БНБ отчита ръст от над 20% при кредитите на домакинствата. Заемите на българите растат двойно по-бързо от спестяванията, показват данните на БНБ. Кредитните консултанти Иво Димитров и Тихомир Тошев коментират, че този ръст не е задължително лоша новина. Важно е да се разбере какво е причинило този ръст, а не самият факт на увеличението. То е обусловено от икономически, социални и пазарни причинно-следствени връзки и е нормално. Над 90% от търсенето е за първична покупка, което се счита за здравословно поведение.
Анализ на кредитния пазар и влиянието на еврозоната
Според Тихомир Тошев ръстът при кредитите не е новина и продължава вече 6 години. Към края на първото тримесечие на тази година изтеглените кредити са около 48 милиарда лева, а депозитите - близо 91 милиарда. Двуцифрените ръстове на кредитите не винаги се смятат за здравословни според икономическите правила, но пазарът на имоти също расте двуцифрено. Средният размер на ипотеките в София е над 350 000 лева. Очакваното влизане в еврозоната мотивира купувачите. Българинът е финансово по-добре, купува по-скъпи и хубави имоти, а средната класа е добре оформена. Хората взимат кредити по-смело, но и управляват по-добре личните си финанси.
Прогнози за лихвите след приемането на еврото
Иво Димитров смята, че лихвите по ипотеките ще нараснат, но не веднага, поради голямата конкуренция между банките. От друга страна, Тихомир Тошев прогнозира, че лихвите ще останат под 3% за ипотеките, дори след приемането на еврото.
Здравей, приятел, готов ли си за малко бизнес интрига? Според ново проучване на Българската фондова борса (БФБ), публикувано на 5 май 2025 г., жените в България започват да разбиват стъкления таван в бизнеса. В 60% от компаниите на борсата има жени в ръководните органи. Но ето го уловката: само 3% от тези фирми се управляват изцяло от жени, а едва 14% имат изпълнителни директори дами. Да, напредък има, но до пълно равенство сме като на маратон – още тичаме, и то не с най-бързите кецове!
Проучването обхваща над 300 компании и показва, че жените бавно, но стабилно се изкачват по корпоративната стълбица. И знаеш ли какво? Това не е просто за хубав имидж – равенството носи пари! Според БФБ, ако жените имат равен достъп до лидерски роли, световният БВП може да скочи с $12 трилиона. В някои страни продуктивността може да се вдигне с цели 35%. Така че, шефове, ако искате повече печалби, може би е време да поканите повече дами на масата за решения.
България се учи, но бавно
България не е сама в тази битка. В ЕС жените заемат 34.8% от ръководните позиции през 2023 г., спрямо 31.8% през 2014 г. Страни като Швеция (43.7%) и Латвия (42.9%) са напред, докато Люксембург (22.2%) и Хърватия (23.8%) влачат крака. У нас през 2023 г. 68,000 жени са били на ръководни постове – с 3,200 повече от 2022 г. Делът на жените в бордовете скочи от 14.8% на 18.3%. Напредък? Абсолютно! Но когато чуеш, че на света ще ни трябват 152 години – или девет поколения – за пълно икономическо равенство, май ти идва да си поръчаш още едно кафе.
БФБ не просто брои проценти – те правят нещо по въпроса. Всяка година участват в глобалната инициатива „Звън за равенство между половете“, заедно с ООН и Световната федерация на борсите. През 2025 г. мотото им е „Права. Равенство. Сила. За всички жени и момичета.“ Изпълнителният директор Ману Морвенов казва: „Равенството не е само възможно – то носи реална полза за бизнеса.“ И той е прав – компаниите с повече жени на върха често са по-иновативни и печеливши.
Какво правим, за да ускорим?
България не стои със скръстени ръце. През ноември 2024 г. Министерството на труда и социалната политика предложи промени в Закона за равенство между половете. До 30 юни 2026 г. публичните компании трябва да имат поне 33% представителство на по-слабо представения пол в бордовете си (но не повече от 49%). Това е стъпка напред, но ще видим дали ще я изпълним, или ще си останем с хубавите обещания.
Глобално обаче картината не е розова. Само 12% от мениджърите на фондове в света са жени. В България жените все още се борят със стереотипи и бариери, особено във финансите и технологиите. Но всяка жена на ръководен пост е доказателство, че промяната е възможна – и че си струва.
Защо това те засяга?
Може би си мислиш: „Хубаво, жени в бизнеса, но какво общо има с мен?“ Ами, всичко! Повече жени на върха означава по-добри решения, по-силна икономика и по-справедливо общество. Ако си жена, това е напомняне, че можеш да се целиш високо. Ако си мъж, е време да подкрепяш колегите си, защото равенството е отборна игра. Плюс, кой не иска да живее в страна, където всички имат шанс да блестят?
За обикновения българин тази новина е искра надежда. Жените в бизнеса не просто пробиват – те променят играта. И ако искаме по-добри работни места, по-високи заплати и по-силна икономика, трябва да ги подкрепим. Защото, сериозно, 152 години чакане? Никой няма време за това!
Интернетът вече говори
Онлайн хората са развълнувани. „Жените идват!“ – пишат едни, споделяйки истории за успешни бизнесдами. Други са саркастични: „152 години? Май ще си взема отпуск дотогава.“ Има и призиви за повече действие: „Хайде, България, да не сме последни!“ Реакциите са микс от гордост и нетърпение, защото всички искат промяната да дойде по-бързо.
Твоят ход, защото си в играта
Жените в българския бизнес карат вратите да се отварят, но пътят до пълно равенство е дълъг. Затова, докато си пиеш кафето, помисли: как можеш да подкрепиш тази промяна? Може би ще дадеш шанс на жена колега или ще поискаш повече жени в ръководството на фирмата си. И нека бъдем честни – искаш да видиш България начело в тази надпревара, нали? Хайде, включи се, защото равенството не чака никого!
След смъртта на покойния папа Франциск през април папските апартаменти в Апостолическия дворец бяха запечатани като част от ритуал, който символизира, че папският трон е празен, и осигурява сигурността на личните му документи, пише Times оf India. С избирането на новия папа на Католическата църква, папа Лъв XIV, печатите на тези апартаменти бяха премахнати в неделя, което означава, че той е готов да се настани. Вече десет години апартаментите не са били обитавани. Самият Франциск е живял в скромна ватиканска къща за гости, а не в традиционната резиденция.
Апостолическият дворец — история и значение
Апостолическият дворец, наричан още Папски дворец, се смята за традиционната резиденция на папата и е сграда от XV в., когато е създаден от архитекта Донато Браманте в стил Висш ренесанс. Въпреки това тя става официална резиденция на папите през XVII в. В двореца се помещават много кабинети на папата, музеи, Ватиканската библиотека и параклиси, включително известната Сикстинска капела. Той се намира точно над колонадата на площад „Свети Петър“ и включва емблематичния прозорец, от който традиционно се произнася молитвата Ангел Господен. Като цяло дворецът разполага с внушителните 1000 стаи, включително дневна, учебна спалня и медицинска клиника.
Новите апартаменти и възможностите за папата
На новопубликуваните снимки на Апостолическия дворец, направени при повторното отваряне на апартаментите в неделя, хората могат да видят нови помещения като третия етаж, известен още като Третата лоджия, бъдещото жилище на папата, библиотеката и частните параклиси в апартаментите.
Къде ще живее папа Лъв XIV?
Изглежда, че папа Лъв има сходно мнение за своето пребиваване с това на своя предшественик папа Франциск, който предпочита скромния живот в къща за гости във Ватикана, а не грандиозния живот в двореца. В неотдавнашно интервю за Vatican News папа Лъв казва: „Епископът не трябва да бъде малък принц, който седи в своето царство, а по-скоро е призван автентично да бъде скромен, да бъде близо до хората, на които служи, да върви с тях и да страда с тях“. По този начин би могло да има по-голяма вероятност той също да пребивава в къщата за гости във Ватикана.
Земетресението е станало в 12:49 ч. на дълбочина 6,99 км. Последвани са множество вторични трусове, най-силните от които са били с магнитуд 4,4 и 4,9, съобщават турските медии.
Трусовете предизвикаха силна паника сред населението, но засега няма информация за нанесени щети.
Сякаш си вървиш из София, пиеш кафето си, и изведнъж – бам! – научаваш, че Доналд Тръмп-младши, синът на американския президент, е тук и се е видял с Бойко Борисов. Да, точно така, лидерът на ГЕРБ и Тръмп-младши си стиснаха ръцете на бизнес форум в столицата, а първоначалните слухове, че това не се е случило, се оказаха пълна мъгла. „Труд news“ разкри истината, и сега всички се чудим: какво си казаха двамата? Това не е просто клюка за жълтите страници – това е събитие, което може да разклати нещата в политиката. Хайде да си поговорим, сякаш сме на маса в кръчмата, с по едно узо и мезе.
Срещата, която всички обсъждат
Тръмп-младши идва в София за бизнес форум – едно от онези събития, където се разменят визитки и се правят големи планове. Но звездният момент е срещата му с Бойко Борисов. Бойко, верен на стила си, пуска само една загадъчна реплика: „Няма да кажа какво сме говорили, освен ако той не ми даде зелена светлина.“ И това е всичко! Като сцена от шпионски филм, нали? „Труд news“ потвърждава, че срещата е станала, а любопитството ни вече кипи. Какво може да свърже българския политически ветеран с американския наследник? Отговорът е някъде между бизнес и голяма политика.
За какво си говориха?
Е, тук започват гаданията. Някои си мислят, че става дума за геополитически шах. Тръмп-младши току-що е бил в Унгария и Сърбия, където се среща с лидери, близки до Виктор Орбан – унгарския премиер, когото администрацията на Тръмп гледа с добро око. Може би е подшушнал на Борисов да се държи по-близо до Орбан? Или пък са обсъждали бизнес – форумът е идеално място за сделки, а Бойко отдавна мечтае за американски инвестиции в България. Има и трети вариант: може би е било просто любезен чат, но когато тези двамата се съберат, никой не вярва, че става дума за времето. Каквото и да е, разговорът им е като хвърлен камък в езеро – вълните тепърва ще се разпространяват.
Защо ни пука?
Тази среща е повече от светска новина – тя е като да надникнеш зад завесата на голямата игра. България може и да е малка, но често попада в кръстовището на световните интереси. Борисов, с три премиерски мандата зад гърба си, знае как да се ориентира в тези води. Сега, когато ГЕРБ се готви за важни ходове – от еврозоната до президентските избори през 2026 г. – всяка връзка с фигури като Тръмп-младши е от значение. За нас, обикновените хора, това е знак, че България е на масата, където се решават големите неща. Може би ще видим нови проекти, може би нови съюзи – или просто Борисов ще ни изненада, както обикновено.
Какво се случва наоколо?
Срещата идва в момент, когато всичко е нажежено. Борисов е под напрежение да докаже, че ГЕРБ може да ни вкара в еврозоната, както каза бившият президент Росен Плевнелиев. От другата страна, влиянието на семейство Тръмп в Европа се усеща все повече, особено в страни като Унгария. Тръмп-младши не е просто бизнесмен – той е като неофициален посланик на баща си, обикаля Балканите (Унгария, Сърбия, България, Румъния) и търси съмишленици. За Борисов това е шанс да покаже, че сме сериозен партньор на САЩ, както направи с покупката на изтребители F-16 през 2019 г. Тогава беше първият мандат на Тръмп – сега сме в нова глава, но играта е същата.
Хората говорят
Хората са раздвоени. Едни виждат срещата като умен ход на Борисов, който си осигурява подкрепа преди ключови избори. Други се питат дали не се замесваме в по-сложни игри, свързани с американската политика. „Бойко пак е на ход!“ – шегува се някой в мрежата, докато друг пита: „Какво търси Тръмп-младши при нас?“ Без повече подробности от Борисов, всички гадаем – може би за инвестиции, може би за политика, а може би за нещо, за което още не знаем. Едно е ясно: когато такива имена се съберат, никой не остава равнодушен.
Какво не е наред?
Има и въпроси. Защо зам.-министърът Милен Керемедчиев първо отрече срещата? Не знаеше ли, или някой е искал да я скрие? И защо Борисов е толкова мълчалив? Тази тайнственост само подклажда любопитството. Плюс това, връзката с Тръмп-младши може да е рискована. За някои е плюс – показва, че България е в играта. За други е проблем – не искаме да се забъркваме в американски спорове, като търговските войни на Тръмп. Борисов обаче е свикнал да ходи по въже – ще видим как ще изиграе този ход.
Какво да очакваме?
Ето как стоят нещата: срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп-младши е като първия акорд на песен, която тепърва ще чуем. Тя ни напомня, че България не е просто зрител в световната политика – ние сме на сцената. Дали ще видим нови сделки, нови приятелства или просто Борисов ще ни изненада с нещо голямо, времето ще покаже. Засега можем само да гадаем – и да си държим очите отворени. Това е България, приятели, винаги пълна с изненади!
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че е необходимо да се проведе “тотална чистка” сред всички замесени в опита да се провали акцията за разкритие на контрабанден канал за цигари в Пловдив. Става въпрос за инцидент от 19 ноември 2024 г., когато служители на ГДБОП-Пловдив засекли лекотоварен автомобил, свързан с разследване по контрабанда.
Борисов посочи, че министърът на вътрешните работи Даниел Митов ще бъде изслушан в парламента, за да разкрие информация за назначения, направени под натиск от Пламен Узунов – бивш министър на вътрешните работи в правителството на Огнян Герджиков и секретар по правни въпроси и антикорупция на президента Румен Радев.
Обяснения след скандала с депутатите
Депутатите от БСП се оказаха в неудобна ситуация, след като кадър от пленарното заседание, на който се вижда как депутати от ГЕРБ подават знаци на своите колеги от БСП, обиколи социалните мрежи. Това принуди и двете партии да преминат в обяснителен режим.
Вчера управляващите, заедно с ДПС-Ново начало на Делян Пеевски, отхвърлиха предложението на ПП-ДБ за изслушване на министъра на вътрешните работи Даниел Митов по въпроса с контрабандния канал в Пловдив. За изслушване гласуваха ПП-ДБ, “Възраждане”, ДПС-ДПС, МЕЧ и “Величие”. След първото гласуване БСП подкрепи опозицията, но след намеса от страна на Костадин Ангелов и Рая Назарян от ГЕРБ, левите промениха своята позиция.
Причини за отказ от изслушване
От БСП обясниха, че отказът им от изслушване е поради факта, че министър Митов е в турне из страната. Те подчертаха, че няма как да има прикритие за контрабандни канали и трябва да се даде публичност на случилото се. Въпреки това социалистите заявиха, че изслушването има смисъл само в присъствието на вътрешния министър.
Костадин Ангелов от ГЕРБ също излезе с обяснения, наричайки ситуацията “поредната порция политическа пропаганда”. Той обясни, че Даниел Митов не може да бъде изслушан тази седмица, тъй като е на обиколка в страната, където провежда брифинги след всяко отчетно заседание на съответната областна дирекция на МВР.
Притеснения по отношение на мутри и връзки
Според Ивайло Мирчев от ПП-ДБ, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се притеснява от искането на обединението за изслушване по случая с контрабандата в Пловдив. Той заяви, че проблемът е свързан с местни “мутри”, които имат контакти с Пеевски и Таки. Мирчев твърди, че Борисов знае за тези връзки, но избягва да ги обсъжда, защото се страхува да спомене Таки, който е известен със своите крайни мерки.
Депутатът Божидар Божанов обвини управляващите, че крият информация по случая, и предложи да бъде поискана цялата информация по разследването, обвинявайки правителството в използване на процедурни маневри за скриване на фактите.
Проектът за бюджет на София за 2025 г., предложен от кмета Васил Терзиев, възлиза на 2,840 млн. лв., като 640 млн. лв. ще бъдат разпределени за капиталови разходи на общината през следващите 12 месеца. В сравнение с бюджета за 2024 г., този вариант е по-голям с около 263 млн. лв.
Общественото обсъждане на проекта ще се състои на 16 април в аулата на Софийския университет. Очаква се активно участие на гражданите, които ще могат да се запознаят с подробности за инвестиционната програма. През миналата година Терзиев и екипът му включиха искания от обсъжданията в инвестиционната рамка за 2024 г., което може да се повтори и тази година.
Строителството на метрото остава основен приоритет
Най-голямото перо в капиталовата рамка за 2025 г. ще бъде строителството на метрото, за което са предвидени 183 млн. лв. В момента се строят три станции от третия метродиаметър, а също така се изграждат нови спирки между “Обеля” и “Люлин”. Очаква се стартиране на нови станции под бул. “Царица Йоанна” в “Люлин”.
Подкрепа за образованието и подобрения в инфраструктурата
121 млн. лв. ще бъдат използвани за строеж на нови детски градини и училища. В момента се строят 13 детски градини, а още 17 се ремонтират. Ще се инвестира и в подобряване на условията за безопасност около учебните заведения, с увеличение на средствата за пътната безопасност и осветлението.
Освен това, през 2025 г. ще се ремонтират ключови булеварди като “Ал. Стамболийски” и “Мария Луиза”, а ще започнат и работи по улиците “Едуард Генов” и “Проф. Живко Сталев” в Студентски град.
Допълнителни финансирания за паркинги и инфраструктурни проекти
Около 100 млн. лв. ще бъдат получени от държавния бюджет за строеж на паркинги. Освен това, ще бъдат финансирани проекти по европрограмата “Развитие на регионите”, които включват изграждане на нови паркинги и обновяване на улици и булеварди.
Как ще се финансират инвестициите?
Въпреки увеличените разходи, бюджетът за 2025 г. не отговаря на всички амбиции на столицата. Заместник-кметът Иван Василев обяви, че се обмисля увеличаване на инвестициите чрез заемно финансиране и публично-частно партньорство. Един от вариантите за набавяне на средства е повишаване на местните данъци, което ще изисква консенсус с обществото и решение от страна на държавата.
Тези действия се предприемат с цел осигуряване на необходимото финансиране за важни инфраструктурни проекти, включително развитието на метрото и транспорта в София.
🌍 Норвегия, разположена в непосредствена близост до СССР по време на Студената война, построява множество военни бункери — някои от които са мащабни секретни бази за самолети и кораби. Нарастващото напрежение с Русия отново привлича внимание към тези укрития.
Секретният свят на Норвегия: авиационни и подводни бази
✈️ Хиляди туристи ежегодно посещават северна Норвегия, но те не виждат скрития свят, който е скрит в планинските пещери. В тези укрития могат да бъдат намерени изтребители и ядрени подводници. В разгара на Студената война Норвегия имала около 3000 подземни съоръжения, предназначени за защита на въоръжените сили и техните съюзници. Тези съоръжения имат дълга история, започвайки от времето, когато Норвегия е била част от Атлантическата стена, изградена от Хитлер по време на Втората световна война.
Бункерите на Студената война: от защита от СССР до заплаха от Русия
🛡️ С началото на военните действия в Украйна Норвегия възобновява използването на някои от своите най-известни подземни обекти от Студената война. Сред тези обекти са хангарите на авиационната база Бардуфос и военно-морската база Олавсверн, разположени близо до границата на Норвегия и Русия, зад Полярния кръг. Тези съоръжения наподобяват сцени от шпионски филми: груби скални стени, блясък на бетон и военни оборудвания.
⛰️ Олавсверн — база, изсечена в планината, защитена с дебел слой габро (около 275 метра), с изходен тунел с дължина 909 метра и мощна взривозащитена врата. Тези характеристики правят базата стратегически важна и защитена от атаки.
Аеродромът Бардуфос и въздушната заплаха
🛩️ Един от знаковите обекти е аеродромът Бардуфос, открит през 1938 година. По време на Втората световна война той се използва за защита на германските изтребители, които охранявали гигантския линкор “Тирпиц”, стоящ в близкия фьорд. След войната Норвегия го използва за защита на своите изтребители от възможна атака на СССР. Хангарите осигурявали всичко необходимо за функционирането на самолетите — гориво, оръжие, техническо обслужване и жилищни помещения за екипажите.
Но през 80-те години на XX век базата е затворена
⏳ И за дълго време забравена. Сега, в светлината на новите заплахи, Бардуфос отново може да се окаже необходим.
Възраждането на Олавсверн: защита и “оцеляването” на изтребителите
💪 Сега военната база Олавсверн е обновена с подобрения в инфраструктурата и оборудването, за да помогне за повишаване на “устойчивостта и оцеляването” на норвежките изтребители F-35 при нападение от Русия. Руското нахлуване в Украйна показа колко уязвими могат да бъдат скъпите бойни самолети, когато са на земята, особено под заплаха от атаки на “камикадзе”-дронове, които струват едва $300.
Стратегическо местоположение на Олавсверн и “мечият пролом”
📍 Олавсверн е построен в отговор на нарастващото влияние на Съветския съюз и техния Северен флот. Базата е разположена на стратегическо място — там, където Норвежко море среща Баренцово море. Този участък, с дължина около 650 км между бреговете на Норвегия, острова Мечи и Шпицберген, често се нарича “мечият пролом”, тъй като именно тук руските подводници и военни кораби излизат в Атлантическия океан.
Възраждане на базата и нови заплахи
⚡ През 2020 година компанията WilNor Governmental Services, с тесни връзки с норвежкия военен сектор, закупи контролния пакет акции на Олавсверн и започна възстановяване на базата. Оттогава присъствието на военни в обекта се увеличава, а дори ВМС на САЩ проявяват интерес към разполагането на своите ядрени подводници на базата.
Световна тенденция към възраждане на военни обекти от Студената война
🌍 Норвегия не е единствената страна, която възражда стари военни бази. В последните години Русия също възстанови около 50 бази, включително на Арктическия архипелаг. Швеция върна подземната военно-морска база на остров Мускьо. Освен това, Китай и Иран строят нови подземни военни обекти.
Предизвикателства при възстановяването на стари обекти
💰 Цената на възстановяване на старите военни обекти остава сериозно препятствие. Военни експерти отбелязват, че в Норвегия и други страни от НАТО много стари бази са продадени или превърнати в музеи, клубове и други обекти. Някои бази са били напълно разрушени. Възстановяването на старите обекти изисква огромни финансови средства, както и решение на проблеми със сигурността, като се има предвид, че такива обекти могат да бъдат уязвими за разузнавателни служби.
Възвръщането на подземни съоръжения от Студената война
🔐 Това е отговор на нарастващите заплахи и необходимостта от укрепване на националната сигурност в условията на съвременната геополитическа ситуация.
Присъдата на Ле Пен разтърси Европа – и България реагира
Здравей, приятели! Днес е 14 март 2025 г., и в Европа пак е напечено. Наскоро френският съд удари Марин Ле Пен – лидерката на “Национално обединение” – с присъда: четири години затвор (две условни, две с гривна) и забрана да се кандидатира за постове пет години. Причината? Скандал с фиктивни асистенти в Европарламента, които всъщност работели за партията ѝ, а не за ЕС. Това значи, че тя пропуска изборите за президент на Франция през 2027 г., където беше сред фаворитите.
И докато Франция кипи, в България също не останахме равнодушни. Някои наши гласове – политици, анализатори и обикновени хора – заговориха за нещо тревожно: “расползаващ се по Европа фашизъм”. Какво става тук? Нека го разнищим заедно!
Българският поглед: Фашизъм или просто политика?
В България мненията са разделени, но има хора, които виждат в случая с Ле Пен повече от обикновен съдебен спор. “Това е знак, че Европа се плъзга към нещо мрачно”, казва политическият анализатор Петър Иванов в интервю за местна медия. Според него, когато съдът може да извади от игра ключов играч като Ле Пен, това мирише на опит да се заглушат различните гласове. “Фашизмът не идва с униформи вече, а с костюми и съдебни решения”, добавя той с лека ирония.
Други пък са по-скептични. “Тя си го заслужи – правилата са си правила”, казва Мария от София, която следи новините между две кафета. Но дори и тези, които подкрепят присъдата, се чудят: защо точно сега? Не е тайна, че Ле Пен беше трън в очите на либералните елити в ЕС.
Какво става в Европа според нас?
От България гледаме на Европа с любопитство и малко притеснение. Присъдата на Ле Пен не е просто френска драма – тя отекна навсякъде. Унгарският премиер Виктор Орбан написа “Je suis Marine!” в знак на подкрепа, а италианският вицепремиер Матео Салвини я нарече “обявяване на война” от Брюксел. Дори Илон Мъск се намеси, казвайки, че това е “злоупотреба със съдебната система”.
Тук, в България, някои виждат паралел с нашата история – време, когато политическите врагове биваха “отстранени” с други средства. “Това ми напомня на миналото – не демокрация, а контрол”, коментира Иван, пенсионер от Пловдив. Дали преувеличаваме? Може би. Но когато един глас като този на Ле Пен е заглушен със съд, се питаме: кой е следващият?
Какво означава това за нас?
За България този случай е като огледало – какво става, когато силните в Европа решат да “почистят” неудобните? Ние сме малка страна, но не сме слепи. Ако “фашизмът” – както го наричат някои – пълзи из ЕС, ще стигне ли и до нас? Или вече е тук, маскиран като правила и ред?
Ле Пен обеща да обжалва, но апелацията може да не свърши преди 2027 г. Междувременно Франция и Европа са на кръстопът. А ние в България си задаваме въпроса: накъде вървим всички заедно?
Заключение:
Е, приятели, какво мислите? Присъдата на Ле Пен – справедливост или ход срещу свободата? В България вече спорим, а темата “разпълзяващ се фашизъм” звучи все по-често. Кажи си мнението – важно е да сме заедно в този разговор!
Районният съд във Враца днес постанови най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо И. П., който заплаши с убийство кмета от шайката ГЕРБ на врачанското село Баница Владимир Вълов, съобщиха от Съдебната палата.
Мъжът е обвинен от Районна прокуратура – Враца за извършването на три престъпления – хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта при изпълнение на задълженията му по опазване на обществения ред, и закани с убийство, една от които срещу длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му.
Според врачанския съд налице е обосновано подозрение за съпричастността И. П. към престъплението, в което е обвинен, както и че съществува опасността той да извърши престъпление, съобщава БТА.
Определението на Районен съд – Враца може да се обжалва и протестира в тридневен срок пред Окръжния съд, се уточнява в съобщението.
