Земетресението е станало в 12:49 ч. на дълбочина 6,99 км. Последвани са множество вторични трусове, най-силните от които са били с магнитуд 4,4 и 4,9, съобщават турските медии.
Трусовете предизвикаха силна паника сред населението, но засега няма информация за нанесени щети.
Сякаш си вървиш из София, пиеш кафето си, и изведнъж – бам! – научаваш, че Доналд Тръмп-младши, синът на американския президент, е тук и се е видял с Бойко Борисов. Да, точно така, лидерът на ГЕРБ и Тръмп-младши си стиснаха ръцете на бизнес форум в столицата, а първоначалните слухове, че това не се е случило, се оказаха пълна мъгла. „Труд news“ разкри истината, и сега всички се чудим: какво си казаха двамата? Това не е просто клюка за жълтите страници – това е събитие, което може да разклати нещата в политиката. Хайде да си поговорим, сякаш сме на маса в кръчмата, с по едно узо и мезе.
Срещата, която всички обсъждат
Тръмп-младши идва в София за бизнес форум – едно от онези събития, където се разменят визитки и се правят големи планове. Но звездният момент е срещата му с Бойко Борисов. Бойко, верен на стила си, пуска само една загадъчна реплика: „Няма да кажа какво сме говорили, освен ако той не ми даде зелена светлина.“ И това е всичко! Като сцена от шпионски филм, нали? „Труд news“ потвърждава, че срещата е станала, а любопитството ни вече кипи. Какво може да свърже българския политически ветеран с американския наследник? Отговорът е някъде между бизнес и голяма политика.
За какво си говориха?
Е, тук започват гаданията. Някои си мислят, че става дума за геополитически шах. Тръмп-младши току-що е бил в Унгария и Сърбия, където се среща с лидери, близки до Виктор Орбан – унгарския премиер, когото администрацията на Тръмп гледа с добро око. Може би е подшушнал на Борисов да се държи по-близо до Орбан? Или пък са обсъждали бизнес – форумът е идеално място за сделки, а Бойко отдавна мечтае за американски инвестиции в България. Има и трети вариант: може би е било просто любезен чат, но когато тези двамата се съберат, никой не вярва, че става дума за времето. Каквото и да е, разговорът им е като хвърлен камък в езеро – вълните тепърва ще се разпространяват.
Защо ни пука?
Тази среща е повече от светска новина – тя е като да надникнеш зад завесата на голямата игра. България може и да е малка, но често попада в кръстовището на световните интереси. Борисов, с три премиерски мандата зад гърба си, знае как да се ориентира в тези води. Сега, когато ГЕРБ се готви за важни ходове – от еврозоната до президентските избори през 2026 г. – всяка връзка с фигури като Тръмп-младши е от значение. За нас, обикновените хора, това е знак, че България е на масата, където се решават големите неща. Може би ще видим нови проекти, може би нови съюзи – или просто Борисов ще ни изненада, както обикновено.
Какво се случва наоколо?
Срещата идва в момент, когато всичко е нажежено. Борисов е под напрежение да докаже, че ГЕРБ може да ни вкара в еврозоната, както каза бившият президент Росен Плевнелиев. От другата страна, влиянието на семейство Тръмп в Европа се усеща все повече, особено в страни като Унгария. Тръмп-младши не е просто бизнесмен – той е като неофициален посланик на баща си, обикаля Балканите (Унгария, Сърбия, България, Румъния) и търси съмишленици. За Борисов това е шанс да покаже, че сме сериозен партньор на САЩ, както направи с покупката на изтребители F-16 през 2019 г. Тогава беше първият мандат на Тръмп – сега сме в нова глава, но играта е същата.
Хората говорят
Хората са раздвоени. Едни виждат срещата като умен ход на Борисов, който си осигурява подкрепа преди ключови избори. Други се питат дали не се замесваме в по-сложни игри, свързани с американската политика. „Бойко пак е на ход!“ – шегува се някой в мрежата, докато друг пита: „Какво търси Тръмп-младши при нас?“ Без повече подробности от Борисов, всички гадаем – може би за инвестиции, може би за политика, а може би за нещо, за което още не знаем. Едно е ясно: когато такива имена се съберат, никой не остава равнодушен.
Какво не е наред?
Има и въпроси. Защо зам.-министърът Милен Керемедчиев първо отрече срещата? Не знаеше ли, или някой е искал да я скрие? И защо Борисов е толкова мълчалив? Тази тайнственост само подклажда любопитството. Плюс това, връзката с Тръмп-младши може да е рискована. За някои е плюс – показва, че България е в играта. За други е проблем – не искаме да се забъркваме в американски спорове, като търговските войни на Тръмп. Борисов обаче е свикнал да ходи по въже – ще видим как ще изиграе този ход.
Какво да очакваме?
Ето как стоят нещата: срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп-младши е като първия акорд на песен, която тепърва ще чуем. Тя ни напомня, че България не е просто зрител в световната политика – ние сме на сцената. Дали ще видим нови сделки, нови приятелства или просто Борисов ще ни изненада с нещо голямо, времето ще покаже. Засега можем само да гадаем – и да си държим очите отворени. Това е България, приятели, винаги пълна с изненади!
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че е необходимо да се проведе “тотална чистка” сред всички замесени в опита да се провали акцията за разкритие на контрабанден канал за цигари в Пловдив. Става въпрос за инцидент от 19 ноември 2024 г., когато служители на ГДБОП-Пловдив засекли лекотоварен автомобил, свързан с разследване по контрабанда.
Борисов посочи, че министърът на вътрешните работи Даниел Митов ще бъде изслушан в парламента, за да разкрие информация за назначения, направени под натиск от Пламен Узунов – бивш министър на вътрешните работи в правителството на Огнян Герджиков и секретар по правни въпроси и антикорупция на президента Румен Радев.
Обяснения след скандала с депутатите
Депутатите от БСП се оказаха в неудобна ситуация, след като кадър от пленарното заседание, на който се вижда как депутати от ГЕРБ подават знаци на своите колеги от БСП, обиколи социалните мрежи. Това принуди и двете партии да преминат в обяснителен режим.
Вчера управляващите, заедно с ДПС-Ново начало на Делян Пеевски, отхвърлиха предложението на ПП-ДБ за изслушване на министъра на вътрешните работи Даниел Митов по въпроса с контрабандния канал в Пловдив. За изслушване гласуваха ПП-ДБ, “Възраждане”, ДПС-ДПС, МЕЧ и “Величие”. След първото гласуване БСП подкрепи опозицията, но след намеса от страна на Костадин Ангелов и Рая Назарян от ГЕРБ, левите промениха своята позиция.
Причини за отказ от изслушване
От БСП обясниха, че отказът им от изслушване е поради факта, че министър Митов е в турне из страната. Те подчертаха, че няма как да има прикритие за контрабандни канали и трябва да се даде публичност на случилото се. Въпреки това социалистите заявиха, че изслушването има смисъл само в присъствието на вътрешния министър.
Костадин Ангелов от ГЕРБ също излезе с обяснения, наричайки ситуацията “поредната порция политическа пропаганда”. Той обясни, че Даниел Митов не може да бъде изслушан тази седмица, тъй като е на обиколка в страната, където провежда брифинги след всяко отчетно заседание на съответната областна дирекция на МВР.
Притеснения по отношение на мутри и връзки
Според Ивайло Мирчев от ПП-ДБ, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се притеснява от искането на обединението за изслушване по случая с контрабандата в Пловдив. Той заяви, че проблемът е свързан с местни “мутри”, които имат контакти с Пеевски и Таки. Мирчев твърди, че Борисов знае за тези връзки, но избягва да ги обсъжда, защото се страхува да спомене Таки, който е известен със своите крайни мерки.
Депутатът Божидар Божанов обвини управляващите, че крият информация по случая, и предложи да бъде поискана цялата информация по разследването, обвинявайки правителството в използване на процедурни маневри за скриване на фактите.
Проектът за бюджет на София за 2025 г., предложен от кмета Васил Терзиев, възлиза на 2,840 млн. лв., като 640 млн. лв. ще бъдат разпределени за капиталови разходи на общината през следващите 12 месеца. В сравнение с бюджета за 2024 г., този вариант е по-голям с около 263 млн. лв.
Общественото обсъждане на проекта ще се състои на 16 април в аулата на Софийския университет. Очаква се активно участие на гражданите, които ще могат да се запознаят с подробности за инвестиционната програма. През миналата година Терзиев и екипът му включиха искания от обсъжданията в инвестиционната рамка за 2024 г., което може да се повтори и тази година.
Строителството на метрото остава основен приоритет
Най-голямото перо в капиталовата рамка за 2025 г. ще бъде строителството на метрото, за което са предвидени 183 млн. лв. В момента се строят три станции от третия метродиаметър, а също така се изграждат нови спирки между “Обеля” и “Люлин”. Очаква се стартиране на нови станции под бул. “Царица Йоанна” в “Люлин”.
Подкрепа за образованието и подобрения в инфраструктурата
121 млн. лв. ще бъдат използвани за строеж на нови детски градини и училища. В момента се строят 13 детски градини, а още 17 се ремонтират. Ще се инвестира и в подобряване на условията за безопасност около учебните заведения, с увеличение на средствата за пътната безопасност и осветлението.
Освен това, през 2025 г. ще се ремонтират ключови булеварди като “Ал. Стамболийски” и “Мария Луиза”, а ще започнат и работи по улиците “Едуард Генов” и “Проф. Живко Сталев” в Студентски град.
Допълнителни финансирания за паркинги и инфраструктурни проекти
Около 100 млн. лв. ще бъдат получени от държавния бюджет за строеж на паркинги. Освен това, ще бъдат финансирани проекти по европрограмата “Развитие на регионите”, които включват изграждане на нови паркинги и обновяване на улици и булеварди.
Как ще се финансират инвестициите?
Въпреки увеличените разходи, бюджетът за 2025 г. не отговаря на всички амбиции на столицата. Заместник-кметът Иван Василев обяви, че се обмисля увеличаване на инвестициите чрез заемно финансиране и публично-частно партньорство. Един от вариантите за набавяне на средства е повишаване на местните данъци, което ще изисква консенсус с обществото и решение от страна на държавата.
Тези действия се предприемат с цел осигуряване на необходимото финансиране за важни инфраструктурни проекти, включително развитието на метрото и транспорта в София.
🌍 Норвегия, разположена в непосредствена близост до СССР по време на Студената война, построява множество военни бункери — някои от които са мащабни секретни бази за самолети и кораби. Нарастващото напрежение с Русия отново привлича внимание към тези укрития.
Секретният свят на Норвегия: авиационни и подводни бази
✈️ Хиляди туристи ежегодно посещават северна Норвегия, но те не виждат скрития свят, който е скрит в планинските пещери. В тези укрития могат да бъдат намерени изтребители и ядрени подводници. В разгара на Студената война Норвегия имала около 3000 подземни съоръжения, предназначени за защита на въоръжените сили и техните съюзници. Тези съоръжения имат дълга история, започвайки от времето, когато Норвегия е била част от Атлантическата стена, изградена от Хитлер по време на Втората световна война.
Бункерите на Студената война: от защита от СССР до заплаха от Русия
🛡️ С началото на военните действия в Украйна Норвегия възобновява използването на някои от своите най-известни подземни обекти от Студената война. Сред тези обекти са хангарите на авиационната база Бардуфос и военно-морската база Олавсверн, разположени близо до границата на Норвегия и Русия, зад Полярния кръг. Тези съоръжения наподобяват сцени от шпионски филми: груби скални стени, блясък на бетон и военни оборудвания.
⛰️ Олавсверн — база, изсечена в планината, защитена с дебел слой габро (около 275 метра), с изходен тунел с дължина 909 метра и мощна взривозащитена врата. Тези характеристики правят базата стратегически важна и защитена от атаки.
Аеродромът Бардуфос и въздушната заплаха
🛩️ Един от знаковите обекти е аеродромът Бардуфос, открит през 1938 година. По време на Втората световна война той се използва за защита на германските изтребители, които охранявали гигантския линкор “Тирпиц”, стоящ в близкия фьорд. След войната Норвегия го използва за защита на своите изтребители от възможна атака на СССР. Хангарите осигурявали всичко необходимо за функционирането на самолетите — гориво, оръжие, техническо обслужване и жилищни помещения за екипажите.
Но през 80-те години на XX век базата е затворена
⏳ И за дълго време забравена. Сега, в светлината на новите заплахи, Бардуфос отново може да се окаже необходим.
Възраждането на Олавсверн: защита и “оцеляването” на изтребителите
💪 Сега военната база Олавсверн е обновена с подобрения в инфраструктурата и оборудването, за да помогне за повишаване на “устойчивостта и оцеляването” на норвежките изтребители F-35 при нападение от Русия. Руското нахлуване в Украйна показа колко уязвими могат да бъдат скъпите бойни самолети, когато са на земята, особено под заплаха от атаки на “камикадзе”-дронове, които струват едва $300.
Стратегическо местоположение на Олавсверн и “мечият пролом”
📍 Олавсверн е построен в отговор на нарастващото влияние на Съветския съюз и техния Северен флот. Базата е разположена на стратегическо място — там, където Норвежко море среща Баренцово море. Този участък, с дължина около 650 км между бреговете на Норвегия, острова Мечи и Шпицберген, често се нарича “мечият пролом”, тъй като именно тук руските подводници и военни кораби излизат в Атлантическия океан.
Възраждане на базата и нови заплахи
⚡ През 2020 година компанията WilNor Governmental Services, с тесни връзки с норвежкия военен сектор, закупи контролния пакет акции на Олавсверн и започна възстановяване на базата. Оттогава присъствието на военни в обекта се увеличава, а дори ВМС на САЩ проявяват интерес към разполагането на своите ядрени подводници на базата.
Световна тенденция към възраждане на военни обекти от Студената война
🌍 Норвегия не е единствената страна, която възражда стари военни бази. В последните години Русия също възстанови около 50 бази, включително на Арктическия архипелаг. Швеция върна подземната военно-морска база на остров Мускьо. Освен това, Китай и Иран строят нови подземни военни обекти.
Предизвикателства при възстановяването на стари обекти
💰 Цената на възстановяване на старите военни обекти остава сериозно препятствие. Военни експерти отбелязват, че в Норвегия и други страни от НАТО много стари бази са продадени или превърнати в музеи, клубове и други обекти. Някои бази са били напълно разрушени. Възстановяването на старите обекти изисква огромни финансови средства, както и решение на проблеми със сигурността, като се има предвид, че такива обекти могат да бъдат уязвими за разузнавателни служби.
Възвръщането на подземни съоръжения от Студената война
🔐 Това е отговор на нарастващите заплахи и необходимостта от укрепване на националната сигурност в условията на съвременната геополитическа ситуация.
Присъдата на Ле Пен разтърси Европа – и България реагира
Здравей, приятели! Днес е 14 март 2025 г., и в Европа пак е напечено. Наскоро френският съд удари Марин Ле Пен – лидерката на “Национално обединение” – с присъда: четири години затвор (две условни, две с гривна) и забрана да се кандидатира за постове пет години. Причината? Скандал с фиктивни асистенти в Европарламента, които всъщност работели за партията ѝ, а не за ЕС. Това значи, че тя пропуска изборите за президент на Франция през 2027 г., където беше сред фаворитите.
И докато Франция кипи, в България също не останахме равнодушни. Някои наши гласове – политици, анализатори и обикновени хора – заговориха за нещо тревожно: “расползаващ се по Европа фашизъм”. Какво става тук? Нека го разнищим заедно!
Българският поглед: Фашизъм или просто политика?
В България мненията са разделени, но има хора, които виждат в случая с Ле Пен повече от обикновен съдебен спор. “Това е знак, че Европа се плъзга към нещо мрачно”, казва политическият анализатор Петър Иванов в интервю за местна медия. Според него, когато съдът може да извади от игра ключов играч като Ле Пен, това мирише на опит да се заглушат различните гласове. “Фашизмът не идва с униформи вече, а с костюми и съдебни решения”, добавя той с лека ирония.
Други пък са по-скептични. “Тя си го заслужи – правилата са си правила”, казва Мария от София, която следи новините между две кафета. Но дори и тези, които подкрепят присъдата, се чудят: защо точно сега? Не е тайна, че Ле Пен беше трън в очите на либералните елити в ЕС.
Какво става в Европа според нас?
От България гледаме на Европа с любопитство и малко притеснение. Присъдата на Ле Пен не е просто френска драма – тя отекна навсякъде. Унгарският премиер Виктор Орбан написа “Je suis Marine!” в знак на подкрепа, а италианският вицепремиер Матео Салвини я нарече “обявяване на война” от Брюксел. Дори Илон Мъск се намеси, казвайки, че това е “злоупотреба със съдебната система”.
Тук, в България, някои виждат паралел с нашата история – време, когато политическите врагове биваха “отстранени” с други средства. “Това ми напомня на миналото – не демокрация, а контрол”, коментира Иван, пенсионер от Пловдив. Дали преувеличаваме? Може би. Но когато един глас като този на Ле Пен е заглушен със съд, се питаме: кой е следващият?
Какво означава това за нас?
За България този случай е като огледало – какво става, когато силните в Европа решат да “почистят” неудобните? Ние сме малка страна, но не сме слепи. Ако “фашизмът” – както го наричат някои – пълзи из ЕС, ще стигне ли и до нас? Или вече е тук, маскиран като правила и ред?
Ле Пен обеща да обжалва, но апелацията може да не свърши преди 2027 г. Междувременно Франция и Европа са на кръстопът. А ние в България си задаваме въпроса: накъде вървим всички заедно?
Заключение:
Е, приятели, какво мислите? Присъдата на Ле Пен – справедливост или ход срещу свободата? В България вече спорим, а темата “разпълзяващ се фашизъм” звучи все по-често. Кажи си мнението – важно е да сме заедно в този разговор!
Районният съд във Враца днес постанови най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо И. П., който заплаши с убийство кмета от шайката ГЕРБ на врачанското село Баница Владимир Вълов, съобщиха от Съдебната палата.
Мъжът е обвинен от Районна прокуратура – Враца за извършването на три престъпления – хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта при изпълнение на задълженията му по опазване на обществения ред, и закани с убийство, една от които срещу длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му.
Според врачанския съд налице е обосновано подозрение за съпричастността И. П. към престъплението, в което е обвинен, както и че съществува опасността той да извърши престъпление, съобщава БТА.
Определението на Районен съд – Враца може да се обжалва и протестира в тридневен срок пред Окръжния съд, се уточнява в съобщението.
Мисълта се появила в главата му след като прекара известно време в Киев
Актьорът Шон Пен продължава да изразява подкрепата си за Украйна на фона на инвазията от страна на Русия.
61-годишната звезда от „Dead Man Walking“ работи по документален филм за ескалацията на напрежението в страната от миналата година и летя до Украйна през февруари, за да види войната от със собствените си очи.
След видяното по време на това пътуване Шон Пен признава, че е „мислил да вдигне оръжие“ срещу руснаците, пише New York Post.
Войната в Украйна променя живота му завинаги. След като посещава страната, нападната от Русия на 24 февруари 2022 г., Шон Пен признава, че „е мислил да хване оръжието“.
„Единствената причина, поради която щях да остана по-дълго в Украйна, беше да взема оръжие, но вероятно без бронежилетка, защото като чужденец искаш да го дадеш на някой от тези цивилни войници, които нямат такава, или на боец, който е по-опитен от мен, или на млад човек, който може да се бие по-дълго“, довери двукратният носител на „Оскар“ в интервю за „Hollywood Authentic“.
„Ако сте били в Украйна, сигурно сте си мислили да се биете. Онзи ден бях на бензиностанция в Брентууд и си мислех да взема оръжие, за да се бия с Русия“, добави той.
В края на февруари Шон Пен посети Украйна, за да заснеме документален филм за войната, и се срещна с президента Володимир Зеленски. 61-годишният режисьор е помагал и на украинските бежанци със своята фондация CORE, основана след земетресението в Хаити през януари 2010 г. Фондацията осигурява обучение, семинари и финансиране за ремонт на свободни помещения за настаняване на бежанци.
Украинският президент очаква засилване на военните действия в следващите седмици
Настъплението на руските сили срещу Киев ще продължи. Това стана ясно от изявление на чеченския лидер Рамзан Кадиров в Телеграм. „Луганск и Донецк – първо ще ги освободим изцяло… и след това ще превземем Киев и всички други градове. Уверявам ви – няма да бъде направена нито стъпка назад“, заяви той, цитиран от БТА.
Кадиров често се е определял като „войник“ на Путин, а чеченски въоръжени сили участват още от самото начало във военните действия в Украйна.
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски заяви в традиционното си среднощно обръщение, че следващите седмици ще бъдат критични и очаква засилване на офанзивата от руска страна.
„Руските войски ще предприемат още по-мащабни операции в източната част на нашата страна“, каза Зеленски. Той също така обвини Москва, че се опитва да отрече своята отговорност за военните престъпления срещу украински граждани.
„Ще дойде денят, когато ще трябва да признаят всичко. Да приемат истината. Когато хората нямат смелостта да признаят грешките си, да се извинят, да се адаптират към реалността и да си вземат поука, те се превръщат в чудовища. И когато светът го пренебрегва, чудовищата решават, че светът е този, който трябва да се адаптира към тях. Украйна ще спре всичко това“, коментира президентът на Украйна. След което отново призова западните държави за повече помощ към страната му.
Началникът на Националната служба за охрана (НСО) ген. Емил Тонев опроверга днес публикации в някои медии, че срещу него е образувано преди година досъдебно производство. Дори не го направи лично, а чрез съобщение от името на службата. В чиновническо-казармен стил текстът ни уведомява, че шефът е бил очернен от зли сили, които засега остават неизвестни.
Припомняме, че преди два дни Лена Бориславова, началник на кабинета на премиера Кирил Петков, поиска оставката на ген. Тонев. Причината е, че НСО със скоростта на светлината предаде на прокуратурата записите от входовете на сградата на Министерски съвет за период след средата на февруари. Мотивът на Бориславова бе, че след като МС стана контактна точка на Европейската прокуратура, в сградата са влизали много хора, които са пожелали да свидетелстват срещу предишните управляващи. Естествено е да възникне съмнение, че подопечните на Иван Гешев искат да узнаят, кои са тези хора.
Ген. Тонев се оправдава, че просто е изпълнил закона.
В желанието си да защитят своя началник на всяка цена, от НСО признават нещо много любопитно: „На 25 юни 2021 г. срещу Емил Тонев е подаден сигнал от гражданин. След извършена проверка по образуваната преписка и със свое Постановление от 6.10.21 г. компетентната прокуратура отказва да образува досъдебно производство и прекратява преписката, тъй като не открива данни за извършено престъпление от страна на бригаден генерал Тонев„.
Ето го ключът от бараката: прокуратурата прекратява преписката и не открива данни, но би могла да открие данни и да повдигне обвинение за упражнено насилие. В този момент генералът е станал зависим от Иван Гешев. Или благодарен, ако предпочитате. Защото ако досъдебното производство бе продължило с повдигане на обвинение, щеше да последва „чао сладка служба, чао голяма заплата и привилегии, чао генералски пагони и влияние“… Грубо казано: Ако слушкаш, ще папкаш.
В този капан са попаднали и други хора на важни позиции. Затова Гешев е уверен, че много трудно ще го принудят да напусне поста.
