Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Веднага свалете порт...
Веднага свалете портретите на героите от кабинетите си!

Веднага свалете портретите на героите от кабинетите си!



Коментар на Иван Драгиев - историк, експерт на Движение "ДНЕС"

Държавата ни е в пълен хаос, тя дори не е на автопилот. Защото автопилотът предполага някакво движение. А ние не се движим....

Затъваме и бавно протягаме ръка към отсрещния бряг.

Не брега на свободата, защото вече сякаш не знаем какво значи тя. Не сме способни нито да се огледаме за нея, нито да я потърсим. За нас днес тя е възможността, привилегията да се нахраним и дай Боже да платим някоя друга сметка.

Американският поет Уолт Уитман е казал: "Когато Свободата си отива, тя не си отива първа, нито втора, нито трета. Тя чака всичко друго да си отиде – тя остава последна. Когато вече няма помен от герои и мъченици и когато всичко живо и душите на всички хора изчезнат от някой край на света, едва тогава Свободата ще изчезне от този край на света и неверник и тиран ще го завладеят".

Когато прочетох за първи път тези думи не успях да осъзная в пълна степен тяхното значение.

Днешният ден обаче ме научи.

Държавата ме научи, или по-точно нейното безхаберие.

Трудно бе да разбера какво всъщност говорят пророците от миналото за бъдещия ден. Трудно бе да разкодирам всички пророчества на велики българи като Левски и Ботев, независимо колко книги изчитах за живота и делата им.

Думите бяха прости, осъществяването обаче трудно. Не заради времевия и исторически дискурс, а заради това, че герои спряха да се раждат. Има ли такива сега? Бих казал не, но уви с този етикет се кичат множество лакеи на публичния ден.

Имаме си "супер кмет", уродливо и бездарно-пиарско управление, абсолютно несъстоятелна опозиция, която би свикала вот на недоверие и за поскъпване на депутатските кюфтета, и президент, който опитва да се еманципира и скъса конците, с които го направляват кукловодите

Ужас! Позор!

Не ми се говореше днес за тези неща, но в името на човека, който се е родил преди 170 години в Калофер си струва да се замислим.

Христо Ботев живя, страда и умря в името на една чиста кауза, в името на една бленувана свята република, в която да няма разделения, да няма роби и всички да живеят свободни.

Всичко това днес се погазва.

Всичко това са само красиви стихове, с които тук таме се запълват учебниците по история и чинно служат на овехтелите и нафталинизарани речи на самозабравилите се политици.

Най-лесно бе да публикуваме добре обрисувана и патетично оформена биографична картина за живота на Ботев. Това е просто ненужно, пък и всички имате достъп до Уикипедия и какви ли не още източници на информация.

Важното е друго. Да започнем да разбираме какво са искали да ни кажат предците и най-вече един от най-великите българи – Христо Ботев. За него сякаш времето е било тясно, той е виждал нещата още преди да се случат.

Мечтаел е за свобода.

В не малка степен пророческите му въжделения за политически обоснован мирен свят се припокриват с декретите на днешния Европейски съюз. Същият този, от който дебеловрати костюмирани влечуги не спряха да крадат за наша сметка. Не за нечия друга, защото всичко ще е на наш гръб и всичко ще трябва ние да върнем.

Жалко е!

Нямаме си герои, само престъпници, няма на кого да вярваме. Не ни трябват и профашистки национализирани структури, които вместо да търсят идентичността си в делата на герои като Ботев се хващат за всеки един ред от стиховете му, който може да бъде изкривен и използван за лични облаги.

Колко още можем да изброяваме - много. Уви, не само словото и числата са безкрайни. Но има ли смисъл. Бяхме заливани от потопи, грабени, отвличани и изнасилвани без на държавата да й пука. Общо взето никаква разлика с живота под турско робство. Но какво от това. Постоянно посочваме черното, а не се стремим да го превърнем в бяло.

Все някога обаче трябва да започнем.

Да прочистим собствения си свят от политическите безчинства.

Баба ми казваше: "Не успяхме да изградим светъл свят за родителите ви, дано за вас дойде по-добро". Днес аз се моля за бъдещите си внуци. Моля се те да разберат за какво се е борил Ботев и как да се спасят от самите себе си.

Врагът не е външен. Врагът, това сме самите ние и винаги е било така. Врагът са всичките незадоволени политически амбиции за власт и богатства!

Стига толкова.

Стига сме гледали как се крият зад предизборни светли думи, зад портрета на Ботев или Левски в кабинетите си, зад популизма на изкривените слова на революционизма.

Стига!

В момента портрети на български герои са поставени в кабинетите на президента и премиера на България, а и на много други политици. Те висят на знаковото място, където са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков.

Всички до един свалете тези портрети от кабинетите си!

Вие сте срам за тях и всички нас.

Срам е, че се намесихте в тези редове, дори в ден, когато бе достатъчно само едно "Благодарим ти, Ботев". Не ни остава нищо друго освен да сведем глава и да си спомним, да поговорим или да запалим една свещ за героите.

За Ботев е казано и изписано много. Най-добре за него обаче говорят собствените му дела и слова. Привилегия и благословия за всеки българин е да ги познава, а за останалите да бъдат посветени в тях.

170 години от рождението на Христо Ботев. Поклон пред паметта му!

 

Вижте и други материали по темата:

Горчиво в приятелството между Радев и Борисов или за целувката на Юда

Отровната целувка на Радев и Борисов. 3,5 млн. българи чакат

Кого разгневи Радев и как? Кой каквото си надроби, такова и ще си сърба...

Времето е най-обективният съдник!