Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / За силата на думите ...
За силата на думите и слабостта на идентичността!

За силата на думите и слабостта на идентичността!



Завчера председателят на Европейския съвет Доналд Туск отправи на български език пожеланията си за българското председателство. Разбира се в тона на благопожелания и разбира се, опитвайки се да извлече на преден план достойнствата на нашата страна като отправна точка в надеждите за успешно председателство. Днес няма да коментираме речта на Туск от гледна точка на нейното политическо значение, скрити или явни послания и какви точно са очакванията и намеренията на поляка като държавник.

Ще поговорим за нашата реакция и асимилация. За силата на думите и слабостта на идентичността. Туск започна речта си по време на официалното откриване на председателството, рецитирайки "Отечество любезно" на Иван Вазов.

Безспорно изключителен жест, който не е първи по рода си що се отнася до проявите на поляците напоследък. За 24 май и 3 март например полски дипломати и техните семейства рецитираха стихотворения на български.

Похвално! Наистина така се прави!

Така се държат големите политици и дипломати. Знаят къде, как и кога да зачешат егото ти и да си гарантират в твое лице приятел. Но до тук за Туск, поляците и посланията им.

Сега няколко думи за нас!

Силно се надявам хората, които пляскаха развълнувани в театър "Иван Вазов", тези които споделиха стотици коментари в мрежата, онези които работят в медиите и от вчера прославят името Туск, да са се вслушали внимателно не в неговите думи, а  в думите на личността, която той цитира. В думите на патриарха на българската литература. Един от най-достойните и велики българи, чийто творби и до днес извайва постулатите, на които да се облегне българското общество. Човек, чийто мисли и завети е хубаво да осмисляме и следваме ежедневно! И винаги.

Но уви, златните слова на Вазов оживяват истински за българина и носят изключителна тежест и значение особено... , ако бъдат прочетени от чужденец. И тогава Вазов е велик, тогава ние сме достойни наследници на юнашко племе, а отечеството е любимо.....

Тогава имаме смисъл!

Защо!?

Защо някой постоянно трябва да ни напомня за идентичността ни, защо чуждите речи, вплели родни слова са по-силни?

Защо слушаме само тях? И ако ги слушаме, чуваме ли наистина смисъла им?

Чухме ли освен прекрасните думи на Вазов на чист български, че България трябва да е преди всичко!

Че България не трябва да е корупция, убийства и схеми! Че България е нашето Отечество! Отечество, за което е проливана кръв на бойното поле!

А господа политиците дали чуха?

Дали разбраха, че е време да спрат да мислят единствено за това още колко може да натъпчат в джобовете на скъпите си костюми от поредната далавера! Че е време да погледнат към народа! Да погледнат към тези, които напуснаха Отечеството си любезно, за да дирят прехрана далеч от дома.

Как полякът Туск поднесе в няколко реда какво е България, а онези политиците от театъра срещу него - не?

И още нещо: Колко дълго продължи въздействието „Туск“? До превключването на канала, докато си легнахте или до вчера заран , когато отново се впуснахте в убийственото си ежедневие? Там, където Вазов, Ботев и Левски нямат смисъл,а властта и политиците се сещат за тях само на годишнините им... Там, където сме наврени в мизерния ъгъл на социалното аутсайдерство…

Днес горди ли сме отново?

Горди ли бяхме, минавайки по сивите улици на път за работа?

Горди ли сме, че на края на месеца ще получим по-високи сметки, отколкото заплата?

Горди ли сме , че страната ни е на първо място по корупция и бедност? 

А извън празненствата спомняме ли си въобще кой е Вазов...?

Утре ще ни го рецитира някой друг чужд държавник, ще ни  обясни, че сме наследници на велика държава, че имаме героично минало и то предполага да имаме светло бъдеще. А вие ще си кажете „Ето, това е България“.

Не, приятели, това е проекция на България. Една художествена симбиоза между златните редове от миналото и благопожеланията за несъстоялото се наше  бъдеще…

Нас, драги сънародници, трябва да ни интересува настоящето! Това, в което живеем и градим ! То един ден ще е миналото на нашите деца и то е основата за нашето и тяхно бъдеще!

Ще вдигнем ли глава? Ще заживеем ли живота си? Тези, които днес ви се усмихват и пръскат конфети около ЕвроПреЦедателството са тези, които ни убиват! Стрелят по Родината ни.

А дали единственото, което ще изпълним от думите на Вазов ще бъде "...и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци", зависи само и единствено от нас.

Замислете се!

Промяната чука на вратата! Тя е при нас. Да я пожелаем, силно и убедено! И да се единни.

Време е!