Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Вече може парамедик вместо доктор в линейката

Вече може парамедик вместо доктор в линейката



Обучен е да окаже първа помощ, има право да работи сам по леките случаи. 32-ма са действащи, подготвят се още 79

 

Д-Р ДЕЛЯН ГЕОРГИЕВ СНИМКА: Йоана Русева

В България вече действат първите парамедици. Те имат право сами да поемат по-леките случаи в спешната помощ.

Линейката да пристигне с парамедик вместо с лекар, е обичайно по света. У нас

професията е

призната едва от

миналата година

Първите 32-ма парамедици са започнали работа от средата на 2016 г. до юни тази година. Те са обучени по програма за заетост на трудовото министерство. Академично обучение още няма, а нуждата от парамедици ще става все по-голяма.

Броят на работещите реално е по-голям, но все още няма официален регистър, който да дава пълна информация. Само в София парамедиците са 12.

Това е здравен работник, обучен да оказва бърза помощ и да поддържа живота на пациента до настаняването му в болница.

На Запад и в САЩ има право да работи сам, като през цялото време поддържа връзка със специалист и се консултира. У нас допреди 2 месеца бе позволено парамедикът да работи само в екип с лекар. Наредба 3 от октомври отмени това условие и им разреши самостоятелна работа, но само в долекарски екип, т.е. поемане на по-леки случаи.

“Тук, в Бърза помощ, имаме

3 вида екипи -

лекарски,

долекарски и

реанимационни

Долекарските са от фелдшер и шофьор, лекарските - от лекар и шофьор, а реанимационните от лекар, шофьор и парамедик или медицинска сестра. За момента в България работим като помощници на лекарите”, разказва парамедикът от столичния Център по спешна помощ Теодор Цанков.

Той е на 24 години, студент по медицина. От 5 г. работи в здравеопазването, а от март е в софийската спешна помощ.

През 2016 г. здравното министерство си постави за цел да обучи 237 парамедици по програма. Година по-късно 32-ма вече са назначени, 79 в момента учат. Идеята на програмата бе да подпомогне с персонал 9 областни спешни центъра, но кандидатите бяха малко.

Това бе първото държавно обучение у нас, а финансирането е от ЕС. От години обаче частни центрове и колежи обучават парамедици срещу немалка такса.

 

АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ

“Парамедиците са бъдещето не само в Европа, но и в целия свят, защото са кадри, за които държавата не инвестира много в образование, напротив - сами си плащат и се явяват в пъти по-евтина работна ръка от лекарите. Те са хората, които могат да запушат дупките в системата.

Първата дупка,

която започнаха

да запълват,

беше от

масовата

емиграция на

медицинските

сестри”,

обясни д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в Бърза помощ в София.

“У нас може да се гордеем с това, че лекари, и то с по няколко специалности, работят на линейка. В Холандия колеги ми казаха, че България е една богата страна - при тях такова явление няма”, казва той.

Всъщност това е и причината парамедикът да възникне като професия. Първо зради липсата на квалифицирани кадри и второ, защото на Запад излиза непосилно скъпо да плащат на лекари да работят по линейките. Обучението на парамедиците е доста по-кратко, съответно и евтино.

Заради

системата, по

която работят

парамедиците,

е създадена и

телемедицината

Парамедикът включва пациента към апарат, който има дефибрилатор, мери кръвно налягане, сърдечен ритъм, пулс, кислород в кръвта - най-важните показатели, и ги изпраща онлайн в централата, където има специалист. Той казва на парамедика какъв медикамент и какво количество да постави на пациента. Целта е болният да се стабилизира, за да може да се транспортира до болница.

Понякога лекарят оказва цялата нужна помощ в линейката и приемане в болница не се налага. “Спешна помощ решава голяма част от неотложните проблеми и така не се обременява болничната система. Парамедикът обаче няма да може да прави това - няма нужните познания”, обяснява д-р Георгиев.

Част от линейките у нас също са оборудвани с апаратура за телемедицина. Тя обаче не се използва с такова предназначение, а е в помощ на лекарите в спешните екипи да придобият по-ясна представа за състоянието на пациента, както и да реагират бързо при нужда, за да го стабилизират. С проекта за оптимизиране на спешната помощ на стойност 163 млн. лв. ще бъдат закупени още такива апарати от най-ново поколение.

Парамедиците у нас минават през три степени на обучение и според покрития етап изпълняват различна роля в спешния екип. Втора степен например е за шофьори на линейки, които подпомагат пренасянето на пациент, могат да разпознават апаратурата и други основни дейности. Тяхното обучение е 6 месеца. 3-а степен са помощник

парамедици, те

могат да

осигурят венозен

път, да сложат

абокат, да правят

инжекции

Учат за това 1 година. Парамедиците с 4-а степен у нас са малко и се включват предимно в реанимационните екипи, които поемат най-тежките случаи. Те умеят и имат право да оказват професионална спешна помощ чрез много по-разширени дейности. Обучението им е 2 г.

Липсата на достатъчно добра подготовка е един от проблемите, с които парамедиците ни се сблъскват. В колежите се ползват учебниците по медицина, но материята не е достатъчно разбираема за немедици. Освен това трябва да има повече практика, казва Теодор. Според него държавата трябва да отпусне щатни бройки в университети и държавни поръчки в колежите за парамедици, защото

тази работа е за

млади хора, а

академично

обучение няма

“Кадрите са добре подготвени и могат да вършат страхотна работа в пожарните и спасителните екипи например”, убеден е той. За него като бъдещ лекар Бърза помощ дава страхотен опит, защото се учиш от най-добрите медици на терен. “Там сте ти и пациентът, а решенията трябва да се вземат бързо, за да се спаси нечий живот”, споделя Теодор.

Категорията на труд на медиците в Бърза помощ трябва да се промени, убеден е д-р Делян Георгиев. Сега тя е трета, но спешните лекари рискуват живота си и работят по улиците наравно с пожарникарите и полицаите, чийто труд е по-висока категория. 

"Ако аз трябва да работя на линейка и трябва да се пенсионирам според сегашния закон на 65 или 67 г., кой гарантира, че ще имам необходимата сила и качество да изпълнявам работата си", пита медикът.

Според него подобна промяна ще направи работата в Бърза помощ доста привлекателна и би намалила потока от лекари към чужбина.

"Едно е да се пенсионираш на 40-50 г. със съответните социални придобивки и таван на пенсиите, друго на 65 г. при всички условия на труд, включително и карането на нощни смени", допълва той.

Заплащането също трябва да се увеличи, защото всеки ден спешните лекари рискуват живота си в опит да спасят нечии друг. Стресът, това, че не знаеш къде отиваш и какво те очаква, високата скорост, с която се карат линейките и всекидневният риск от ПТП, дупките по улиците, през които екипите буквално прелитат. Това са само част от условията на една 12-часова смяна в Бърза помощ, разказва д-р Георгиев.

В Англия вземат 2000 паунда, поемат и пациенти с инфаркт

“Нужен е единен стандарт за обучение на спешни кадри, както и протоколи за работа. Докато това не се случи и хората не са наясно, парамедиците в България няма да могат да постигнат нищо.” Това казва 35-годишният парамедик Александър Иванов. Като голяма част от колегите си той е избрал чужбина да се реализира. Започва в спешната помощ у нас преди 2,5 г. От 3 месеца обаче е в Англия и не мисли скоро да се връща.

“Тук парамедикът е най-квалифицираният и добре обучен в спешната помощ. Избрах да работя в Англия не защото толкова я харесвам - обичам България, но системата ни принуждава да я напускаме. За това не са виновни колегите от спешните центрове у нас. Те са герои, че успяват да работят с техниката, която имат”, казва Александър.

Униформи, защото хората работят в бури, дъжд и пек, персонални служебни каски и противогази, нова техника, мислена специално за спешната медицина, безплатни обучения и квалификации, социални придобивки и чиста заплата от 2000 паунда на месец. Това са условията за парамедиците в Англия. А у нас доскоро законът не им позволяваше да се квалифицират допълнително. Сега това е възможно и ЦСМП-та помагат, някои дори сами обучават парамедици.

В Англия те са 3 категории, но са много по-квалифицирани. Най-обучените извършват всякакви манипулации - от подкожни инжекции до венозни пътища, могат да работят и с над 30 медикамента, защото познават добре фармацията, знаят пациентите какви лекарства вземат най-масово и всичките им странични ефекти. Създадени са протоколи, които парамедикът следва. Затова той може да разпознае и овладее всякакви спешни състояния, включително в кардиологията.

350 на ден викат линейка в София

По 350 човека на ден викат линейка в София. Малко над половината от случаите обаче се оказват наистина спешни, през това време може нечий друг живот да е застрашен.

115 942 обаждания са постъпили само до 27 ноември. За цялата 2016 г. пък те са 140 541.

Случаите с деца са се увеличили с 5000. Повече от миналата година са и потърсилите помощ за кома и шоково състояние. Най-много обаче софиянци звънят на 112 заради битови травми - 12 700 такива сигнала досега спрямо 14 796 за цялата минала година. След тях са хипертоничните кризи, инсултите, неврозите и пострадалите в катастрофи.

По неофициални данни София вече наброява 3 млн. души. За да обслужва всички спокойно Спешна помощ има нужда от 60 екипа, персоналът не стига, а за добра смяна в ЦСМП-София приемат случаите, когато разполагат с 20 екипа. Понякога те са по-малко, затова от спешна помощ апелират хората да не злоупотребяват, когато им звънят.

 

Източник: https://www.24chasa.bg/