Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Има ли лекари убийци

Има ли лекари убийци



Трагедията с починалото тригодишно дете, върнато от няколко болници, накара медии и общество да вдигнат словесния емоционален градус. Всяка ненавременна смърт е трагедия, пък детската такава - рана върху цялата нация. Но като всяка емоция и тази може да ни прати в пространства с лоша видимост.  
Да поразмишляваме за въпросните пространства. Не ми е работа, ни съответства на компетентността ми да се фокусирам върху конкретната вина за случилото се нещастие. Това ще установят вероятно както вътрешни разследвания, така и органите на прокуратурата. Ще кажа само, че смятам неполучаването на болнична помощ при потърсена такава в болнично заведение за нещо - уви - често срещано. Видял съм го от личен опит, когато карах мой болен роднина за прием в болница, но бяхме отпратени след дълго висене пред кабинетите, към "домашно лечение". Което, естествено, не излекува нищо. Когато скоро след това, вече с "малко връзки", същият болен постъпи в същата болница, бях изумен от нападателния въпрос на прегледалия го при приемането друг екип:
- Ама защо чак сега го карате?
Съгласете се, че при по-невъздържан темперамент човек може да реагира взривно в такава ситуация.
Та не е трудно да стигнем до стигми от типа на "лекари убийци"

 

Вярно ли е обаче? Не, не е. Лекарите са като нас - някои компетентни, други не толкова. Едни са склонни да употребят професионализма си, дори при невисока - уви - финансова мотивация, а други - пак уви - не желаят "да се хабят" без висок хонорар насреща. Независимо заслужен или незаслужен, легален или нелегален. Тоест те са хора като всички останали, при това положили доста усилия при образованието си. Медицината е тежко следване. И може би защото и следването, и работата им е тежка, а те са образовани и интелигентни, не им е все едно, когато трупат морален негатив и обществото се настройва срещу тях. Така се стига до квалификации от "обирджии" и "бездушници" до "мошеници" и "убийци".

Но защо се получи така? Защо част от хората нападат лекарите, а лекарите се жалват, че търпят обиди, дори физическо насилие при изпълнение на професията и дълга си?
Това само на пръв поглед е гилдиен въпрос. На втори е въпрос на цялостен обществен климат. Този климат е и в основата на дискусията за болничните днес. Управляващите не могат да се разберат кой и дали да ги плаща. Търси се виновен. Имало фалшиви болнични. Може би да мразим работника, който хитрува? А може би лекаря, който му издава фалшив документ? А може би НОИ, където божем си плащаме вноските, а все не стига? А може би общият климат на надлъгване и дисфункцията на институциите са следствие от неадекватно управление и липса на стратегия? 
Здравето и боледуването се превръщат в поводи за могъщи обществени и политически конфликти. Институции и съсловия, които имат право да издават важни за нас документи, се състоят и от хора, които злоупотребяват с това си право. Корупция се нарича. Скандалите с ТЕЛК са част от тази корупция. И не става дума само за лекарското съсловие. 
Нещо се случи между различните групи професионалисти, то не е хубаво. Корупцията сред лекарите е само поредно доказателство за общата криза на доверието


Обществото е пълно с негативизъм в различните си части. Когато стане дума за медици, следва звучно и колективно "ууу". Когато стане дума за банкери, пак следва "ууу". Когато стане дума за учители, следва "ууу". Когато стане дума за шоубизнес, за творческа интелигенция, за български спорт, за български малцинства, за медии или за българска съдебна система, пак се чува най-вече: "ууу". 
Едно особено огромно и гръмогласно "ууу" следва, когато стане дума за обобщена политическа класа. 
Пък хората, както казахме по-горе, са същите - и добри и лоши. Повечето - едновременно добри и лоши. Кое се скъса, ако изобщо е било завързано? 
Част от уроците на прехода бяха да се научим на солидарност, вкл. гилдийна. Тази опитност ни липсваше, защото тоталитарната система предполага не гилдийна солидарност, а идеологическа. Вертикалният контрол тежеше, но даваше и алиби на индивида - там горе има едни, от които зависи всичко. Можеш да ги мразиш на воля, но тихо. Те пък поемат цялата отговорност, което си е хем унизително за тебе, хем някак освобождаващо те от отговорност. 
Условията на свободния пазар обаче направиха така, че за гилдийно оцеляване трябваше да се създадат навици на гилдийна солидарност. Някои преуспяха в това, други не толкова. Смятам лекарите за относително успели в този инженеринг на новото време. Успелите обезпечиха на членовете си по-добър социален статус


Но гилдийната солидарност във всички сфери има нужда от гилдийна отговорност и гилдийна хигиена. Ако се множат гнилите ябълки, некадърни и корумпирани членове на еснафа, трябва да се чистят бърже, от самата гилдия най-напред. Вътреведомствената омерта работи срещу обществото. С други думи, ако покриваш колеги мошеници, работиш за това да ти намразят цялата гилдия. Така разширяваш кръга на омразата и недоверието. Той бездруго е така широк вече, че рискуваме да се изсипем от него - вкупом и индивидуално. 
То е както гилдиен въпрос, така и управленски. Освен това и въпрос на личен морал. Нищо добро не ни чака като нация, ако не си намерим илача сами.

 

Източник: https://www.segabg.com/

 


117134