Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

VisegradInsight: България е изключение - войнстваща нелиберална демокрация

VisegradInsight: България е изключение - войнстваща нелиберална демокрация



Политическата алтернатива - фундаменталната същност на либералната демокрация - в България е пълна фикция. Реалността е задкулисното договаряне и разпределянето на функции според нуждите и желанията на управляващите. Ролята на опозиционните политически партии не се различава много от тази на Адамовия смокинов лист в рая.

Това се казва в поредната публикация в чужди медии за България. Анализът пак е за политическата ситуация в страната ни. Отново е обърнато внимание на две ключови личности – Борисов и Пеевски. „Недемократичните сили в България, заложени в  същността й, я отдалечава от държавите от Централна Европа“ пише този път Спасимир Домарадски, професор по политически науки и международни отношения в Университета Лазарски във Варшава. Анализът му, публикуван в изданието VvisegradInsight.eu*,  е илюстриран със снимки на премиера Бойко Борисов и депутатът от ДПС Делян Пеевски, което неизменно ще провокира дежурната порция плювни от пеевските медии. Но те няма да обърнат внимание на сравнителния анализ, с който се показва, че положението в критикуваните от голяма част от ЕС заради политически репресии Унгария и Полша е далеч по-розово отколкото в България.

 

Ето какво пише професор Домарадски, преводът е на Фрогнюз:


Недемократичните сили в България, заложени в  същността й, я отдалечава от държавите от Централна Европа. Примери за конституционни ограничения на политическата свобода в демокрациите са страни като Германия и Полша. Там по отношение на нацизма и комунизма, както и придружаващата го расова и етническа омраза, използването на власт за придобиване на власт или създаването на тайни структури е забранено. Такива ограничения включват повечето демократични конституции, включително българската, което е подчертано в чл. 11. т. 4 от Конституцията.

(б.пр.-  Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Това гласи чл. 11. т. 4 от Конституцията)


Позовавайки се на своята преценки въз основа на изследванията си в Унгария и Полша, Майлс Мафтеан* поставя началото на хипотезата, че днес инструментът на войнствените демокрации е в ръцете на нелибералните политически елити, които използват същата войнствена логика към своите политически опоненти.

Ситуацията в София

 

Репресивни закони за медиите, активисти на гражданското общество и образователни институции имат за цел да премахнат върховенството на закона чрез унищожаването от страна на властите на взаимоконтрола, равенството и защитата на гражданските права.

В търсене на начини за противодействие на тази нелиберална тенденция, Мафтеан предлага сравнение в перспектива, която разпознава най-непосредствените опасности за демократичните институции в Централна и Източна Европа. Широката географска рамка ни позволява да представим редица примери от всички страни в коридора между Германия и Русия, включително България.

 

За съжаление, колкото и да се опитвам да намеря паралели между политическите процеси в Унгария и Полша и политическата ситуация в България, ми се струва, че политическият опит е на съвсем различно ниво.

 

Докато Западът е загрижен за консолидирането на нелибералната демокрация в Централна Европа, това отдавна се корени в югоизточната част на съюза. Българският случай няма паралели, но предлага гледна точка за бъдещето на нелибералната демокрация. Пътят, по който Унгария и Полша са поели, води до място, където България отдавна е била.

 

За да не бъдем голословни, нека погледнем примерите, с които Мафтеан илюстрира в своята визия: съкрушителни антиправителствени протести, поемайки контрола над институции, които се контролират от опозицията, ограничавайки свободата на медиите и т.н.

 

„В България никой не разбива антиправителствени протести със сила, защото те са незначителни. Последните големи протести срещу недостижимия политически елит бяха свързани с избирането на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС. Те продължиха повече от година, за да накарат правителството на Орешарски да падне оставка, но не и да отслабят позицията на Пеевски, която все още извлича дивиденти от ролята му на алфа и омега в българската политическа реалност.“

 

В България има опозиция, но нейната позиция е доста по-различна от тази на опозицията в Унгария и Полша.

 

Да, подобно на тях, българската опозиция се бори за власт, но не е нито изолирана, нито потисната. Орбан и Качински завладяват държавата чрез законодателни актове и премахват хора от редица позиции, съзнателно създадени с различна продължителност, за да гарантират присъствието на определени политически субекти на власт.

 

„Тяхната цел е да уловят политическата система в нейната цялост.“

 

В България фактът, че президентът е от така наречената опозиция, трябва да покаже, че това не е така. Но много по-добро обяснение дава случаят с омбудсмана Мая Манолова, която преди да бъде избрана за поста си и по време на правителството на Борисов и на гласовете на ГЕРБ, беше най-жестокият критик на властта.

 

Това само по себе си показва, че политическата алтернатива - фундаменталната същност на либералната демокрация - в България е пълна фикция. Реалността е задкулисното договаряне и разпределянето на функции според нуждите и желанията на управляващите. Ролята на опозиционните политически партии не се различава много от тази на Адамовия смокинов лист в рая.

 

Сравнителен анализ

В Унгария и Полша обществото се интересува и се притеснява, когато медиите променят собствеността си. За да си осигурят средства за тяхното медийно господство, Орбан и Качински поеха всички възможни държавни индустрии, за да натрупат средствата, с които да реализират своите политически визии.

 

В България, дори когато повечето от основните медии станаха собственост на същия Делян Пеевски, никой не смяташе, че българската демокрация е дошла до своят край. Всеки знае кой стои зад всяка медия и прави избор въз основа на това знание. Войните между медиите са напълно безразлични към апатичното мнозинство.

 

„Фалитът на КТБ, известен още като „банката на властта“, също не предизвика масови протести, защото цялото общество знаеше, че повечето от тези, които имат спестявания, по един или друг начин са свързани с властите.“

 

Нещо повече, в силно поляризираното общество между бедните и богатите, трудно може да се провокира всеобщото възмущение срещу загубата на имущество от богатите.

Следователно, когато се натрупва достатъчен политически потенциал за създаване на алтернативна политическа формация, какъвто беше случаят с обединението на Реформаторите, повечето го смятат за трамплин за лична изгода. В момента, в който се докоснаха до властта, те отхвърлиха всички идеали, защото знаят, че това е моментът за лична изгода, а друг може да не се появи.

 

Отклонението от пътя

Наистина, България върви по пътя на политическия плурализъм и свободната икономика заедно с Полша и Унгария, но за разлика от тях, тя се разви в съвсем различна посока. Причините за това изкривяване могат да се търсят в начина, по който се предава властта, с качеството на опозицията, с ролята на бившите комунисти или дори с организираната престъпност, но това не е толкова важно.

 

Българската действителност е много по-напред от процесите на демократично отстъпление в Централна Европа, защото не успя да консолидира демокрацията като такава. Затова българската политическа класа не се нуждае от нелибералната война.

 

Нелибералният режим отдавна е консолидиран.

 

Източник: https://frognews.bg/

 

ВИЖТЕ ДРУГИ СТАТИИ, КОМЕНТАРИ И ПОЗИЦИИ ПО ТЕМАТА:

Българи, облечете жълтите тениски! Властта да изпълни референдума и да променим системата! (ОБНОВЕНО)

Заедно със Слави и неговата едноименна песен..., този път наистина да вземем да изхвърлим боклука!

България иска Слави Трифонов! Доброволци се обединяват за отвоюване каузата на референдума и довеждането ѝ до успешен край! Зоват за обединение и промяна в България!


92617