
Как се стигна дотук?
Публикации, сигнали, намеса на институциите
От една картина започна всичко. Колаж – разпространен първо на 15–16 юли 2023 г., после пак на 18 юни 2025 г. И лавина от коментари под него. Острота, обиди, етнически намеци. Не просто политическа полемика, а целенасочено подстрекаване? Именно така Комисията за защита от дискриминация (КЗД) описа случилото се през март 2025 г., когато прие, че лидерът Костадин Костадинов и партия „Възраждане“ са преминали границата – преследване и подбуждане към дискриминация срещу Соломон Паси по етнически признак. Решение, което раздели мненията. Но постави и рамка на дебата.
Какво разпореди Административният съд – София?
Временни мерки, преди да падне окончателният чук
Преди финала – стоп. Съдия Калина Пецова задейства предварително изпълнение: да се премахнат колажът и свързаните постове от профилите на „Възраждане“ и на Костадинов във Facebook; да не се публикуват нови материали с подобно съдържание. Защо сега? За да се предотвратят нови провокации и обидни квалификации по „етническа принадлежност“ още докато делото е висящо. На 15 септември съдията обяви казуса за изяснен. Следва решение по същество. Скоро.
Какво видя КЗД в онлайн следите?
Реч на омразата, която се мултиплицира с едно споделяне
Според Комисията част от публикациите и коментарите са отключили „вълна от подстрекателски изказвания срещу евреите“ – крайни стереотипи, дори умаляване на Холокоста. Платформите ли са виновни? Не – но профилите с голямо влияние усилват ефекта. Един пост, стотици реакции, хиляди прочити. И враждебна среда, която вече не е насочена само към Паси, а към хора с еврейска идентичност изобщо. Тънка граница. Прекрачена ли е? КЗД каза „да“, макар без да налага глоби, за да не се стигне до прекомерно ограничаване на свободата на изразяване.
Къде се къса нишката на доказателствата?
Колажът, Telegram групите и неизвестният автор
Кой е създал колажа? Няма установено авторство. Съдържанието е споделяно в групи в Telegram, свързвани с „Възраждане“, но това само по себе си не сочи изработилия материала. Следствието: на този етап не може да се търси отговорност за самото създаване; говорим за споделяне и ефекта му. Понякога най-шумното доказателство е именно липсата на категоричен автор.
Предишни сигнали и контекст
Случаят „Лорер“ като предупредителен знак
Още през ноември 2024 г. КЗД констатира подбуждане към омраза към евреи в комуникации на Костадинов, използвани срещу политически опонент – Даниел Лорер. Решението бе потвърдено от съд; върховната инстанция още не е казала последната си дума. Сегашният случай с Паси? Следваща спирка по същата линия. Повтаряемостта тежи. На аргументите и на отговорността.
Свобода на словото срещу защита от дискриминация
Балансът, който демокрацията изисква
Как да критикуваш остро, без да минаваш в омраза? Къде свършва пародията и започва унижението? Политическите партии имат по-висок праг на дължима грижа – аудиторията им е голяма, а думите им се превръщат в действия на тълпата с едно кликване. Затова временната съдебна мярка не „наказва мнение“, а охлажда рисковете, докато се произнесе окончателното решение. Предпазен клапан. Наложителен.
Какво следва оттук нататък?
Решение по същество и урок за дигиталния публичен говор
Очаква се Административният съд – София да прецени: налице ли е нарушение на антидискриминационните норми и какви правни последици да последват. Междувременно посланието е ясно – дигиталните кампании с етнически внушения имат реални правни отражения. Не само лайкове и споделяния. Съдебни актове. Прецеденти. И – надяваме се – по-отговорен публичен тон.
Защо този казус има значение извън конкретните страни?
Прецедент за политическия език в социалните мрежи
България не е изолиран случай – същите дилеми се виждат в Европа и отвъд. Но именно тук днес се чертае практическата линия: как институциите реагират бързо, как съдът балансира, как обществото настоява за дебат без унижения. Накратко: системата проверява себе си. Дали ще издържи теста? След броени седмици ще разберем. А дотогава – по-тих тон, повече факти, по-малко внушения. Именно това е демократичният минимум.