Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Търсят се (полит) ко...
Търсят се (полит) комисари

Търсят се (полит) комисари



Все по-малко са кандидатите да играят в отбора на Бойко Борисов.

Още един белег за кризата във властта - ГЕРБ и патриотите все по-трудно намират кадри за ключови постове в държавното управление

 

Кадровата банка на ГЕРБ и на патриотите кънти на кухо. Този тежък дефицит е една от причините в редица важни държавни органи да се заседяват хора с отдавна изтекли мандати - просто няма кой да ги замести. Експертите, за които почтеност и морал не са просто думи и които държат на реномето си, не искат да стават слуги на силните на деня и да изпълняват мръсни поръчки. И макар Бойко Борисов да е убеден, че и магаре може да направи депутат/министър, все пак за шефовете на агенции и комисии има набор от критерии, които осел не може да покрие. Освен това жадните за високи постове в момента са се снишили, защото идат избори, властта може да се смени и не се знае какво ще й хрумне на новата управляваща конфигурация, а никой не иска да си купува фабрика на 8 септември.  

От миналата година се разгорещяват страстите около стратегическата Комисия за енергийно и водно регулиране. Там още през пролетта трябваше да има сериозно обновление, защото мандатите на председателя Иван Иванов и на още четирима от 9-членната комисия изтекоха на 2 април. Тогава самият проф. Иванов заяви, че той самият не желае повторен мандат. Но ГЕРБ и патриотите не реагираха. През юни внезапно стана напечено - премиерът Борисов се ядоса и се закани да уволни ръководството на КЕВР  (с изтеклите мандати!). Зевсовият му гняв кипна, след като от енергийния регулатор дойде анонс, че парното ще поскъпва, и народът взе да негодува, че сметките растат и че обещаваното лично от премиера поевтиняване всъщност се оказва повишение. След избухването на Борисов парламентът най-сетне задвижи процедурата за избор на нови комисари. Започна

мъчителна селекция с издигане и оттегляне на кандидати, 

с промяна на правилата за избор в крачка и с взаимни обвинения в порочно кадруване - този номиниран бил човек на Делян Пеевски, друг на Христо Ковачки, трети... Накрая се получи се нещо като "клан-клан-недоклан" - депутатите избраха трима нови членове на КЕВР (всъщност двама от старите членове получиха нови петгодишни мандати), но не успяха да назначат нов председател и член на комисията за енергийния ресор (никой от номинираните не получи достатъчно гласове). Така проф. Иван Иванов и Евгения Харитонова посрещнаха Нова година на старите си постове с изтекли преди осем месеца мандати. 

В Закона за енергетиката ясно пише: "Изборът на нови членове на КЕВР се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове". Но явно управляващите смятат, че законите трябва да се спазват само от управляваните.  

А важните кадрови решения явно стават все по-голяма тегоба за Борисов и партньорите му, защото 

изтеклите мандати вече се превръщат в хроничен проблем  

Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков престоя на поста си цели три години и половина след изтичането на мандата, докато му търсеха наследник. 

Шефът на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов също се задържа прекомерно на поста си -  две години и отгоре след края на мандата. АЯР е агенцията, която издава лицензите за ядрените проекти - за площадки, за мощности, за АЕЦ "Белене" и за АЕЦ "Козлодуй". С АЯР шега не бива, ГЕРБ и патриотите го знаят и това явно ги затрудни в избора. Но по Коледа се случват чудеса и ето че правителството най-сетне намери нов председател - на заседанието си на 23 декември реши да назначи начело на АЯР Цанко Бачийски, дългогодишен кадър на АЕЦ "Козлодуй". Една от причините за внезапното разбързване вероятно е наказателната процедура, която ЕК започна срещу България заради несвършена от ядрената агенция работа.  

Но за смяна на върха в Комисията за защита на потребителите времето не стигна. Мандатът на сладкодумния председател на КЗП Димитър Маргаритов формално приключи преди половин година - в края на юни 2020-а, но управляващите нехаят. Всъщност не е чудно, че Борисов и компания не бързат да го сменят (или преназначат) - Маргаритов наистина е цвете на фона на предишния шеф на тази комисия. А и по-подходящ явно не могат да намерят. 

Комисията за защита на личните данни също е с "баято" ръководство. Председателят на комисията Венцислав Караджов и четиримата членове на комисията бяха избрани от парламента през април 2014 г. за 5-годишен срок. Управляващите май се чудят да им поверят ли нови мандати, или да им търсят наследници. "Сега" попита правителството кога ще внесе номинации в парламента и кого ще предложи. Пресслужбата на МС отговори, колкото да отбие номера: "Практиката през годините показва, че различните правителства предлагат на парламента нов състав на КЗЛД след изтичането на петгодишния срок. Към настоящия момент, независимо от епидемичната обстановка, се работи по предложения за нов състав". 

И докато при КЗЛД законът допуска членовете ѝ да останат на поста до избора на нови, при Инспектората към Висшия съдебен съвет това не е така. Още през пролетта на миналата година изтекоха и мандатите и на инспекторите, и на главния инспектор Теодора Точкова. Парламентът дори не е открил процедурата за издигане на кандидатури. А абсурдното обяснение на НС е, че правната комисия не е приела правила за избора. Неотдавна Съюзът на съдиите за втори път припомни на депутатите, че бавят избора. А председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов поиска оставката на Точкова - не заради изтеклия й мандат, а заради скандала "ЦУМ-гейт", в който преди дни се потвърди с официални документи, че през 2017 г. Инспекторатът е действал така, че да оневини тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. А Точкова дори нямаше смелостта да се изправи и да защити действията си пред ВСС, макар и мнозинството в съвета да ѝ адвокатства безрезервно.

В момента ГЕРБ и патриотите имат други приоритети - заети са да оцеляват напук на ковид кризата, на леви и десни неприятели и на атакуващия ги по всички флангове президент. И очевидно не им се занимава с изтекли мандати и тегави кадрови въпроси.

Но има една комисия, чийто 

сегашен състав е толкова ценен за управляващите, 

че се готвят да го съхранят чак до 2030 г.  Това е Комисията за защита на конкуренцията, оглавявана от Юлия Ненкова. Малко преди Коледа министърът на икономиката пусна за обществено обсъждане законопроект, който предвижда удължаване на мандатите на комисарите по конкуренцията от 5 на 7 години и връща възможността да повторят мандатите си. Според действащия закон Ненкова и колегите й трябва да приключат работата си в КЗК през юни. Кое ги прави толкова безценни, та се предлага бетонирането им на постовете за дълги години? 

Често се коментира, че председателката на КЗК Юлия Ненкова е майка на младия депутат от ГЕРБ Александър Ненков. Но кариерата на тази дама е свързана с ГЕРБ още от зората на партията. Тя беше юристка в Столичната община, когато кметът Бойко Борисов я направи своя заместничка. После Юлия Ненкова оглави Надзорния съвет на Агенцията за приватизация - в период, в който приватизация все още имаше. А през 2016 г. ГЕРБ я издигна за председател на КЗК.  

Като бухалки  

По закон държавните регулатори са независими. Идеята е парламентът/респективно правителството да избират възможно най-качествените кадри за ръководители, а те на свой ред да контролират и надзирават безпристрастно и точно, без да се влияят от политическата конюнктура и без да изпълняват прищевките на управляващите. Това е и причината да има мандати – за да не може властта да сменя заемащите ключови постове като носни кърпички. Всичко това обаче е само на хартия, а реалността е толкова различна, че роди крилата мисъл, че у нас регулаторите са независими, защото от тях нищо не зависи - решенията се взимат от шепа хора, окупирали върха на властовата пирамида. Именно тази "независимост" доведе до опасна мутация - 

държавните контролни органи се изродиха в бухалки срещу непослушните 

и недолюбващи силните на деня и в солиден параван за греховете на "правилно ориентираните". 

Миналото лято се появи запис на телефонен разговор, в който глас, силно напомнящ на премиерския, обяснява как ще размаже някой, който не се съобразява с волята му, като за целта е впрегната Комисията за финансов надзор (КФН). Записът се оказа от времето, когато финансовата група "Еврохолд" поиска да придобие активите на ЧЕЗ в България. Прокуратурата не особено охотно се зае да проверява записа със заплахите и успя да замете скандала. А "Еврохолд" наистина се оказа обект на проверка, КФН откри незнайно какви "ужасни" неща и изпрати доклада си в прокуратурата и в ДАНС, с което пося тежки съмнения. Освен това "разкритията" на финансовия надзор дадоха коз на другия регулатор да пореже "Еврохолд"  - КЗК не разреши на холдинга да купи активите на ЧЕЗ у нас, тъй като имал бизнес със застраховки в енергетиката и това можело да навреди на конкуренцията.

А Бойко Борисов така и не се научи да си мери приказките. "Виждате как спряхме и Гинка Върбакова", каза той, когато журналисти го попитаха негов ли е гласът от компрометиращия запис и наистина ли е пратил КФН като наказателен отряд в "Еврохолд". Премиерът явно искаше да обясни, че няма двоен аршин и че държавните органи бдят и проверяват всеки кандидат-купувач, но неволно потвърди това, което всички знаем - че силна ръка държи "независимите" регулатори на къс повод и ги напътства кога да хапят, кога да лаят, кога да служат. Междувременно "Еврохолд" обжалва отказа на КЗК да купи активите на ЧЕЗ и наскоро спечели съдебното дело. 

А има и други  случаи, в които решенията на КЗК са подплатени с  оборими аргументи от типа "намерихме теле под вола".  Неубедителни бяха и съображенията, с които регулаторът посече желанието на чешкия милиардер Петр Келнер да купи медийната група на Нова тв. Малко след това КЗК одобри "правилния" купувач  - братя Домусчиеви.  

Съвсем наскоро пък комисията стовари необяснимо тежка санкция за спорно нарушение на веригата за детски игри и играчки "Хиполенд". Неприятностите на известната компания започнаха, след като собственикът й Мариан Колев получил от друг играч от същия бранш оферта за общ бизнес, но отказал.  Малко след това (не)случаен гражданин се оплакал в КЗК (странно защо не в другата комисия - за защита на потребителите), че отишъл да си купи не един-два, а няколко конструктора "Лего" на промоция в един от магазините на веригата, но не щеш ли, желаната бройка не била налична. КЗК започна проверка, която доста се проточи и приключи - не щеш ли, точно когато в разгара на протестите синът на Колев се оказа една от жертвите на полицейското насилие и бащата излезе с пламенно отворено писмо в защита на недоволството срещу властта.  Последва "фиш" за глоба от КЗК - заради онзи случай с изчерпаните "Лего".

Низ от случайни събития и съвпадения? Точно заради такива случайности в обществото се загнезди усещането, че държавните регулатори не служат на правото и на обществения интерес, а биват употребявани като бухалки за "мръсни поръчки", за разправа с критици и опоненти на управляващите, дори за превземане на бизнеси.

Всичко това обяснява защо за властимащите е изключително важно 

да инсталират в ключовите агенции и комисии предани кадри, 

готови, ако се наложи, да жертват професионалния си авторитет в името на "по-висши" интереси. А такива мераклии все по-трудно се намират. Не защото липсват кандидати за шеметна кариера и висока държавна заплата, а защото и най-амбициозните си дават сметка, че наближаващите избори могат да прекроят силно политическия пейзаж. 

 

---------------------

Дефицит

"Резервната скамейка" на селекционера Борисов заплашително оредява и му се налага да размества едни и същи играчи, поверявайки им различни постове в изпълнителната власт. Така за нула време (в политическия смисъл) Росен Желязков  премина от главен секретар на МС през шеф на Агенцията за електронно управление и председател на Комисията за регулиране на съобщенията, където престоя по-малко от година, защото се наложи да стане министър на транспорта.

Шефът на НАП Бойко Атанасов бе командирован начело на Комисията за финансов надзор. В КФН бе пренасочена и фамозната бивша депутатка от ГЕРБ Диана Йорданова, която стана за смях, когато като докладчик на проектозакона за финансовия одит стигна до глава седма и "разчете" римското число VІІ като "Ви Ай Ай". В същата комисия се озова и друга интересна птица, очевидно със солидни протекции - Мария Филипова. 33-годишната хубавица преди това бе в Държавната комисия по хазарта. Тя се оказа единственият председател на ДКХ, който мина между капките в скандала с лотариите на Божков и огромните неплатени такси, които комисията е проспала. И вместо неприятности с Темида получи отлично платен пост в КФН. 

Бившият шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев пък кацна като консул във Валенсия, без да знае дума на испански. А бившият главен прокурор Сотир Цацаров го замести като шеф на Комисията по конфискацията. В заника си като министър на финансите Владислав Горанов се раздели с шефа на кабинета си  - прати го да ръководи Комисията по хазарта.

Примерите са безкрай. Гладът за кадри е очевиден. Той издава колко изчерпана е сегашната власт. 

  

 

 

Източник: https://www.segabg.com/

 

ВИЖТЕ ДРУГИ МАТЕРИАЛИ ПО ТЕМАТА:

Самозабравен Борисов поведе черно хоро, но българите трябва да се опълчат

Мая Манолова: Властта трябва да иска прошка от народа

Докато хора умират от безхаберието на властта! >> Правителството ще похарчи на тъмно още 50 млн. за нови машини на специалните сили

Мая Манолова при Слави: Всеки ден на Борисов във властта ще се измерва в трупове

Властта на Борисов издъхна. Крепи се на щикове, палки и насилие! >> Клипове разкриват брутална агресия срещу майките от охраната в НС /видео/

 

 

 


143121