Гражданско Движение ''ДНЕС''

Свят

Начало / Актуално - Свят / Раздорът между Русия...
Раздорът между Русия и Украйна може да излезе от контрол

Раздорът между Русия и Украйна може да излезе от контрол



За страна, която твърди, че не желае да воюва, поведението на Русия към Украйна напоследък изглежда ужасно войнствено. Руски войски се струпват в югозападната Воронежка област, близо до границата с Украйна. Руската държавна телевизия подготвя руснаците да очакват украинска офанзива.

Неотдавна външният министър Сергей Лавров предупреди, че нова война в Украйна ще означава тя да се самоунищожи. Миналата седмица Дмитрий Козак, заместник-шеф на руската президентска администрация и ключов преговарящ за Украйна, повтори предупреждение от 2014 г., че ако е необходимо, Москва ще се намеси, за да защити жителите на Донбас.

Повечето наблюдатели казват, че това не означава непременно непосредствена заплаха от инвазия, но фактът, че руските намерения са неясни, е достатъчно притеснителен.

 

Струпването на войски по границата,

както и продължаващата анексия на Крим, дават на Русия възможност за ескалация на напрежението - стига да пожелае. Руският президент Владимир Путин несъмнено иска да запази известна непредсказуемост и наличието на такава възможност е от решаващо значение за това, което светът наблюдава в момента. Въпреки че напълно „случайна“ война е малко вероятна, в неяснотата винаги съществува риск от грешни сметки или прекомерна реакция.

С нарастване на напрежението се провалят мерките за изграждане на доверие, чиято задача е да не допуснат излизане на събитията от контрол. В познатата безизходица преговорите под егидата на ОССЕ в Минск отново забуксуваха. Губят смисъл договорените през юли 2020 г. допълнителни мерки за прекратяване на огъня, които стабилизираха положението за няколко месеца. Русия до голяма степен игнорира искането за разяснения относно военната си дейност по границата, за което Украйна настояваше съгласно Виенския документ от 2011 г. за укрепване на сигурността и доверието. (Според неговия чл. 16 отговор трябва да се даде до 48 часа - б.р.).

В Москва твърдят, че Украйна е допринесла за напрежението,

като се е насочила към по-враждебен подход към Русия през последните няколко месеца. Засега това е преувеличение. Украинският президент Володимир Зеленски всъщност беше доста сдържан в реториката си относно Донбас и последната руска активност.

Неотдавнашното санкциониране от Киев на проруския украински олигарх и съюзник на Путин Виктор Медведчук и неговия съратник Тарас Козак несъмнено раздразни Кремъл, но Москва беше сравнително сдържана в публичния си отговор. Украйна си позволи игри със собствените мерки за прекратяване на огъня, отклонявайки се от договорения език на процеса в Минск относно правилата за ответна стрелба. По този начин сама не допринесе за доверието. (Киев в крайна сметка се коригира.) Трябва да се отбележи, че самата Русия също не е чужда на провокативно поведение. 

Някои посочват две одобрени напоследък украински стратегии като провокативни: стратегията за „де-окупация“ и реинтеграция на Крим и новата военна стратегия на страната. И двете 

изрично споменават Русия като заплаха

Въпреки провеждането на предизборна кампания за мир, Зеленски никога не е мълчал по отношение на необходимостта Русия да върне Крим на Украйна или по отношение на заплахата, която руската страна представлява за териториалната цялост на Украйна. Стратегията му за Крим се фокусира повече върху въпросите на правата на човека и върховенството на закона, а военната стратегия отделя много ввнимание на реформа, свързана със стремежите за членство в НАТО.

Въпреки че членството в НАТО за Украйна е абсолютна червена линия за Русия, подобни украински стремежи не са нещо ново и следователно не са изненада - документите едва ли са призив за война. И все пак не може да се предположи как Москва би изтълкувала нещата.

В Москва също има разочарование,

че Зеленски не е изпълнил Минските споразумения. Те призовават Украйна да предостави на подкрепяните от Русия т.нар. републики (Донецка и Луганска - б.р.) специални административни права, като същевременно ги реинтегрира в Украйна. Това би позволило на Москва теоретически да има постоянно и значително влияние върху страната чрез марионетните "републики", но Украйна да плаща за тях вместо Русия.

Липсата на яснота относно намеренията и правилата на играта на Русия, примесени с реторика, напомняща на 2014 г., когато бе анексиран Крим, означава, че напрежението нараства. Точно в такава ситуация могат да се възникнат грешни сметки.

Има тънка граница между възпирането и това, което се тълкува като настъпателно действие. Всички наблюдават какво прави Русия, без да имат яснота как трябва да отговорят, ако напрежението ескалира значително. Това също допринася за непредсказуемостта. Въпреки че не е ясно какво ще спечели Москва от истинската ескалация в Донбас, важно е също така да се помни, че Кремъл има свои собствени интереси и усещане за заплахи - и всеки сценарий трябва да бъде обмислен, дори и тези, които може да не изглеждат вероятни.

 

148622