Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / За количеството и ка...
За количеството и качеството на депутатската ангажираност…, не дойде ли време да се вземем в ръце?!?

За количеството и качеството на депутатската ангажираност…, не дойде ли време да се вземем в ръце?!?



Позиция на „ДНЕС“

За един месец (от 19 април до 19 май 2017 г.) родните депутати са изработили общо 36 часа и 42 минути, което е по-малко от една стандартна 40-часова работна седмица. При основна заплата от 3108 лв. месечно [1] (без добавките за прослужено време, работа в комисии, сътрудници, външни експерти и пр., иначе с тези добавки някои от тях си докарват и до 4, че и 5 хиляди), българският народен представител е получил по 84 лв. на час, което се равнява на половин минимална месечнапенсия [2].

Т.нар. редови българи работим по 172 часа месечно [3], а ако добавим и заетостта на втора и трета месторабота, часовете стават над 180 месечно. За тях получаваме средно 1036 лв. [4], т.е. по около 6 лв. на час. А сега сравнете тези 6 лева с 84-те лева депутатско почасово заплащане! Разликата е точно 14 пъти! Оттук логично следва въпросът: 14 пъти по-ефективно ли работят народните представители от редовите българи? Не, разбира се! Затова и „народната любов“ към сградата на пл. „Народно събрание“ в центъра на София е показателна: Парламентът е най-нискорейтинговата институция в България, най-необичаната, най-мразената, проклинана, дори от хората...

Всъщност, скромната почасова ангажираност на нашите избраници нямаше да ни прави особено впечатление, ако си вършеха работата съвестно и качествено. Проблемът е, че основното, с което бяха запълнени тези 36 работни часа, беше упражняване в красноречие, основано най-вече на база „реч на омразата“, неспирни скандали, взаимни обиди..., разпри. Законодателна дейност в законодателния орган на България практически липсва! Няма. Броят на внесените законодателни предложения е пренебрежимо малък, което е изключително странно на фона на предизборните обещания за реформи в много обществени сфери,а и всъщност Парламентът си е същият, като предния.

От друга страна, спорно е дали липсата на законодателна активност е чак толкова лоша новина, доколкото българското Народно събрание отдавна се е наложило като орган, генериращ нормативна нестабилност. В досегашната практика сме свидетели на прекалено често и противоречиво въвеждане, изменение, допълване и/или отмяна на едни и същи разпоредби в кратък интервал от време. Това създава непредвидима среда за осъществяване на стопанска и каквато и да е друга дейност.

Според проучване от миналата година, българският парламент приема средно по 137 закона годишно, докато в Естония, например, средният брой приети законопроекти е 60 бр./г., а във Великобритания – 31,5 бр. Статистиката на законодателната дейност във Великобритания се води от 1800 г. За 215 години (от 1800 г. досега) са приети общо 4401 закона, а у нас само за 6 години са приети 792. При тези темпове на законодателна активност, за период от 215 г. България трябва да приеме 29 500 закона. Законодателният брак също е в огромни количества – над 51% от внесените законопроекти биват отхвърлени на някой от етапите на обсъждане в НС. Обществото плаща прескъпо за дискусии по проекти, предварително обречени да не бъдат приети от народните представители, поради тяхната конюнктурност, лобистка насоченост или опит за градене на личен имидж. Освен това, не се прилага задължителната оценка на въздействието А, КОЙ ли ще направи оценка на въздействието на ГЕРБ?

Не са малко и случаите на приемане на сложно и неразбираемо законодателство, подлежащо на допълнително „тълкуване“, което затруднява ефективното му прилагане и е предпоставка за корупционни практики сред контролиращите органи.

Не на последно място, налице е силно разминаване между обществения и политическия дневен ред. Докато обществото извежда на преден план проблемите, свързани с демографията, здравеопазването, образованието, правосъдието и обществения ред, то законодателната активност в тези сфери е относително най-слаба, за сметка на законотворчество в областта на бизнес процесите и регулациите, а твърде често и в сферата на откровено лобистките промени.

Казано по накратко, вместо да приемат качествено, дълготрайно и ефективно приложимо законодателство, при това в сферите с най-високо обществено очакване за промяна, българските народни представители ни губят времето и парите чрез безплодни спорове, личностни нападки и насаждане на омраза. На този фон никак не е изненадващо, че Народното събрание се ползва с едва 8% обществено доверие и одобрение. И тази тежка обществена присъда няма да се промени скоро, освен чрез силен натиск или нови избори по новите правила на мажоритарната система, което да доведе до спешни промени в организацията на работа на парламента, така че да се повиши неговата ефективност.

А дали не е дошло време ние хората да се организираме и предприемем по-други стъпки е въпрос, който всеки от нас си задава и е дошло време да си отговорим, всички! Един от последните, най драстични примери за депутатското нехайство и потъпкване волята на хората е неглижиране решенията на националния референдум, проведен на 6 ноември миналата година . Решения, за които гласуваха 3,5 млн. българи. И какво от това!? Очевидно желанието на народа е без никакво, абсолютно никакво значение за цялата депутатска кохорта, воглаве с управляващият ГЕРБ. За т.нар. опозиция също. Ето накратко и фактите за безобразното неглижиране и манипулации, чрез ,които уж властниците и политическата класа като цяло подкрепят референдума, но всъщност работят той да бъде отхвърлен...!

Хронологията:

1. На 21 ноември 2016 г. националният Омбудсман Мая Манолова внася законопроект, отразяващ напълно волята на хората от референдума, малко по-късно водещи експерти подготвят и депозират и т.нар. райониране на страната, за което се твърдеше, че за да бъде направено са необходими години, едва ли не.

2. ГЕРБ веднага след референдума смениха рязко линията и обявиха ,че подкрепят решенията на референдума и ще работят за приемането му от НС. Вместо обаче да припознаят и подкрепят законопроекта на Манолова, внесен месец по-рано, през декември те внасят свой!?! Така започна срамното разтакаване, срамните манипулации... с ясното съзнание, че времето тече и Парламентът трябва да се разпусне след 22.01, заради предсрочните избори на 26.03.

3. Депутатите по предложение на „загрижения“ за народната воля от референдума ГЕРБ, излизат в "заслужена“ почти двадесет дневна ваканция – от 12 октомври до 9 ноември 2016 г. Така умишлено си скъсяват времето за приемане на референдума.

4. След ваканцията естествено вече нямаше време, предстоеше разпускането на НС и ГЕРБ прехвърлиха умело проблема от болната на здравата глава: Новоизбраният президент да удължи работата на НС, за да се приемел мажоритарният вот и предсрочните избори да се проведат по новите правила, предложиха те. Все жалки трикове, зад които наднича едно - демагогия под прикритие на загриженост за хората. Демагогия, която цели единствено и само отвличане на вниманието, чрез изкусни манипулации, провал на референдума и разочарование сред привържениците на Слави Трифонов и промяната в България!

5. Сега, в новото 44-то НС картинката се повтаря. Тя е същата и няма нужда да я анализирам и припомням: Отново внесен законопроект, отново заклинания и обещания, отново оплаквания, че няма мнозинство, кворуми и т.н и т.н. Отново лъжи, лъжи и то вече и от Цветан Цветанов в Шоуто на Слави.

Освен въпросите за начина на избиране на народните представители (по пропорционална, мажоритарна или смесена избирателна система) и за техния брой (240, 120 или друг), необходими са и други промени, сред които:

- Въвеждане на кратки, но наситени с ефективна работа парламентарни сесии, в които в рамките на 2 до 3 месеца годишно депутатите „ударно“ да приемат или отхвърлят внесените законодателни предложения, а в останалото време да не ни губят времето и парите с излишни пререкания и остроумие от парламентарната трибуна. Подобна практика съществува на много места по света, вкл. в такива икономически силни държави като Япония, например.

- Ограничаване на допустимия брой законопроекти, които един народен представител има право да внесе в рамките на своя мандат. Подобна практика има в Шотландия, където депутатите имат право да внасят не повече от два законопроекта по време на мандата си, които при това трябва да са подкрепени от поне 11 други народни представители.

- Да се разшири кръгът на лицата, имащи право да внасят законопроекти. Във Великобритания, например, предложения за законопроекти да могат да правят и физически или юридически лица, а в Полша законодателна инициатива имат и президентът на Републиката, както и обществена група от минимум 100 хиляди граждани, които притежават избирателни права.

- Драстично да се удължи срокът за обсъждане и влизане в сила на законодателни промени. Във Великобритания, например, всяка законодателна промяна преминава през поне 2-годишен цикъл на обществено и парламентарно обсъждане и предварителна оценка на въздействие, преди да стане нормативен факт. Това създава условия за устойчивост на законодателството и, най-важното – за внимателното му изработване, така че да отразява действително обществените очаквания. У нас, напротив – най-често промените се правят „в 12 без 5“, прибързано, необмислено, провокират обществен стрес и реакция, което пък води до нови промени и така се влиза в спиралата на нормативната нестабилност.

Разбира се, може да се мисли и за други мерки, които да повишат ефективността на Народното събрание, а оттам – и на доверието към неговата работа. Важно и неотложно е, обаче, от някъде да се тръгне! Защото този Парламент в този му вид прилича повече на пародия на институция, отколкото на истински законодателен орган, призван да създава стабилност и възможности за икономическо и социално развитие на страната ни. И така е вече от десетилетия и при ГЕРБ и при БСП, при всички.

Промяната няма как да се случи без промени в Конституцията,без промяна в цялото законодателство! Без промени в цялата обществена и политическа система! А, за това е необходима политическа воля,която отсъства.., но очевидно преди всичко е необходим – силен, постоянен, мощен обществен и граждански натиск. Натиск, който да доведе до така желаните промени! За съжаление, обезвереното ни общество не дава ЗА СЕГА силни признаци за пробуждане и се държи като мечка в зимна летаргия, а зимата продължава твърде дълго… Но може би това да е пък предвестник на края на нашето пословично търпение, може би да е началото на нашето недоволство! Време е за смяна на сезона! И въпросът не е дали, а кога това ще се случи, защото все по-ясно е, че времето на общественото търпение изтича. Или по-правилно и ясно казано – ИЗТЕЧЕ.

[1] Правилник за организацията и дейността на НС: Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

[2] Минималната пенсия е 161,38 лв., а от 1 юли 2017 г. ще се повиши на 180 лв.

[3] Средната продължителност на един месец е 21,5 работни дни

[4] По данни на НСИ, средната работна заплата за страната през м. март 2017г. е била 1036 лв.

 

 Трудова заетост на народните представители

 

 

Парламентите по света