Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Висока оценка за кме...
Висока оценка за кмета и ниска за Общинския съвет дават жителите на Добрич

Висока оценка за кмета и ниска за Общинския съвет дават жителите на Добрич



Това показват данните от представително количествено изследване сред пълнолетното население на община Добрич, проведено в периода 5-16 май 2012 г. от агенция „ЕСТАТ“ и Гражданско движение „ДНЕС“ ипредставено на пресконференция в Добрич днес, 8 юни 2012 г.

В проучването са обхванати 404 лица, на възраст 18 и повече години. Използваният метод на регистрация е „телефонно интервю в дома на респондента”. Целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация и политическите и електорални нагласи сред населението в общината.

Социално-икономическа ситуация в община Добрич-град

Получените от изследването резултати еднозначно показват, че приемането на България за страна-членка на ЕС не се асоциира с промяна в начина на живот. Само 32% от анкетираните заявяват, че забелязват положителна промяна в живота си след 2007 г. Стойностите са сходни с изследванията, провеждани в общината от 5 години насам, което отговаря на периода на кризата в България. Възрастта и доходът могат да бъдат приети за най-определящите индикатори, които се отразяват на директните асоциации на респодентите между членство в ЕС и промяна в начина им на живот. За младите и хората с възможности има повече предпоставки да усетят благоприятни ефекти от приемането ни в европейското семейство.

Град  Добрич  е  добро  място  за  живеене  според  39%  от  населението,  което представлява спад от 47% през 2010 година. Голямата разлика най-вероятно се дължи на несправянето с основните проблеми в общината, които също ще бъдат разгледани за целите на настоящия анализ.  При разбиване на отговорите по основните социално- демографски групи, става ясно, че предимно възрастните, пенсионерите, получилите основно или по-ниско образование и хората с доходи до 200 лева харесват града. Това са  и  групите,  които  са  със  забавен  или  вече  приключил  темп  на  развитие, следователно са и по-склонни да харесат града, в който така или иначе вече са уседнали. Наблюдава се значителен превес на желаещите да останат в града – 72% отговарят, че нямат сериозни планове да се преселят трайно в друго населено място или в чужбина. Тези дялове се определят предимно от по-възрастните, хората с основно и по-ниско образование, пенсионерите, домакините и получаващите под 300 лева.

От получените отговори на въпроса „Кои са основните проблеми на общината?“, се вижда категоричното предимство на икономиката, класирана на първо място с цели 70% (в сравнение с 54% през 2011 г.). На второ място, с дял от 29% се нареждат общинската инфраструктура и благоустройство, следвани от социално-икономически проблеми и чистота/сметосъбиране/бездомни животни, съответно - с 19% и 13%. Получената информация за основните проблеми в Добрич се допълва от следната подредба на гражданите на най-належащия за решаване проблем:

  • безработица – 54 %;
  • ниски заплати и пенсии – 16 %;
  • нисък стандарт на живот – 14 %;
  • здравеопазване – 5 %;
  • инфраструктура – 3 %;
  • чистота -  2 %;
  • лоша администрация – 2 %.

Дефинирането на безработицата, ниските  заплати и пенсии и ниският стандарт на живот като топ 3 на спешни за решаване проблеми отново посочва недвусмислено определящата роля на икономическите условия, необходими за удовлетвореността на населението от мястото, в което живеят. Проблеми като здравеопазване и чистота остават по-назад, пред реалната перспектива да останеш без работа и без достатъчно доходи, за да си осигуриш нормално съществуване.

На фона на вече идентифицираната по-горе важност на икономиката като проблем, е логично средната оценка за икономическото състояние на Добрич да е ниска - 3.59. 

Как се управлява общината? Оценка на кмета, администрацията и общинския съвет

Жителите на община Добрич дават на местната власт средни оценки между 3.50 и 4.50. Най-положително е отношението към кмета на града, Детелина Николова, която получава среден 4.58. Оценката и е увеличена в сравнение с 2010 г., когато получава 4.20. Подобно нарастване, комбинирано с преизбирането и в длъжност през местните избори 2011 г., говорят ясно за положителния имидж на Детелина Николова. Не е изненада тогава, че 79% от анкетираните не биха сменили настоящия кмет, ако зависеше от тях. Най-недоволни от кмета са работещите на ръководна длъжност, хората с високи доходи (над 500 лв.) и негласувалите на последните местни избори.

Малко по-ниска е оценката за общинската администрация - 4.18, като работата и е критикувана най-вече от младите, до 29 г., хората без доходи и работещите на ръководна длъжност.

На последно място се класира общинският съвет, със средна оценка 3.92, който не се справя добре с работата си според безработните, хората на възраст между 40 и 59 и населението с доходи над 500 лв.

Политически нагласи в община Добрич. Гражданска активност

83% от респондентите заявяват, че са гласували на местните избори през 2011 г. Тази политическа активност обаче не се пренася върху желанието на гражданите да се ангажират пряко с политика - само 12% биха се кандидатирали за избираема длъжност.

Освен директна оценка на местното управление, гражданите на Добрич дават отговори и по две други направления – до каква степен интересите им са представлявани от местните политици, и доколко те изпълняват поетите към избирателите ангажименти. По първия въпрос преобладава негативното мнение - според 60% от анкетираните няма никакво представителство, или то е в незначителна степен. Най-критични са хората между 40 и 49 години, получилите основно и по-ниско образование, пенсионерите и негласувалите, сред които преобладава отговор „в никаква степен“. Не е изненадващо разпределението на положителните отговори предимно сред групите на младите до 29 години и хората с високи доходи.

Запитани до каква степен местните политици изпълняват обещанията си, мненията са разделени по-равномерно - според 44%, поетите ангажименти се изпълняват в голяма или средна степен, а 45% от анкетираните са на противоположно мнение. По-благосклонни са хората с основно или по-ниско образование, младите до 39 години и гласувалите на последните местни избори.

Така очертаната картина на нагласите спрямо местните политици, би предполагала склонност към участие в протести. Противно на очакванията, обаче, само 21% са протестирали в рамките на последните 12 месеца, а малко над половината анкетирани отговарят положително на въпроса, дали биха участвали в граждански инициативи, целящи контролиране действията на политическото управление. Тази своеобразна форма на гражданска апатия в Добрич се проявява и в ниските стойности на членуващи в поне една организация – само 21% от гражданите членуват някъде, независимо от типа на организацията.

Обобщения

  • Град Добрич е добро място за живеене според 39% от анкетираните (спад от 47% през 2010 г.). Въпреки по-ниския дял на позитивен отговор, обаче, 72% нямат планове да живеят на друго място.
  • Икономиката, инфраструктурата и социално-икономическите политики формират шапката на основните проблеми, докато най-спешни за решаване са безработицата, ниските доходи и ниският стандарт на живот.
  • Преизбраният кмет на града, Детелина Николова, увеличава своето влияние. Средната оценка за работата и - 4.58, е по-висока от 2010 г. Освен това, 79% от населението не биха я сменили с друг кмет.
  • Местната власт не представлява интересите на 60% от гражданите на Добрич, като най-малко защитени се чувстват хората с основно и по-ниско образование, негласувалите и пенсионерите. Според 45%, политиците в общината не изпълняват поетите към избирателите ангажименти.
  • 21% от населението са участвали в протести през изминалите 12 месеца, а 52% биха подкрепили  активно граждански инициативи, насочени към контролиране на управлението.
  • Наблюдава се изключително слаб интерес към  членуване в организации (21%).

 

КОНТЕНТ АНАЛИЗ 

В допълнение към количественото изследване за общината е направен и контент  анализ  на  изказванията  и  дейността  на  политиците,  отразени  в  две  от основните информационни медии в региона – вестник „Добруджанска трибуна” и интернет сайта „Нова добруджанска трибуна”. Целта на анализа е да се откроят най-дискутираните теми от местните политически лица и на тази база да се направи сравнение с дефинираните от жителите на общината проблемни области. За установяване доколко политическите дебати са в съответствие с реалните проблеми на жителите на общината, е изработениндекс на връзката между политическия и обществен дневен ред. Изследването на съдържанието обхваща публикациите в изданията през целия месец април  на 2012 г.  Най-общо,  резултатите от анализа показват, че Добрич  е слабо активен в политическо отношение град. За период от един месец са регистрирани 70 публикации с изказвания, коментари и дискусии с участието на местни политически лидери и партийни функционери.

Проблемите на Добрич според неговите управници

В началото на пролетта на 2012 г., основните теми и проблеми, които се отразяват в изследваните  медии, са предимно с политическа и икономическа насоченост – съответно в 39 и 27 % от публикациите. Следващите по честота на появяване теми в материалите са с културна насоченост, църковна или религиозна, както и от раздел любопитни – съответно със 17, 13 и 10 % честота на срещане. Основни действащи лица в периода са кметът на общината Детелина Николова, нейните заместници, областният управител, общински съветници и представители на различните политически партии на местно и национално ниво.

Водещото място на политическата тематика в медиите съвсем ясно сигнализира, че и в община Добрич-град, както и във всички останали, за които разполагаме с емпирични данни, реалните проблеми на населението остават встрани от политическата дискусия. Икономика е особено значима за населението тема, но в същото време значението й се недооценява от говорителите в медийните публикации. Именно в тази плоскост настоящото изследване открива проблемите, по които обществото и политиците се разминават в голяма степен. Останалите предметни области, посочвани от гражданите, намират известно „покритие” и в политическото говорене.

Изчисленият индекс на съвпадение е със стойност от 30,8%, срещу 22.3% през 2010 година.