Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

10 неща, които не се траят вече!

10 неща, които не се траят вече!



Красимир Каракачанов се омерзи от протестите и обяви, че „не се търпят повече”.


А колко още несъвършенства има по света и у нас!


Ето 10 от по-важните нетърпимости на днешния ден.


***


1. Суджукът с пари. Отвратително е заслужил и почитан човек да си плаща суджука. В политиката има неписан принцип, който все по-често и безогледно се нарушава. Този принцип гласи: приятелството си е приятелство, суджукът е без пари! Тоест – когато искаш политическа услуга, дори да си най-близък приятел, не може да искаш просто така заради заблудата, че го правиш в интерес на обществото. Всяка политическа услуга си има суджукова равностойност. Вижте например майките от движението „Системата ни убива” – какво постигнаха те? Любезности на майка от Валери Симеонов, това постигнаха. Защото не си направиха труда да се поклонят и да поднесат в дар 3 тона суджук. Тържество на гражданските и политическите добродетели се постига само с поднасяне на суджук и целуване на ръка. Поучете се от комитетите за посрещане на Джипката в българските градчета, села, тръбопроводи и магистрали в строеж!


2. Гражданското присъствие на плажа пред Догансарай. Тия гражданя злоупотребяват с търпението на Почетния председател, който ги пусна един път, пусна ги два пъти, но те му се качват на главата и не искат да приемат житейския факт, че целият парк Росенец, както и акваторията около него са частна собственост. Почетният председател е философ, хидроинженер и крепител на етническия мир, както шаманите подпират небето с тоягите си, иначе то ще се сгромоляса на главите ни. Така и Доган подпира етническия и етическия мир с тоягата си, а някакви разпасани граждани му провокират балансите. И аз да съм философ, който се опитва да балансира между 7-8 категорически императива, и аз ще се ядосам на варварската врява под прозорците на Сарая ми.
Оставете Почетната мисъл да се разполага и развива на спокойствие!


3. Паметникът с американските президенти в планината Ръшмор, Южна Дакота. Скандално е, че ликът на Тръмп още не е скулптиран редом с другите президенти, изсечени на планинския склон. Тръмп си поиска паметник и ще го получи, но защо трябваше да подсеща? Кажи му „аго”, да му е драго! Без подсещане трябва да има инициатива за тия неща, както трябва да се отпечата нова и голяма доларова банкнота с образа на Тръмп. Примерно с номинал 500 долара. Абаут!


4. Банкнотата от 500 евро. И тази купюра не се трае в сегашния си вид. Тя е спряна от печат в Европейския съюз, защото била много бандитска, ползвала се с голямо удобство при разплащане с гигантски суми кеш. Но щом Евросъюза няма проблем с образа на Борисов, честно би било да се възобнови печатането, но върху новата банкнота да се изобрази най-достойният, на чието чекмедже се възхити всеки истински ценител на колекциите от парични знаци.


5. 2020 година като цяло не се трае. Авторът не споделя това верую, за него годината си е нормална отсечка по оста на Времето. Ала така смятат и управлявашите за управлението си – те не смятат, че са по-лоши от предишни или следващи управления, само дето някакви нахални граждани се заяждат за глупости като корупция и злоупотреба с власт, каквито, съгласни сме, съществуват по целия свят. Но все пак не можем да пренебрегнем напълно гражданските настроения – годината 2020 не се трае, „Борисов 3” не се трае.


6. Кабинетът „Борисов 3”. Това е продължение на предишната точка. Много граждани възприемат властта като природно явление, с което трябва да се съобразяваш - или извличаш изгоди, ако си в подходяща позиция, или се опитваш да минимизираш щетите, ако си в неподходяща позиция. Но има и друг вид граждани, които възприемат властта като човешка конструкция, подлежаща на корекции – и това не е абстракция, когато са се натрупали премного конкретни доказателства за негодност на съответната власт.


7. Коронавирусната пандемия. Колко пъти Борисов закрива инфекцията, колко разпореждания даде, колко много адекватни мерки се взеха – и тая инфекция още свирепства. Не се изтрайва!


8. Мисирките, които не са на Пеевски. Ужасно неудобство и дисонанс предизвикват медиите, които не пеят сладкопойни песни за Нашите и люти клетви за Враговете. Ужасен удар срещу единството и заедността нанасят медиите и журналистите, които възразяват на Правата линия. Вместо да се чува строен хор на спекулантите, един задава въпроси, друг се рови в схемите на Благодетеля, трети си позволява да дава думата на отречени личности, които вече не са от Шайката и подлежат единствено на обругаване. Този вид медии нито разбират от дума, нито от мълчание, нито от намеци и фини заплахи, та се налага да ги вразумяват с батки по партийни сбирки и тъмни кьошета. Разбира се, отчитаме нюансите и знаем, че има медии, които не са на Пеевски, но не им личи – те също са правилни и осигуряват многообразието в заедността.


9. Народната любов. Народът люби ден до пладне. Вместо да се отдаде безрезервно и до гроб народната любов проявява смущаващо непостоянство и се хвърля от врат на врат към всеки следващ Спасител - при положение, че е жив предишният! Колко хора помнят обожанието, с което бе посрещнат Симеон Сакскобургготски и досадата при изпращането му?


10. Атрибутите, които не вдигат 200. Така отминава световната слава и това е нетърпимо!

 

Г-н БАЛЕВ

 
 

132943