзекуция, дивашкото мракобесие на полуграмотни реваншисти, за които днес не трява да спорим, а трябва да осъждаме. Народният съд беше само началото, Зловещо предзнаменование за десетилетията на насилие и съветско-азиатска модернизация. Престъпленията не могат да бъдат забравени. Историята помни и ще разказва за тях не само учебниците.

Няма сериозен български патриот (не патриотар), който да не съжалява за погубените светли умове от този период, чиято експертиза във всички направления на научния, интелектуалния и стопански живот беше унищожена. Защитниците на това време още разказват за дивото азиатско клане, което е било преди 1944 г., за обезглавените партизани, проснати на площадите, за разстреляните деца и убитите ятаци. От позицията на времето обаче всички те са били истински престъпници. Но всъщност една грешка, една жестокост, едно предателство, трябва ли да бъде наказано с друго? Още по-страшно и ужасяващо като Народния съд? Това е началото на диктатурата на малцинството правоимащи, която не спря да тероризира политически, икономически и социално българите, изменяйки насилствено естествения ход на тяхното историческо развитие. 

Историята доказва, че и фашизмът, и комунизмът стигнаха до нечовешко израждане и смъртта на милиони хора по целия свят. Така чувствителната тема за Народния съд бе извадена именно във време, в което българският народ се пробуди. Основното е, че не трябва да позволяваме ние, българите да ставаме подвластни на езика на омразата, който ни налагат управляващите, които все по-осезателно дочуват зад дебелите стени на Народното събрание негодуванието на народа. Изплашени от този гняв, те отново ни подхвърлят зрелища и ни подават горещи „темички” за конвенцията, за Народния съд, а следващата седмица нещо ново.

Важното е България да бъде разделена на „Левски” и ЦСКА завинаги, а не да се помирим и да си простим!

А при история като нашата помирението е основата на възхода и благополучието на страната ни!

 

Вижте още: 

Най-масовата екзекуция на Народния съд на български офицери и политици