Столична община планира да раздели общинските жилища в два фонда — за нормиран и за пазарен наем. Апартаментите за пазарен наем ще се отдават чрез търг за срок до 7 години, а тези за нормиран — за до 5 години. Изключение за безсрочно настаняване ще важи само за хора с над 71% увреждания и възрастни над 65 години.
Новата наредба е създадена от представители на различни партии в СОС и вече е внесена за обсъждане. Очаква се тя да влезе в сила месец след приемането ѝ.
Ясни правила за настаняване и нов кръг от правоимащи
Жилищата ще се разпределят от общинския съвет по предложения на районните кметове. За наемите по пазарен принцип ще се провеждат търгове, а цената ще се определя от сертифициран оценител. За този тип жилища няма да се изисква доказване на жилищна нужда.
Същевременно се разширява достъпът до нормирани наеми — включени са млади семейства, самотни родители, младежи от социални домове и хора с увреждания. Критериите включват и доход под линията на бедност.
Контрол, нови инвестиции и край на масовите продажби
С новите правила се ограничава продажбата на общински жилища — позволена ще бъде само за такива, които не са обитавани повече от 10 години. Създава се специален фонд, където ще постъпват 60% от приходите от наеми и продажби, за строителство и ремонти на общински имоти.
Съществуващите безсрочни договори се запазват, но с ново изискване за застраховка на имота. Според вносителите наредбата ще осигури по-справедливо разпределение и по-строг контрол върху използването на общинските жилища.
Сякаш си вървиш из София, пиеш кафето си, и изведнъж – бам! – научаваш, че Доналд Тръмп-младши, синът на американския президент, е тук и се е видял с Бойко Борисов. Да, точно така, лидерът на ГЕРБ и Тръмп-младши си стиснаха ръцете на бизнес форум в столицата, а първоначалните слухове, че това не се е случило, се оказаха пълна мъгла. „Труд news“ разкри истината, и сега всички се чудим: какво си казаха двамата? Това не е просто клюка за жълтите страници – това е събитие, което може да разклати нещата в политиката. Хайде да си поговорим, сякаш сме на маса в кръчмата, с по едно узо и мезе.
Срещата, която всички обсъждат
Тръмп-младши идва в София за бизнес форум – едно от онези събития, където се разменят визитки и се правят големи планове. Но звездният момент е срещата му с Бойко Борисов. Бойко, верен на стила си, пуска само една загадъчна реплика: „Няма да кажа какво сме говорили, освен ако той не ми даде зелена светлина.“ И това е всичко! Като сцена от шпионски филм, нали? „Труд news“ потвърждава, че срещата е станала, а любопитството ни вече кипи. Какво може да свърже българския политически ветеран с американския наследник? Отговорът е някъде между бизнес и голяма политика.
За какво си говориха?
Е, тук започват гаданията. Някои си мислят, че става дума за геополитически шах. Тръмп-младши току-що е бил в Унгария и Сърбия, където се среща с лидери, близки до Виктор Орбан – унгарския премиер, когото администрацията на Тръмп гледа с добро око. Може би е подшушнал на Борисов да се държи по-близо до Орбан? Или пък са обсъждали бизнес – форумът е идеално място за сделки, а Бойко отдавна мечтае за американски инвестиции в България. Има и трети вариант: може би е било просто любезен чат, но когато тези двамата се съберат, никой не вярва, че става дума за времето. Каквото и да е, разговорът им е като хвърлен камък в езеро – вълните тепърва ще се разпространяват.
Защо ни пука?
Тази среща е повече от светска новина – тя е като да надникнеш зад завесата на голямата игра. България може и да е малка, но често попада в кръстовището на световните интереси. Борисов, с три премиерски мандата зад гърба си, знае как да се ориентира в тези води. Сега, когато ГЕРБ се готви за важни ходове – от еврозоната до президентските избори през 2026 г. – всяка връзка с фигури като Тръмп-младши е от значение. За нас, обикновените хора, това е знак, че България е на масата, където се решават големите неща. Може би ще видим нови проекти, може би нови съюзи – или просто Борисов ще ни изненада, както обикновено.
Какво се случва наоколо?
Срещата идва в момент, когато всичко е нажежено. Борисов е под напрежение да докаже, че ГЕРБ може да ни вкара в еврозоната, както каза бившият президент Росен Плевнелиев. От другата страна, влиянието на семейство Тръмп в Европа се усеща все повече, особено в страни като Унгария. Тръмп-младши не е просто бизнесмен – той е като неофициален посланик на баща си, обикаля Балканите (Унгария, Сърбия, България, Румъния) и търси съмишленици. За Борисов това е шанс да покаже, че сме сериозен партньор на САЩ, както направи с покупката на изтребители F-16 през 2019 г. Тогава беше първият мандат на Тръмп – сега сме в нова глава, но играта е същата.
Хората говорят
Хората са раздвоени. Едни виждат срещата като умен ход на Борисов, който си осигурява подкрепа преди ключови избори. Други се питат дали не се замесваме в по-сложни игри, свързани с американската политика. „Бойко пак е на ход!“ – шегува се някой в мрежата, докато друг пита: „Какво търси Тръмп-младши при нас?“ Без повече подробности от Борисов, всички гадаем – може би за инвестиции, може би за политика, а може би за нещо, за което още не знаем. Едно е ясно: когато такива имена се съберат, никой не остава равнодушен.
Какво не е наред?
Има и въпроси. Защо зам.-министърът Милен Керемедчиев първо отрече срещата? Не знаеше ли, или някой е искал да я скрие? И защо Борисов е толкова мълчалив? Тази тайнственост само подклажда любопитството. Плюс това, връзката с Тръмп-младши може да е рискована. За някои е плюс – показва, че България е в играта. За други е проблем – не искаме да се забъркваме в американски спорове, като търговските войни на Тръмп. Борисов обаче е свикнал да ходи по въже – ще видим как ще изиграе този ход.
Какво да очакваме?
Ето как стоят нещата: срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп-младши е като първия акорд на песен, която тепърва ще чуем. Тя ни напомня, че България не е просто зрител в световната политика – ние сме на сцената. Дали ще видим нови сделки, нови приятелства или просто Борисов ще ни изненада с нещо голямо, времето ще покаже. Засега можем само да гадаем – и да си държим очите отворени. Това е България, приятели, винаги пълна с изненади!
Представи си, че държиш нещо малко, сребърно и толкова пълно с история, че сякаш чуваш гласа на Захари Стоянов да шепне за революции и свобода. Българският народен банк (БНБ) току-що пусна нова юбилейна монета, посветена на 175-годишнината от рождението на този възрожденски великан – писател, бунтовник, хроникьор на българския дух. Това не е просто лъскав метал за витрината, а като писмо от миналото, което ни напомня кои сме. Защо тази монета кара сърцата да трептят? Хайде да си поговорим, сякаш сме се свили в някое уютно пловдивско кафене.
Сребро с революционен дух
Тази монета е от чисто сребро, с номинал 10 лева, но ще ти струва 162 лева – около 85 евро. Не е евтино, но пък е като да си купиш билет за пътуване назад във времето. Можеш да я грабнеш от касите на БНБ, но внимавай: само по една на човек, за да няма лудница и спекула. Ако не си в София, не се притеснявай – монетата се продава и в пет други банки из страната. Част е от серията „Българско възраждане“, която почита герои като Стоянов – хора, които са се борили с огън в сърцето, за да има България днес.
Захари Стоянов – огън и перо
Ако не си отварял „Записки по българските въстания“, представи си Захари Стоянов като буря в човешки облик. Роден преди 175 години, той не само се бори в Априлското въстание, но и хвана перото, за да разкаже за хайдути, борци и мечти за свобода. Неговите „Записки“ са като дневник на един народ, който отказва да се предаде – честни, живи, сякаш ги разказва на огъня. Тази монета е поклон пред него – човек, който с думи и дела помогна да се роди модерна България. Държиш я и усещаш тежестта на историята.
Защо ни вълнува?
Тази монета е повече от колекционерска находка – тя е като огледало, в което виждаме себе си. В днешния свят, когато всичко е бързо и често забравяме корените си, БНБ ни подава ръка към миналото. Захари Стоянов не е просто име от учебник – той е символ на това как един човек може да промени съдбата на цял народ. За феновете на нумизматиката това е съкровище, което ще блести във витрините. За всички останали? Напомняне, че сме наследници на борци, които не са се отказали, дори когато всичко е било срещу тях.
Треска за сребро
Когато монетата излезе, хората се юрнаха към БНБ като към панаир. Опашките бяха дълги, настроението – приповдигнато, защото не става дума само за покупка, а за гордост. Серията „Българско възраждане“ винаги е била хит – монети за Левски и Ботев изчезваха като топъл хляб. Тази за Стоянов обаче има особена магия – тя е за човек, който не само се бори, но и ни остави истории, които оживяват Възраждането. Дори ако не си колекционер, трудно ще устоиш на усещането, че държиш нещо специално.
Повече от пари
Инициативата на БНБ е като глътка утринна роса в забързания ни живот. Докато сме затрупани с новини за технологии и кризи, тази монета ни връща към нещо истинско – историята, която ни е изградила. Тя е част от мисията да пазим паметта за Възраждането, когато българите са отстоявали език, вяра и свобода. И знаеш ли какво? Това е и покана към младите – да вземат „Записките“ на Стоянов и да видят как изглежда истинската смелост. Може би ще ги вдъхнови да оставят своя следа, нали?
Не без предизвикателства
Нищо не е перфектно, разбира се. Ограничението за една монета на човек може да ядоса онези, които искат да купят за подарък или за колекцията на братовчед си. А 162 лева? Е, не е като да си поръчваш пица – трябва да си го позволиш. Но БНБ са се постарали – като пуснаха монетата и в други банки, дадоха шанс на повече хора да я вземат. И все пак, когато става дума за нещо толкова смислено, цената и опашките изглеждат като малка жертва. Българите обичаме историята си и сме готови да чакаме за нея.
Покана да помним
Накратко, новата сребърна монета на БНБ е като шепа звезди от българското небе, паднали в дланта ти. Тя е за Захари Стоянов, за Възраждането, за нас. Дали ще я пазиш като съкровище, или ще я покажеш на децата си с разказ за героите, тя е напомняне, че миналото ни е живо. Ако можеш, грабни една – и нека си поговорим за това как Стоянов все още ни учи да бъдем смели.
Планът за възстановяване и устойчивост на България включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи. Планът се финансира с 5,69 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства.
На 16 април България е подала искане до Европейската комисия да измени своя План за възстановяване и устойчивост, както и да добави към него глава за REPowerEU, съобщават от ЕК.
REPowerEU е европейският план за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива и за ускоряване на екологичния преход. Предложената от България глава се състои от три нови реформи и четири инвестиции.
Съдържание на предложенията: реформи и инвестиции
Предложените реформи имат за цел да се укрепи рамката за управление на енергийната бедност и да се подготви либерализацията на пазара на дребно, да се повиши прозрачността на процедурите за присъединяване за нови мощности за енергия от възобновяеми източници и за съхранение, да се подобри функционирането на пазара на балансираща енергия и да се улесни въвеждането на мерки за оптимизация на потреблението. Предложението включва инвестиции в области като разработването на информационна система за идентифициране на енергийно бедните и уязвимите домакинства, насърчаването на използване на енергия от възобновяеми източници и електрически превозни средства при предоставянето на социални услуги и внедряването на допълнително съхранение на електроенергия чрез увеличаване на съществуващата инвестиция (RESTORE), съобщават още от ЕК.
България предлага също така да бъдат премахнати или изменени няколко мерки от плана, като същевременно се запазва намерението на страната да се възползва от средствата, които са ѝ отпуснати по Механизма за възстановяване и устойчивост. Предложените промени са свързани с обективни обстоятелства, които оказват въздействие върху възможността за изпълнение на съответните мерки, така както е било предвидено първоначално.
Тъй като някои от предложените изменения засягат нерешени въпроси по второто искане за плащане, на 17 април България е поискала, със съгласието на Комисията, искането за плащане да бъде оттеглено с оглед на повторното му представяне след одобряването на изменения план.
Следващи стъпки
Сега Комисията ще продължи да работи с българските власти по преразглеждането на плана и ще оцени дали измененият план все още отговаря на критериите за оценка в Регламента за МВУ. Ако оценката на Комисията е положителна, тя ще направи предложение за изменено решение за изпълнение на Съвета, за да бъдат отразени промените в плана на България. След това държавите членки ще разполагат с до четири седмици, за да одобрят оценката на Комисията.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че е необходимо да се проведе “тотална чистка” сред всички замесени в опита да се провали акцията за разкритие на контрабанден канал за цигари в Пловдив. Става въпрос за инцидент от 19 ноември 2024 г., когато служители на ГДБОП-Пловдив засекли лекотоварен автомобил, свързан с разследване по контрабанда.
Борисов посочи, че министърът на вътрешните работи Даниел Митов ще бъде изслушан в парламента, за да разкрие информация за назначения, направени под натиск от Пламен Узунов – бивш министър на вътрешните работи в правителството на Огнян Герджиков и секретар по правни въпроси и антикорупция на президента Румен Радев.
Обяснения след скандала с депутатите
Депутатите от БСП се оказаха в неудобна ситуация, след като кадър от пленарното заседание, на който се вижда как депутати от ГЕРБ подават знаци на своите колеги от БСП, обиколи социалните мрежи. Това принуди и двете партии да преминат в обяснителен режим.
Вчера управляващите, заедно с ДПС-Ново начало на Делян Пеевски, отхвърлиха предложението на ПП-ДБ за изслушване на министъра на вътрешните работи Даниел Митов по въпроса с контрабандния канал в Пловдив. За изслушване гласуваха ПП-ДБ, “Възраждане”, ДПС-ДПС, МЕЧ и “Величие”. След първото гласуване БСП подкрепи опозицията, но след намеса от страна на Костадин Ангелов и Рая Назарян от ГЕРБ, левите промениха своята позиция.
Причини за отказ от изслушване
От БСП обясниха, че отказът им от изслушване е поради факта, че министър Митов е в турне из страната. Те подчертаха, че няма как да има прикритие за контрабандни канали и трябва да се даде публичност на случилото се. Въпреки това социалистите заявиха, че изслушването има смисъл само в присъствието на вътрешния министър.
Костадин Ангелов от ГЕРБ също излезе с обяснения, наричайки ситуацията “поредната порция политическа пропаганда”. Той обясни, че Даниел Митов не може да бъде изслушан тази седмица, тъй като е на обиколка в страната, където провежда брифинги след всяко отчетно заседание на съответната областна дирекция на МВР.
Притеснения по отношение на мутри и връзки
Според Ивайло Мирчев от ПП-ДБ, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се притеснява от искането на обединението за изслушване по случая с контрабандата в Пловдив. Той заяви, че проблемът е свързан с местни “мутри”, които имат контакти с Пеевски и Таки. Мирчев твърди, че Борисов знае за тези връзки, но избягва да ги обсъжда, защото се страхува да спомене Таки, който е известен със своите крайни мерки.
Депутатът Божидар Божанов обвини управляващите, че крият информация по случая, и предложи да бъде поискана цялата информация по разследването, обвинявайки правителството в използване на процедурни маневри за скриване на фактите.
Проектът за бюджет на София за 2025 г., предложен от кмета Васил Терзиев, възлиза на 2,840 млн. лв., като 640 млн. лв. ще бъдат разпределени за капиталови разходи на общината през следващите 12 месеца. В сравнение с бюджета за 2024 г., този вариант е по-голям с около 263 млн. лв.
Общественото обсъждане на проекта ще се състои на 16 април в аулата на Софийския университет. Очаква се активно участие на гражданите, които ще могат да се запознаят с подробности за инвестиционната програма. През миналата година Терзиев и екипът му включиха искания от обсъжданията в инвестиционната рамка за 2024 г., което може да се повтори и тази година.
Строителството на метрото остава основен приоритет
Най-голямото перо в капиталовата рамка за 2025 г. ще бъде строителството на метрото, за което са предвидени 183 млн. лв. В момента се строят три станции от третия метродиаметър, а също така се изграждат нови спирки между “Обеля” и “Люлин”. Очаква се стартиране на нови станции под бул. “Царица Йоанна” в “Люлин”.
Подкрепа за образованието и подобрения в инфраструктурата
121 млн. лв. ще бъдат използвани за строеж на нови детски градини и училища. В момента се строят 13 детски градини, а още 17 се ремонтират. Ще се инвестира и в подобряване на условията за безопасност около учебните заведения, с увеличение на средствата за пътната безопасност и осветлението.
Освен това, през 2025 г. ще се ремонтират ключови булеварди като “Ал. Стамболийски” и “Мария Луиза”, а ще започнат и работи по улиците “Едуард Генов” и “Проф. Живко Сталев” в Студентски град.
Допълнителни финансирания за паркинги и инфраструктурни проекти
Около 100 млн. лв. ще бъдат получени от държавния бюджет за строеж на паркинги. Освен това, ще бъдат финансирани проекти по европрограмата “Развитие на регионите”, които включват изграждане на нови паркинги и обновяване на улици и булеварди.
Как ще се финансират инвестициите?
Въпреки увеличените разходи, бюджетът за 2025 г. не отговаря на всички амбиции на столицата. Заместник-кметът Иван Василев обяви, че се обмисля увеличаване на инвестициите чрез заемно финансиране и публично-частно партньорство. Един от вариантите за набавяне на средства е повишаване на местните данъци, което ще изисква консенсус с обществото и решение от страна на държавата.
Тези действия се предприемат с цел осигуряване на необходимото финансиране за важни инфраструктурни проекти, включително развитието на метрото и транспорта в София.
Принц Уилям обяви, че ежегодната церемония за наградата Earthshot Prize ще се проведе през ноември 2025 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Тази година събитието съвпада с конференцията COP30 за изменение на климата, която също ще се проведе в Бразилия.
Избор на Бразилия за домакин на премията🌿
Принц Уилям подчерта значението на Бразилия, отбелязвайки, че страната е символ на оптимизъм и иновации в опазването на околната среда. Той изрази вълнение, че премията Earthshot ще се проведе в Бразилия през 2025 г.
Участие на известни личности в подкрепа на премията 🎬🌱
Във видеоклип, придружаващ обявлението, участват известни личности като Дейвид Бекъм, Робърт Ирвин, Кейт Бланшет и бразилския футболист Кафу, които изразяват подкрепата си за инициативата.
Обща информация за премията Earthshot 🌍💡
Премията Earthshot, основана през 2020 г., ежегодно присъжда пет награди по 1 милион британски лири (около 1,3 милиона долара) за иновативни решения на глобални екологични проблеми. Предишните церемонии се проведоха в Лондон, Бостън, Сингапур и Кейптаун.
Роля на Рио де Жанейро в екологичните инициативи 🌳🏙️
Изборът на Рио де Жанейро подчертава стремежа на премията да разширява влиянието си и да привлече внимание към екологичните инициативи в Южна Америка. Очаква се събитието да насочи вниманието към иновативни решения за опазване на околната среда и да подчертае значението на глобалното сътрудничество в борбата срещу климатичните промени.
Подкрепа за местни екологични проекти 🌾🤝
В подготовката за събитието Earthshot Prize планира партньорства с местни организации и предприемачи в Бразилия, за да подкрепи екологични инициативи в различни региони. Това включва провеждане на събития за идентифициране и подкрепа на местни иновации в опазването на околната среда и привличане на инвестиции за разширяване на успешни проекти.
Значение на провеждането на премията за глобалните екологични усилия 🌍🌿
Провеждането на премията Earthshot в Бразилия през 2025 г. е значимо събитие, което обединява усилията на местни и международни общности за решаване на належащи екологични проблеми. То подчертава важността на сътрудничеството и иновациите за постигане на устойчиво бъдеще за нашата планета.
🌍 Норвегия, разположена в непосредствена близост до СССР по време на Студената война, построява множество военни бункери — някои от които са мащабни секретни бази за самолети и кораби. Нарастващото напрежение с Русия отново привлича внимание към тези укрития.
Секретният свят на Норвегия: авиационни и подводни бази
✈️ Хиляди туристи ежегодно посещават северна Норвегия, но те не виждат скрития свят, който е скрит в планинските пещери. В тези укрития могат да бъдат намерени изтребители и ядрени подводници. В разгара на Студената война Норвегия имала около 3000 подземни съоръжения, предназначени за защита на въоръжените сили и техните съюзници. Тези съоръжения имат дълга история, започвайки от времето, когато Норвегия е била част от Атлантическата стена, изградена от Хитлер по време на Втората световна война.
Бункерите на Студената война: от защита от СССР до заплаха от Русия
🛡️ С началото на военните действия в Украйна Норвегия възобновява използването на някои от своите най-известни подземни обекти от Студената война. Сред тези обекти са хангарите на авиационната база Бардуфос и военно-морската база Олавсверн, разположени близо до границата на Норвегия и Русия, зад Полярния кръг. Тези съоръжения наподобяват сцени от шпионски филми: груби скални стени, блясък на бетон и военни оборудвания.
⛰️ Олавсверн — база, изсечена в планината, защитена с дебел слой габро (около 275 метра), с изходен тунел с дължина 909 метра и мощна взривозащитена врата. Тези характеристики правят базата стратегически важна и защитена от атаки.
Аеродромът Бардуфос и въздушната заплаха
🛩️ Един от знаковите обекти е аеродромът Бардуфос, открит през 1938 година. По време на Втората световна война той се използва за защита на германските изтребители, които охранявали гигантския линкор “Тирпиц”, стоящ в близкия фьорд. След войната Норвегия го използва за защита на своите изтребители от възможна атака на СССР. Хангарите осигурявали всичко необходимо за функционирането на самолетите — гориво, оръжие, техническо обслужване и жилищни помещения за екипажите.
Но през 80-те години на XX век базата е затворена
⏳ И за дълго време забравена. Сега, в светлината на новите заплахи, Бардуфос отново може да се окаже необходим.
Възраждането на Олавсверн: защита и “оцеляването” на изтребителите
💪 Сега военната база Олавсверн е обновена с подобрения в инфраструктурата и оборудването, за да помогне за повишаване на “устойчивостта и оцеляването” на норвежките изтребители F-35 при нападение от Русия. Руското нахлуване в Украйна показа колко уязвими могат да бъдат скъпите бойни самолети, когато са на земята, особено под заплаха от атаки на “камикадзе”-дронове, които струват едва $300.
Стратегическо местоположение на Олавсверн и “мечият пролом”
📍 Олавсверн е построен в отговор на нарастващото влияние на Съветския съюз и техния Северен флот. Базата е разположена на стратегическо място — там, където Норвежко море среща Баренцово море. Този участък, с дължина около 650 км между бреговете на Норвегия, острова Мечи и Шпицберген, често се нарича “мечият пролом”, тъй като именно тук руските подводници и военни кораби излизат в Атлантическия океан.
Възраждане на базата и нови заплахи
⚡ През 2020 година компанията WilNor Governmental Services, с тесни връзки с норвежкия военен сектор, закупи контролния пакет акции на Олавсверн и започна възстановяване на базата. Оттогава присъствието на военни в обекта се увеличава, а дори ВМС на САЩ проявяват интерес към разполагането на своите ядрени подводници на базата.
Световна тенденция към възраждане на военни обекти от Студената война
🌍 Норвегия не е единствената страна, която възражда стари военни бази. В последните години Русия също възстанови около 50 бази, включително на Арктическия архипелаг. Швеция върна подземната военно-морска база на остров Мускьо. Освен това, Китай и Иран строят нови подземни военни обекти.
Предизвикателства при възстановяването на стари обекти
💰 Цената на възстановяване на старите военни обекти остава сериозно препятствие. Военни експерти отбелязват, че в Норвегия и други страни от НАТО много стари бази са продадени или превърнати в музеи, клубове и други обекти. Някои бази са били напълно разрушени. Възстановяването на старите обекти изисква огромни финансови средства, както и решение на проблеми със сигурността, като се има предвид, че такива обекти могат да бъдат уязвими за разузнавателни служби.
Възвръщането на подземни съоръжения от Студената война
🔐 Това е отговор на нарастващите заплахи и необходимостта от укрепване на националната сигурност в условията на съвременната геополитическа ситуация.
Присъдата на Ле Пен разтърси Европа – и България реагира
Здравей, приятели! Днес е 14 март 2025 г., и в Европа пак е напечено. Наскоро френският съд удари Марин Ле Пен – лидерката на “Национално обединение” – с присъда: четири години затвор (две условни, две с гривна) и забрана да се кандидатира за постове пет години. Причината? Скандал с фиктивни асистенти в Европарламента, които всъщност работели за партията ѝ, а не за ЕС. Това значи, че тя пропуска изборите за президент на Франция през 2027 г., където беше сред фаворитите.
И докато Франция кипи, в България също не останахме равнодушни. Някои наши гласове – политици, анализатори и обикновени хора – заговориха за нещо тревожно: “расползаващ се по Европа фашизъм”. Какво става тук? Нека го разнищим заедно!
Българският поглед: Фашизъм или просто политика?
В България мненията са разделени, но има хора, които виждат в случая с Ле Пен повече от обикновен съдебен спор. “Това е знак, че Европа се плъзга към нещо мрачно”, казва политическият анализатор Петър Иванов в интервю за местна медия. Според него, когато съдът може да извади от игра ключов играч като Ле Пен, това мирише на опит да се заглушат различните гласове. “Фашизмът не идва с униформи вече, а с костюми и съдебни решения”, добавя той с лека ирония.
Други пък са по-скептични. “Тя си го заслужи – правилата са си правила”, казва Мария от София, която следи новините между две кафета. Но дори и тези, които подкрепят присъдата, се чудят: защо точно сега? Не е тайна, че Ле Пен беше трън в очите на либералните елити в ЕС.
Какво става в Европа според нас?
От България гледаме на Европа с любопитство и малко притеснение. Присъдата на Ле Пен не е просто френска драма – тя отекна навсякъде. Унгарският премиер Виктор Орбан написа “Je suis Marine!” в знак на подкрепа, а италианският вицепремиер Матео Салвини я нарече “обявяване на война” от Брюксел. Дори Илон Мъск се намеси, казвайки, че това е “злоупотреба със съдебната система”.
Тук, в България, някои виждат паралел с нашата история – време, когато политическите врагове биваха “отстранени” с други средства. “Това ми напомня на миналото – не демокрация, а контрол”, коментира Иван, пенсионер от Пловдив. Дали преувеличаваме? Може би. Но когато един глас като този на Ле Пен е заглушен със съд, се питаме: кой е следващият?
Какво означава това за нас?
За България този случай е като огледало – какво става, когато силните в Европа решат да “почистят” неудобните? Ние сме малка страна, но не сме слепи. Ако “фашизмът” – както го наричат някои – пълзи из ЕС, ще стигне ли и до нас? Или вече е тук, маскиран като правила и ред?
Ле Пен обеща да обжалва, но апелацията може да не свърши преди 2027 г. Междувременно Франция и Европа са на кръстопът. А ние в България си задаваме въпроса: накъде вървим всички заедно?
Заключение:
Е, приятели, какво мислите? Присъдата на Ле Пен – справедливост или ход срещу свободата? В България вече спорим, а темата “разпълзяващ се фашизъм” звучи все по-често. Кажи си мнението – важно е да сме заедно в този разговор!
Хей, фам, чували ли сте последния кипеж? Мъжете в България са се разбунтували и искат да променят Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Един от тях, Стефан Августинов, направо го каза без заобикалки: „Този закон се използва, за да разбива семейства и работи само ако жертвата е жена!“ Според него мъжете остават с пръст в уста, когато жените ги тормозят вкъщи – беззащитни, голи пред бурята. Но я чакай малко – наистина ли законът е толкова едностранен, или просто някой иска да си изкара гнева на глас? Темата е гореща – домашното насилие у нас не е шега, ама дали мъжете имат право да викат „нечестно“? Нека да разровим този хаос – факти, цифри и малко здрав разум, щото явно всички имаме какво да кажем.
Основна част: Какво става с този закон и защо мъжете са на нож?
Тук не става дума за празни приказки – има реален спор, който вдига прах. Ето какво се крие зад виковете на Стефан и компания, разбито на парчета.
1. Какво казва Стефан? Законът като оръжие срещу семейството
Стефан Августинов не се шегува – за него ЗЗДН е троянски кон. „Разделя семейства“, твърди той, щото уж жените го използват, за да изгонят мъжете от къщи с бърза заповед за защита. Има случаи, според него, когато мъжете са изхвърлени без доказателства, само на базата на обвинения. „А ако аз съм жертвата? Кой ме пази?“, пита той и добавя, че мъжете са безсилни, когато жената вдигне ръка или ги гази психически. На пръв поглед звучи логично – законът дава заповеди за защита до 18 месеца и глоби до 1000 лв., но мъжете рядко ги искат. Проблем ли е законът, или мъжете просто не си мърдат пръста?
2. Как работи ЗЗДН? Жените ли са ВИП-жертви?
Законът, приет през 2005 г., е ясен – защитава всеки от домашно насилие, независимо от пол. Ама реално? Според МВР за първите 6 месеца на 2023 г. са издадени 1950 заповеди за защита, и повечето са за жени – около 80%, ако вярваме на данни от Евростат (21% от българките са били малтретирани от партньор). Мъжете? Едва 5-10% от случаите, според ЦИД. Стефан може да има точка – законът не е „само за жени“ на хартия, но на практика мъжете рядко го ползват. Защо? Срам, стигма или просто не знаят, че могат? X постове като „Мъжете мълчат, щото не им вярват“ (@bgnews) намекват за културна бариера, не за юридическа.
3. Статистиката: Кой всъщност страда?
Да хвърлим едно око на цифрите, щото те не лъжат:
Жени: 11.9% са преживели физическо/сексуално насилие, 20.5% – от партньор (НСИ, 2022). През 2023 г. 20 жени са убити от близки мъже (Webcafe.bg).
Мъже: Няма точна държавна статистика – държавата не брои жертвите по пол системно. БФЖ обаче казва, че мъжете са около 10% от жертвите на домашно насилие у нас.
Стефан може да е прав, че мъжете са пренебрегнати – липсата на данни ги прави невидими. Ама да кажеш, че законът „работи само за жени“, е малко пресолено – по-скоро обществото вижда жените като „типичните жертви“. Реалността? Насилието не пита за пол, но мъжете по-рядко викат за помощ.
4. Проблемът с мъжете-жертви: Стигма или система?
Стефан удря в тъмното – ако жена те тормози, законът те пази, ама ще се осмелиш ли да се оплачеш? „Мъж си, трай си!“ – това е мантрата у нас. Според DW (2023), мъжете-жертви често мълчат, щото полицията ги гледа скептично, а съдът рядко дава заповеди в тяхна полза. Пример? Един случай от София – мъж твърди, че жена му го бие с тиган, но съдията го отпраща с „реши си го сам“. X пост от @bghelsinki гласи: „Системата не е готова за мъже-жертви.“ Законът не е виновен – културата ни е в средновековието, fam.
Извод: Законът не е врагът, ама има какво да се пипне
Стефан Августинов и мъжете имат право да вият – ЗЗДН може да се използва криво и мъжете-жертви са в сянка, щото никой не ги брои сериозно. Ама да викаш, че „разделя семейства“ и „защитава само жени“, е малко драматично – законът е неутрален, просто обществото ни е криво огледало. 6 милиона души в България, а всеки трети знае за насилие наблизо – време е да спрем да делим жертвите на „мъжки“ и „женски“.
