Новият министър на отбраната Драгомир Заков поема поста в условията на война, бушаваща само на няколкостотин километра от България. Въоръжените сили на страната ни изпитват системни проблеми и никой няма илюзии, че България е способна да се справи дори с минимално предизвикателство срещу сигурността ѝ. Заков има дипломатически опит, включително в сферата на сигурността. Tой все още е посланик на България в НАТО, но едва ли може да се смята, че е близо до характерните особености и „кухнята“ на сектора по отбраната у нас.
Качествата на хора с неговия профил обикновено се ползват за решаване на кризи и сваляне на напрежението в служебни кабинети. Сега обаче той ще трябва веднага да скочи в дълбокото, да проведе сериозни реформи и да защитава непопулярни политики, които не се подкрепят дори от всички в управляващата коалиция.
Кандидатурата на Заков за военен министър – ключов в сегашната ситуация – се появи изненадващо, в последния момент преди парламентът да гласува оставката на Стефан Янев.
Заков бе избран за поста, след като БСП отказа приеме първоначалното предложение на премиера Кирил Петков за нов военен министър – Тодор Тагарев, който е един от дългогодишните експерти с ясни евроатлантически позиции.
От БСП обаче се опасяваха, че той няма да е очакваният балансьор между НАТО и Русия, а изборът на Заков предполага преценено поведение.
Очакванията на премиера към него са да държи ясен курс към съюзническите ангажименти в НАТО, а не курс на „снишаване“, какъвто поддържаше предшественикът му Стефан Янев.
От друга старана, самият факт, че е бил предпочетен от БСП, вероятно означава, че отговаря повече на техните виждания (и вероятно тези на президента Румен Радев) за политиката на страната в областта на сигурността.
Заков ще има ключова роля при формирането на българската позиция по време на война.
Досега правителството не позволи засилване на отбранителния потенциал на страната с приемането на допълнителни сили на НАТО, но това поведение подлежи на преоценка при сегашната криза, която изостри до краен предел разделението между Русия и Севреноатлантическия алианс.
България има много сериозни дефицити в отбраната си и би било логично да поиска подкрепа от НАТО.
Засега България твърди, че е готова да приеме допълнителни сили на Алианса, но само в рамките на батальонна бойна група, в която да е рамкова държава. Така батальонът ще е под българско командване, съгласувано с НАТО. Изграждането на тази бойна група тепърва предстои.
Освен дипломатическите предизвикателства, Заков ще трябва да задвижи модернизацията на въоръжените сили, за която на хартия има политическа воля, но нищо не се прави на практика.
Ключовият проект за придобиване на нови бронирани машини за Сухопътните войски (близо 1.5 млрд. лева) е блокиран и Заков много бързо ще трябва да се ориентира, за да намери решение за продължаването му. Янев твърдеше, че има визия как може да се реализира, но не я сподели публично и не е ясно дали Заков ще се съобрази с нея.
Очаква се сериозно забавяне на поръчаните и платени авансово изтребители F-16, а съвсем скоро България ще трябва да реши дали да поръча още 8 машини, какъвто е планът. Финансовият министър Асен Василев показа, че е резервиран за големи военни разохди, но новият военен министър ще трябва да ги аргументира и прокара през правителството.
Много сериозно предизвикателство ще е поддръжката на старите съветски МиГ-ове, на които България все още разчита да охранява въздушното си пространство. Поддръжката им досега минаваше през Русия, но това много трудно ще продължи, и има реална опасност България съвсем скоро да не може сама да пази небето си – риск, който изисква изпреварващи решения.
И това са само някои от предизвикателствата. България спешно трябва да закупи 3D радари, да си подготви летищата за новите изтребители F-16, да купи две подводници втора ръка (за които министерството преговаря години наред неясно с кого) и много други.
Новият министър ще трябва да отговори и на очакванията на хората под пагон. Армията е в кадрови колапс от години, а МО много трудно може да изпълни обещанията към военните, които бяха дадени по време на преговорите за съставяне на управляващата коалиция.
Управлението на отбраната е на трупчета близо година и Заков няма да има много време да се запознава със сектора и таймингът на неговите действия ще е ключов индикатор за намеренията му като министър – дали ще се закотви в ролята на „дипломат“ или на политик с ясна визия и воля за развитието на сектор с много проблеми.
Източник: https://www.mediapool.bg/