Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Все в нещо трябва да отстъпим

Все в нещо трябва да отстъпим



Крайностите винаги са били лоша дипломация

Ако през 1913 г. не бяхме толкова крайни и бяхме направили някои отстъпки, днес България щеше да е от Дунав до Бяло море, а границата с Турция щеше да  минава на 40 км от Цариград. Вероятно нямаше да има национални катастрофи, вероятно щяхме да сме в лагера на победителите и в двете световни войни, вероятно Чърчил нямаше толкова лесно да ни даде на Сталин. Бяло море е твърде близо до Суецкия канал, главния път към колониите, за да се позволи на Москва достъп до него. Именно затова Великобритания предпочете Гърция дори пред Полша, заради която всъщност започна войната.

Ако през 2019 г. не сме толкова крайни по отношение на Македония, това най-вероятно също би било печеливша политика. Крайностите винаги са били лоша дипломация.

През 1913 г. историческата истина е била на наша страна. От Ниш и Охрид до Черно море, както и от Дунав до Бяло море живеят предимно българи. Създаването на толкова голяма държава обаче е било невъзможно, защото всичките ни съседи и всичките велики сили, без изключение, са били против.

През 2019 г. историческата истина също е на наша страна. Гоце Делчев е българин. ВМРО е продължение на организацията, създадена от Васил Левски.  Въстанието не е просто Илинденско, с участието на македонци, а Илинденско-Преображенско, с участието на българите от Македония и Тракия.

Твърдото отстояване на историческата истина през 1913 г. ни доведе до там, че загубихме и Македония, и Тракия, че даже и Добруджа, която все пак през 1940 г. успяхме да си върнем.

Твърдото отстояване на историческата истина през 2019 г. ще ни доведе дотам да станем единствената държава от всички в ЕС, която не подкрепя Македония за еврочленство. Това ще бъде не само исторически срам, но и точно обратното на това, което изисква нашият собствен интерес. Както е известно, основната цел на ЕС е да решава национални въпроси като премахва граници, за които са се водили кървави войни. Заради ЕС граница между Дунав и Бяло море отново няма. А в северна Гърция, където доскоро беше престъпление да се говори български, вече дори менютата в кръчмите са на родния ни език. Няма никаква логика да предпочетем твърдото отстояване на историческата истина, вместо да се възползваме от момента и да изпълним един друг наш исторически блян - да няма границата между Черно море и Охрид. Историческата истина има едно особено качество - рано или късно тя задължително става всеобща истина. Докато с реализацията на историческите блянове е по-различно, с тях просто трябва да се улучи момента.

През 1913 г. не проявихме разум и се придържахме твърдо към Санстефанския идеал, създаден от Русия, която е била наясно, че това е само временно решение, но много удобно за нея от гледна точка на собствения й пи ар за пред българите.

През 2019 г. би трябвало да проявим разум и да не се подвеждаме по руските мекерета в България, които изведнъж се активизираха много на тема Македония и станаха най-големите патриоти. Трябва да се намери приемлив вариант за почитане на Гоце Делчев и в София, и в Скопие, без това да води до напрежение и разделение. Компромисът със сигурност е труден, но той трябва да бъде намерен. "Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да прави, когато си сме българи...", както казва самият Делчев. Едно е сигурно - ако настояваме, че Гоце Делчев е само и единствено българин за Скопие той ще си остане само и единствено македонец.

През 1913 г. действахме на принципа "всичко или нищо". И получихме нищо-то.

През 2019 г. ако действаме на същия принцип ще получим същото. Все в нещо трябва да отстъпим.

 

Източник: https://clubz.bg/


114158