От началото на 2024 г. влезе забрана за внос на руски суров петрол и ограничение върху износа на горива. Допълнителната такса върху руската суровина окончателно направи стария модел неизгоден. Заводът в Бургас трябваше за кратко време да смени доставчиците и да пренастрои смесите.
Откъде идва петролът днес
Рязък завой към алтернативни барели
Руският дял на практика изчезна. Делът му падна с около 90%. На мястото му влязоха доставки от Казахстан и Ирак, плюс партиди от Саудитска Арабия и няколко африкански страни. Казахстанските обеми се умножиха многократно и стигнаха приблизително 2,4 млн. тона. Ирак се появи като нов източник с над 1,1 млн. тона. Саудитска Арабия добави още близо 0,8 млн. тона. Африка даде остатъка — Либия, Египет, Тунис и Гана общо около 0,8 млн. тона.
Цената на смяната
Логистиката поскъпна, смесите се усложниха, а маржовете се свиха. Когато корабите идват от повече и по-далечни точки, транспортът и застраховките тежат в себестойността. Данъчните промени добавиха още натиск.
Как изглеждат числата
Резултатът за годината
Заводът отчете нетна загуба около 10,5 млрд. рубли, или приблизително 109 млн. евро. Година по-рано резултатът беше положителен на сходно ниво — огледална картина, но със знак „плюс“.
Паричен буфер
За да поддържа оборота и запасите, дружеството изтегли финансиране около 48 млрд. рубли (близо 500 млн. евро). При загуба корпоративен данък на практика не се дължи, което автоматично намалява вноските към бюджета.
Какво следва
Условия за обръщане на тенденцията
Ключът е ясен: постоянен достъп до конкурентни алтернативни сортове, по-евтина логистика и стабилни регулации. Ако тези три елемента се подредят, рафинерията може да върне част от маржа. Ако не, натискът върху рентабилността ще остане.
Теч на гориво е установен по време на стандартни наземни проверки на двуместен F-16D Block 70, непосредствено след пристигането му. Екипът е спрял машината от полети – нормална процедура при такава индикация. Първоначалният оглед сочи локален проблем в горивната система, но окончателната причина ще стане ясна след заводска диагностика.
Тестове и огледи на място
Военните техници документират зоната на теча, източват остатъка от гориво и подготвят самолета за инспекция. До приключване на изпитанията самолетът остава на земята – без компромис със сигурността.
Как реагираха институциите и производителят
Министерството на отбраната информира обществеността с кратко съобщение, а производителят е уведомен за незабавни действия. Очаква се екип на производителя да провери компонентите и, ако се налага, да ги подмени. Такава координация е предвидена в гаранционните процедури – без излишна драма, но и без отлагане.
Срокове и рискове
Колко ще отнеме? Обичайно – от няколко дни до няколко седмици, според това дали става дума за уплътнение, фитинг или по-сложен възел. Междувременно останалите дейности по въвеждане в експлоатация продължават по план.
Къде се намира програмата F-16 за българските ВВС
България вече прие първите си самолети F-16 Block 70. Те се интегрират поетапно – обучение на екипажи, наземна подготовка, тестови полети. Временни технически забележки на единични машини не са необичайни при внедряване на нов тип техника.
Договори и доставки накратко
Първоначалната поръчка е за осем самолета, към които впоследствие бяха добавени още осем. Графиците се актуализираха през годините заради глобални забавяния във веригите за доставка – факт, с който ВВС и индустрията вече се съобразяват.
Какво следва оттук нататък
След пристигането на заводските специалисти ще се проведат налягания, неразрушителни контролни методи и функционални тестове на горивната система. Едва след успешни проверки самолетът ще бъде върнат към летателни задачи.
Безопасност и прозрачност
Фокусът остава върху безопасността: по-добре ден-два на земята, отколкото прибързан полет. Очаква се министерството да даде нова информация след финалната диагностика – кратко, конкретно и с ясен план за действие.
От една картина започна всичко. Колаж – разпространен първо на 15–16 юли 2023 г., после пак на 18 юни 2025 г. И лавина от коментари под него. Острота, обиди, етнически намеци. Не просто политическа полемика, а целенасочено подстрекаване? Именно така Комисията за защита от дискриминация (КЗД) описа случилото се през март 2025 г., когато прие, че лидерът Костадин Костадинов и партия „Възраждане“ са преминали границата – преследване и подбуждане към дискриминация срещу Соломон Паси по етнически признак. Решение, което раздели мненията. Но постави и рамка на дебата.
Какво разпореди Административният съд – София?
Временни мерки, преди да падне окончателният чук
Преди финала – стоп. Съдия Калина Пецова задейства предварително изпълнение: да се премахнат колажът и свързаните постове от профилите на „Възраждане“ и на Костадинов във Facebook; да не се публикуват нови материали с подобно съдържание. Защо сега? За да се предотвратят нови провокации и обидни квалификации по „етническа принадлежност“ още докато делото е висящо. На 15 септември съдията обяви казуса за изяснен. Следва решение по същество. Скоро.
Какво видя КЗД в онлайн следите?
Реч на омразата, която се мултиплицира с едно споделяне
Според Комисията част от публикациите и коментарите са отключили „вълна от подстрекателски изказвания срещу евреите“ – крайни стереотипи, дори умаляване на Холокоста. Платформите ли са виновни? Не – но профилите с голямо влияние усилват ефекта. Един пост, стотици реакции, хиляди прочити. И враждебна среда, която вече не е насочена само към Паси, а към хора с еврейска идентичност изобщо. Тънка граница. Прекрачена ли е? КЗД каза „да“, макар без да налага глоби, за да не се стигне до прекомерно ограничаване на свободата на изразяване.
Къде се къса нишката на доказателствата?
Колажът, Telegram групите и неизвестният автор
Кой е създал колажа? Няма установено авторство. Съдържанието е споделяно в групи в Telegram, свързвани с „Възраждане“, но това само по себе си не сочи изработилия материала. Следствието: на този етап не може да се търси отговорност за самото създаване; говорим за споделяне и ефекта му. Понякога най-шумното доказателство е именно липсата на категоричен автор.
Предишни сигнали и контекст
Случаят „Лорер“ като предупредителен знак
Още през ноември 2024 г. КЗД констатира подбуждане към омраза към евреи в комуникации на Костадинов, използвани срещу политически опонент – Даниел Лорер. Решението бе потвърдено от съд; върховната инстанция още не е казала последната си дума. Сегашният случай с Паси? Следваща спирка по същата линия. Повтаряемостта тежи. На аргументите и на отговорността.
Свобода на словото срещу защита от дискриминация
Балансът, който демокрацията изисква
Как да критикуваш остро, без да минаваш в омраза? Къде свършва пародията и започва унижението? Политическите партии имат по-висок праг на дължима грижа – аудиторията им е голяма, а думите им се превръщат в действия на тълпата с едно кликване. Затова временната съдебна мярка не „наказва мнение“, а охлажда рисковете, докато се произнесе окончателното решение. Предпазен клапан. Наложителен.
Какво следва оттук нататък?
Решение по същество и урок за дигиталния публичен говор
Очаква се Административният съд – София да прецени: налице ли е нарушение на антидискриминационните норми и какви правни последици да последват. Междувременно посланието е ясно – дигиталните кампании с етнически внушения имат реални правни отражения. Не само лайкове и споделяния. Съдебни актове. Прецеденти. И – надяваме се – по-отговорен публичен тон.
Защо този казус има значение извън конкретните страни?
Прецедент за политическия език в социалните мрежи
България не е изолиран случай – същите дилеми се виждат в Европа и отвъд. Но именно тук днес се чертае практическата линия: как институциите реагират бързо, как съдът балансира, как обществото настоява за дебат без унижения. Накратко: системата проверява себе си. Дали ще издържи теста? След броени седмици ще разберем. А дотогава – по-тих тон, повече факти, по-малко внушения. Именно това е демократичният минимум.
Европейската комисия даде зелена светлина на 4 юни 2025 за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026. Окончателното решение в Брюксел се очаква на 8 юли и експертите го наричат формалност. Така страната ще стане 21-вият член на еврозоната след почти две десетилетия в ЕС. През началото на годината България направи и друга крачка към по-дълбока интеграция, като влезе в Шенген. Хронологията е ясна; темпото е високо; въпросът е как ще бъде прието това у дома.
Какво означава преходът в детайли
Цените за известен период ще се показват паралелно в левове и евро. В обръщение остава само европейската валута. Спестяванията в левове могат да се обменят без комисиона в рамките на шест месеца по отдавна фиксиран курс приблизително две към едно. На пазара на имоти офертите и сега масово са в евро, което подсказва технически по-лек преход. Реалният тест обаче е в доверието на хората.
Сцени от парламента и улицата
В деня на решението на ЕК в Народното събрание избухнаха сблъсъци. Депутати от Възраждане по призив на лидера Костадин Костадинов блокираха трибуната. Репликата му беше черен ден за България; последва хаос. В същото време пред парламента протестиращи защитаваха лева и призоваваха към блокада на институциите. Картина на нажежено обществено напрежение; емоции на квадрат; рационален разговор трудно пробива.
Кадри и реакции
В залата се стигна до физически стълкновения между противници и поддръжници на еврото. Навън лозунги, свирки, български знамена. Част от коментарите смесваха икономически притеснения и силни символни аргументи за националната валута. Някои видяха в еврото шанс за по-ниски разходи по транзакции и предвидимост; други го възприеха като заплаха за суверенитета.
Обществени нагласи и разкази
Проучванията показват разделение. Около половината от българите се обявяват против въвеждането на еврото, а подкрепа дават приблизително 43 процента. Тенденцията на одобрение намалява през последните месеци. Защо. Инфлация в последните години натежа върху домакинствата; умора от кризи; политическа турбулентност. В такава среда страхът расте по-бързо от доверието.
Причини за скептицизъм
Експерти сочат два фактора. Първо, постоянно увеличаващите се разходи за живот; домакинските бюджети са на ръба и всяка промяна изглежда риск. Второ, силна антикампания от определени партии, най-видимо Възраждане. Към това се добавят слухове, че левовите спестявания ще бъдат изземвани и че еврото се въвежда, за да финансира външни цели. Недоверието към институциите, натрупвано години, прави тези слухове по-приемливи за част от обществото.
Митове срещу факти
Митът говори за изземване на спестявания; фактът е фиксиран курс и безплатен обмен за половин година. Митът внушава рязък ценови шок; фактът предвижда двоен етикет и контрол срещу спекула. Митът обещава загуба на идентичност; фактът напомня, че валутата е инструмент, а благосъстоянието зависи от производителност, конкуренция и управление. Все пак е справедливо да питаме как ще се следи за закръгляния нагоре и как ще се санкционират нарушители.
Политическата динамика
Президентът Румен Радев настоя през май за референдум и обвини кабинета, че не е подготвил уязвимите групи за валутния шок. Конституционният съд отхвърли идеята като противоконституционна. Така битката се пренесе от експертното поле към символиката и стратегията. Кой печели от поляризацията. Краткият политически цикъл и седем парламентарни вота за четири години подкопаха търпението на избирателите; стабилната комуникация за еврото се оказа жертва на постоянната предизборност.
По-широкият фон
Пътят към еврото се проточи заради външни и вътрешни сътресения. Гръцката дългова криза навремето охлади амбициите в региона. Крахове на банки в България оставиха белези. Днес аргументът за еврото е прагматичен по-скоро отколкото романтичен. По-ниски разходи по преводи, по-ясни цени за туристи и инвеститори, по-дълбока финансова интеграция. Но и предупреждение, че интеграцията изисква дисциплина; еврото не е панацея.
Какво следва за хората и бизнеса
Двойно обозначение на цени в преходния период. Банки и търговци с графици за конвертиране на системите. Обмен на кеш без такси за шест месеца. Информационни кампании за възрастни хора и малки населени места; мобилни екипи; горещи линии. Необходим е и активен надзор срещу ценови злоупотреби; санкции, публикувани ясно; примери за бързо наказани търговци, ако нарушават правилата. Точно тези видими действия убеждават, а не лозунгите.
Рискове и буфери
Рискът е спекулативно закръгляне на дребни цени нагоре. Буферът е задължителен двоен етикет и прозрачност на калкулаторите на курса. Риск е цифровото изключване при възрастни потребители. Буфер са обучения и опростени материали лице в лице. Риск е нова вълна от политическо напрежение. Буфер е редовна отчетност за напредъка по подготовката; седмични брифинги; публикувани чек-листове за бизнеса.
Заключение в едно изречение
България е на финалната права към еврото; успехът няма да се реши от датите, а от доверието, което институциите ще успеят да спечелят с ясни правила, видим контрол и уважение към страховете на хората.
Инцидент при подход към Пловдив. Високопоставен пасажер — председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Премиерът на България заявява: няма да има отделно национално разследване. Защо? Защото подобни ситуации се третират по установени авиационни процедури, а наличната информация не сочи системна или целенасочена намеса. Точка — или все пак има още?
Хронология на случилото се — подреждане на фактите
Подход и безопасно кацане
Самолетът изпълнява стандартен подход, възникват съмнения за неточности в навигацията, следват резервни протоколи. Екипажът преминава към наземни средства за навигация и визуални ориентири. Крайният резултат? Безопасно кацане. Няма пострадали, няма щети, няма отклонения от нормите за безопасност, които да изискват извънредни мерки.
Публични твърдения и реакции
Появяват се изявления за вероятно заглушаване на GPS. Сигурно ли е? Не напълно. Едни източници предполагат смущения; други напомнят, че GPS не е единствената опора на модерната авиация — затова пилотите се обучават за сценарии с отказ на сателитна навигация. Междувременно политическите реакции… очаквано полярни!
Позиции на заинтересованите страни — съпоставка и нюанси
Българското правителство
Акцент върху рутинността на случая и адекватността на процедурите.
Липса на данни, които да оправдаят национално разследване извън текущите авиационни проверки.
Послание: да не се драматизира, когато работят стандартите за безопасност.
Европейска комисия
Риторичен въпрос, който прозира зад позицията: „А ако е имало заглушаване?“
Фокус върху риска за висши представители на ЕС и необходимостта от устойчиви навигационни системи в гранични региони.
Подтекст: нужни са по-координирани европейски мерки срещу jamming/spoofing.
Москва (контрапункт)
Категорично отричане на каквато и да е намеса.
Политически тон, малко факти, много защити на репутацията. Разбираемо — но убедително ли е?
Оперативната страна — какво правят пилотите, когато GPS „мълчи“?
План B. И C. И D.
Авиацията не разчита на единичен източник. При нестабилен GPS екипажът:
преминава към ILS/VOR/DME и визуални схеми;
сверява данни от бордни системи и наземни маяци;
поддържа по-широки вертикални и хоризонтални буфери за безопасност. Резултатът е предвидим: контролирано, безопасно кацане, макар и с възможни закъснения — минути, не часове.
Какво означава „смущение“ в реалния свят?
Jamming: заглушаване на сигнала — по-ниска точност, временни откази.
Spoofing: подвеждащи координати — рядко, но по-опасно.
И в двата случая процедурите са ясни: доверие в наземната навигация, проверка с независими източници, информиране на контрола.
По-широк контекст — защо темата надхвърля един полет?
География на риска
Региони с активни военни конфликти, натоварени въздушни коридори, близост до граници — всичко това повишава вероятността от локални смущения. Не всеки случай става новина; не всяко отклонение е саботаж.
Европейска перспектива
Необходимост от общи протоколи при отказ на GNSS.
Инвестиции в резервни/усилени системи (eLoran, допълнителни наземни маяци, по-модерна инерциална навигация).
Последователна комуникация — трезва, технически коректна, без политическа хипербола.
Сравнения и уроци — какво е различното тук?
Сходства с други инциденти
Една и съща рамка: съмнения за смущения → резервни процедури → безопасно кацане.
Пилотите изпълняват разписаното; системата е проектирана да издържа на откази.
Какво е специфично?
Профилът на пасажера: присъствието на председателя на ЕК превръща техническия казус в политически сигнал.
Медийното усилване: всяка дума тежи двойно — и всяко предположение, и всяко опровержение.
Какво (не) последва — и какво реално има значение?
Защо няма национално разследване?
Защото текущата информация не показва престъпление или инцидент за безопасност извън обхвата на стандартните проверки. Няма основания, няма мандат, няма полезен ефект от паралелни разследвания. Звучи прозаично? Да. Но това е и смисълът на регламента: процедурите работят тихо.
Какво би имало смисъл?
Подсилване на мониторинга на GNSS-смущения в чувствителни коридори.
По-добра отчетност: кога, къде, колко дълго, с какъв ефект.
Координация на ниво ЕС — не кампанийно, а системно.
Заключение — трезв поглед, без удивителни… или с една-две
Случаят край Пловдив се оказа изпит по зрялост: авиацията реагира по учебник; политиката — по своя логика. България не откри основания за отделно разследване. Европейските институции настояват за повече устойчивост и превенция. Москва отрича. А истинският извод? Сигурността е процес, не заглавие. Работим по него — всеки ден, всеки полет, дори когато GPS реши да… замълчи.
Влизам в галерия SYNTHESIS в ранния следобед, София е още топла, а залата – прохладна като църковен притвор. Първият кадър ме спира: мъж с кларинет, лицето му сякаш изсечено от светлина. После – кръшни хора, сенки като мастило, маси, на които времето е седнало да си почине. Честно казано, не очаквах да бъде толкова плътно. А е. И то без излишна поза.
Първата крачка в залата: какво видях и как го почувствах
Разказът на Джон Демос за гръцките панигирии – онези селищни празници в Загори, Епир – е документален и интимен едновременно. В един кадър момиче притиска икона; в друг старецът танцува до сълзи, а сълзите не са тъга, а освобождаване. Някъде звънят прибори, музикант вдишва дълбоко преди следващата фраза. В моята глава това са не просто снимки, а прозорци към общност, която си пази ритъма – и си го споделя.
Личен момент, дребен уж, но важен
На третия панел се улових, че вървя по-бавно. Кадрите с дълги експонации рисуват ореоли около танцуващите; движението не е размазване, а следа, като след пеене в празна църква. И да, малко преувеличавам… но не съвсем: усеща се гласът на мястото.
Как е направена магията: техники, подредба, дребни детайли
Фотографиите са черно-бели, отпечатани в София с пиезография – фина техника, която държи нюансите между катранено черното и млякото на зората. Демос (както ми се струва) е педантичен към зърното: да живее, но да не крещи. Подредбата прави смисъл – от литургията към площадното веселие, после тихите стаи след празника. Редът не е учебникарски, а дишащ. В един ъгъл ви чака малък текст за Загори – планини, откъдето вятърът сякаш знае мелодии по-добре от хората.
Малка „кухня“ на процеса
Някои кадри са съвсем близки – бръчка, мигла, отпечатък от пръст на стъкло. Други „държат дистанция“ и показват колективната хореография: как селото става сцена, как сцената става храм, как храмът – двор. В този монтаж има уважение: нито сензация, нито екзотика.
Хора, ритуали, памет: защо тези снимки тежат повече от красиви кадри
„Панигирия“ е за събирането – за временното чудо, че всички са на едно място и в един такт. Снимките преговарят теми, които познаваме и тук: храмов празник, събор, „да се видим, да се преброим“. Сравненията са неизбежни – и полезни.
Две традиции, един пулс (наблюдение, не догма)
Гръцката панигирия: денят на светеца, литургия, оркестър под дървото, трапези до късно, танц, който е и молитва.
Нашият събор: курбан, хорà, акордеон или гайда, стари приятелства, които започват отначало.
Различни форми, същата нужда: общност, която се припознава. И да, в моята карта на Балканите това е въздухът, който ни свързва.
Контекст и пътеки: къде стои Демос в по-голямата картина
Джон Демос снима тези празници от 70-те до ранните 90-те – време на бавни промени и бързи емоции. Част от серията е показвана и в Arles и The Photographer’s Gallery – което не е просто престиж, а знак, че тази локална тема говори универсално. В София, според мен, експозицията „работи“ още по-силно, защото разбираме езикана тези тела без превод.
Малък „гайд“ за зрителя (практическо, обещавам)
Първи кръг – минете изложбата по реда на залата, не прескачайте.
Втори кръг – върнете се към лицата: музикантите, жените с кърпи, децата, които се мотат между масите.
Трети кръг – застанете пред един кадър и пребройте шест нюанса сиво. Ще ги намерите.
Защо да отидете – кратко и честно
За да си припомните, че ритуалът не е музей, а жив организъм. Че черно-бялото не е носталгия, а точност. И че понякога най-силната музика се вижда, не се чува. В моята глава тази изложба е малък урок по съпреживяване – без да натиска, без да морализира.
Кога и къде (за да не търсите дълго)
Място: галерия SYNTHESIS, бул. „Васил Левски“ 57, София
Индустрия, търговия и бизнес, свързан с морето – това са някои от акцентите в класацията за най-големите компании по приходи в областите Шумен и Варна. Общият пейзаж показва и големи разлики между двата региона. Докато приходите на топ 50 фирмите във Варна са общо близо 10.5 млрд. лв., на 50-те в Шумен те са едва 3.4 млрд. лв.
Лидери в класацията
Във Варна безспорен лидер е “Фармнет”, собственост на Веска Марешка, майката на Веселин Марешки. Компанията, занимаваща се с дистрибуция на лекарства, отчете 16% ръст през 2023 г. с приходи почти 860 млн. лв. и печалба около 5.4 млн. лв.
В Шумен начело е “Алкомет” с 437 млн. лв. приходи, които обаче са в спад през 2023 г. Производителят на алуминиеви изделия е впечатляващ работодател с 1180 служители. Изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю посочи като причини за спада понижението на стойността на суровините и сложната икономическа среда.
Варна: Индустриалното сърце на региона
Икономиката на Варна се крепи на два стълба – индустриалния комплекс в Девня и селското стопанство. В топ 10 на варненските компании:
3 са в сектора горива и енергия
3 се занимават с търговия
2 са от химическата индустрия в Девня
Ключови играчи:
“Агрополихим” (2-ро място) – производител на фосфорни торове
“Солвей Соди” (3-то място) – най-големият в Европа завод за синтетична сода
“Хайделберг матирълс Девня” (13-о място) – водещ производител на цимент
Селското стопанство е силно застъпено чрез:
“Октопод инвест холдинг” (11-о място) на Светлозар Дичевски
“Корн трейд” (12-о място) от “Агрия груп холдинг”
Морски бизнес във Варна
Отделен клъстер са компаниите, свързани с морето:
“Параходство Български морски флот” (6-о място)
“Лойдс регистър ЕМЕА” (15-о място)
“Темпери лоджистикс” (17-о място)
Кораборемонтните заводи “МТГ – Делфин” и “Одесос”
Шумен: Промишленост и търговия
В Шумен в топ 10 компаниите се разпределят така:
6 производства
2 търговски компании
1 строителна фирма
1 селскостопанско предприятие
Основни играчи:
Групата на братя Кюркчиеви:
“Фикосота” (2-ро място)
“Теси” (4-то място)
“Фикосота фууд” (7-о място)
Промишлени предприятия:
“Херти” и “Артемис”
“НЕС” и “ЕНПАЙ”
“Рока България” (16-о място)
Инфраструктурни компании:
“Автомагистрали – Черно море”
“Пътища”
Търговски вериги:
“Трънчев” (6-о място)
“Ешрефоглу” (25-о място)
Заключение
Двата региона демонстрират устойчиво икономическо развитие, но с различна специализация – Варна с акцент върху морския бизнес и тежката промишленост, докато Шумен развива предимно хранително-вкусовата промишленост и местното производство.
Националната компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) обяви обществени поръчки за:
последните 2.4 км от жп линията Гюешево – границата със Северна Македония
модернизация на участъка Перник – Радомир
Общата стойност на проектите възлиза на над 576 млн. лв., а крайният срок за изпълнение е 2029 г., съобщи Министерството на транспорта.
Гюешево – последният липсващ участък от Коридор VIII
Жп линията до границата е единственият незавършен сегмент от Коридор VIII на българска територия. Поръчката включва:
Изграждане на последните 420 м от трасето (след завършване на трансграничния тунел)
Реконструкция на жп гара Гюешево, която ще стане гранична гара за Шенген (както за пътници, така и за товари)
Индикативна стойност: 114 млн. лв.
Перник – Радомир: модернизация за 462 млн. лв.
Вторият търг е за 17-километровия участък между Перник и Радомир. Проектът предвижда:
Пълна реконструкция на инфраструктурата
Подобряване на безопасността и скоростните параметри
Бюджет: 462 млн. лв.
Срокове и перспективи
Строителните работи по двата проекта трябва да бъдат завършени до 2029 г., което ще подобри транспортната свързаност с Северна Македония и ще допринесе за икономическия растеж в региона.
Компанията xAI, собственост на Илон Мъск, предизвиква загриженост сред жителите на Мемфис заради използването на природен газ за захранване на нейния дата център Colossus и потенциалното замърсяване на въздуха.
Резултати от тестовете за качество на въздуха
На 25 юни 2025 г. град Мемфис публикува резултатите от първоначални тестове за качество на въздуха, проведени от независима трета страна. Резултатите показват, че нивата на десетте измерени замърсители не надвишават опасни стойности.
Пропуснатото измерване на озон
Southern Environmental Law Center (SELC), която заплашва да съди xAI от името на NAACP, критикува тестовете заради липсата на измервания на озон — основен замърсител, известен още като смог. SELC изразява съмнение защо градът не е включил това важно измерване.
Провеждане на тестовете и условия
Тестовете са извършени на 13 и 16 юни 2025 г. в три района: центъра на Мемфис, Whitehaven и Boxtown. Най-близко до дата центъра на xAI е Boxtown, който се намира на около два мили източно-югоизточно. Ветровете през тези дни бяха от юг и югозапад, което намалява вероятността за пренасяне на замърсители към местата за вземане на проби.
Критика към методологията на тестовете
SELC изразява недоволство и към начина, по който са поставени мониторите. Те са били разположени директно до сгради в кварталите Boxtown и Whitehaven, което може да е повлияло на точността на измерванията. Според препоръките на EPA сензорите трябва да бъдат монтирани поне на шест фута височина, на открити места, далеч от пречки и потенциални източници на емисии.
С нарастването на търсенето на електромобили се увеличава и нуждата от критични метали като никел, кобалт и манган — основни компоненти за батериите на електромобилите. Но в стремежа да се осигурят тези ресурси, минните компании все по-често се обръщат към морското дъно, което поставя под риск някои от най-деликатните морски среди в света.
Дълбоководният добив навлиза в непокътнати води
Новите проекти за проучване са насочени към огромни залежи на метали под водата, особено в райони с богато биоразнообразие, които досега не са били засегнати от индустриална дейност. Последните видеозаписи с дронове показват операции, навлизащи в живописни морски местообитания, включително уникални микробни матове и коралови общности, които се срещат само в специфични подводни региони.
Баланс между климатичните цели и биологичното разнообразие
Докато електромобилите са ключови за намаляване на световните въглеродни емисии, експертите по околна среда предупреждават, че добивът на тези ресурси от морското дъно може да причини необратими щети. Цели екосистеми — някои от които учените едва сега започват да опознават — могат да бъдат унищожени преди да се осъзнае пълната им екологична стойност.
Призиви за по-строги регулации
Защитниците на околната среда призовават за по-внимателен подход и настояват политиците да затегнат регулациите, които управляват дълбоководния добив. Те подчертават необходимостта да се намери баланс между световната борба за чиста енергия и дългосрочната защита на морското биоразнообразие, като отбелязват, че решаването на един екологичен проблем не трябва да създава друг.
