От началото на 2024 г. влезе забрана за внос на руски суров петрол и ограничение върху износа на горива. Допълнителната такса върху руската суровина окончателно направи стария модел неизгоден. Заводът в Бургас трябваше за кратко време да смени доставчиците и да пренастрои смесите.
Откъде идва петролът днес
Рязък завой към алтернативни барели
Руският дял на практика изчезна. Делът му падна с около 90%. На мястото му влязоха доставки от Казахстан и Ирак, плюс партиди от Саудитска Арабия и няколко африкански страни. Казахстанските обеми се умножиха многократно и стигнаха приблизително 2,4 млн. тона. Ирак се появи като нов източник с над 1,1 млн. тона. Саудитска Арабия добави още близо 0,8 млн. тона. Африка даде остатъка — Либия, Египет, Тунис и Гана общо около 0,8 млн. тона.
Цената на смяната
Логистиката поскъпна, смесите се усложниха, а маржовете се свиха. Когато корабите идват от повече и по-далечни точки, транспортът и застраховките тежат в себестойността. Данъчните промени добавиха още натиск.
Как изглеждат числата
Резултатът за годината
Заводът отчете нетна загуба около 10,5 млрд. рубли, или приблизително 109 млн. евро. Година по-рано резултатът беше положителен на сходно ниво — огледална картина, но със знак „плюс“.
Паричен буфер
За да поддържа оборота и запасите, дружеството изтегли финансиране около 48 млрд. рубли (близо 500 млн. евро). При загуба корпоративен данък на практика не се дължи, което автоматично намалява вноските към бюджета.
Какво следва
Условия за обръщане на тенденцията
Ключът е ясен: постоянен достъп до конкурентни алтернативни сортове, по-евтина логистика и стабилни регулации. Ако тези три елемента се подредят, рафинерията може да върне част от маржа. Ако не, натискът върху рентабилността ще остане.
Европейската комисия даде зелена светлина на 4 юни 2025 за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026. Окончателното решение в Брюксел се очаква на 8 юли и експертите го наричат формалност. Така страната ще стане 21-вият член на еврозоната след почти две десетилетия в ЕС. През началото на годината България направи и друга крачка към по-дълбока интеграция, като влезе в Шенген. Хронологията е ясна; темпото е високо; въпросът е как ще бъде прието това у дома.
Какво означава преходът в детайли
Цените за известен период ще се показват паралелно в левове и евро. В обръщение остава само европейската валута. Спестяванията в левове могат да се обменят без комисиона в рамките на шест месеца по отдавна фиксиран курс приблизително две към едно. На пазара на имоти офертите и сега масово са в евро, което подсказва технически по-лек преход. Реалният тест обаче е в доверието на хората.
Сцени от парламента и улицата
В деня на решението на ЕК в Народното събрание избухнаха сблъсъци. Депутати от Възраждане по призив на лидера Костадин Костадинов блокираха трибуната. Репликата му беше черен ден за България; последва хаос. В същото време пред парламента протестиращи защитаваха лева и призоваваха към блокада на институциите. Картина на нажежено обществено напрежение; емоции на квадрат; рационален разговор трудно пробива.
Кадри и реакции
В залата се стигна до физически стълкновения между противници и поддръжници на еврото. Навън лозунги, свирки, български знамена. Част от коментарите смесваха икономически притеснения и силни символни аргументи за националната валута. Някои видяха в еврото шанс за по-ниски разходи по транзакции и предвидимост; други го възприеха като заплаха за суверенитета.
Обществени нагласи и разкази
Проучванията показват разделение. Около половината от българите се обявяват против въвеждането на еврото, а подкрепа дават приблизително 43 процента. Тенденцията на одобрение намалява през последните месеци. Защо. Инфлация в последните години натежа върху домакинствата; умора от кризи; политическа турбулентност. В такава среда страхът расте по-бързо от доверието.
Причини за скептицизъм
Експерти сочат два фактора. Първо, постоянно увеличаващите се разходи за живот; домакинските бюджети са на ръба и всяка промяна изглежда риск. Второ, силна антикампания от определени партии, най-видимо Възраждане. Към това се добавят слухове, че левовите спестявания ще бъдат изземвани и че еврото се въвежда, за да финансира външни цели. Недоверието към институциите, натрупвано години, прави тези слухове по-приемливи за част от обществото.
Митове срещу факти
Митът говори за изземване на спестявания; фактът е фиксиран курс и безплатен обмен за половин година. Митът внушава рязък ценови шок; фактът предвижда двоен етикет и контрол срещу спекула. Митът обещава загуба на идентичност; фактът напомня, че валутата е инструмент, а благосъстоянието зависи от производителност, конкуренция и управление. Все пак е справедливо да питаме как ще се следи за закръгляния нагоре и как ще се санкционират нарушители.
Политическата динамика
Президентът Румен Радев настоя през май за референдум и обвини кабинета, че не е подготвил уязвимите групи за валутния шок. Конституционният съд отхвърли идеята като противоконституционна. Така битката се пренесе от експертното поле към символиката и стратегията. Кой печели от поляризацията. Краткият политически цикъл и седем парламентарни вота за четири години подкопаха търпението на избирателите; стабилната комуникация за еврото се оказа жертва на постоянната предизборност.
По-широкият фон
Пътят към еврото се проточи заради външни и вътрешни сътресения. Гръцката дългова криза навремето охлади амбициите в региона. Крахове на банки в България оставиха белези. Днес аргументът за еврото е прагматичен по-скоро отколкото романтичен. По-ниски разходи по преводи, по-ясни цени за туристи и инвеститори, по-дълбока финансова интеграция. Но и предупреждение, че интеграцията изисква дисциплина; еврото не е панацея.
Какво следва за хората и бизнеса
Двойно обозначение на цени в преходния период. Банки и търговци с графици за конвертиране на системите. Обмен на кеш без такси за шест месеца. Информационни кампании за възрастни хора и малки населени места; мобилни екипи; горещи линии. Необходим е и активен надзор срещу ценови злоупотреби; санкции, публикувани ясно; примери за бързо наказани търговци, ако нарушават правилата. Точно тези видими действия убеждават, а не лозунгите.
Рискове и буфери
Рискът е спекулативно закръгляне на дребни цени нагоре. Буферът е задължителен двоен етикет и прозрачност на калкулаторите на курса. Риск е цифровото изключване при възрастни потребители. Буфер са обучения и опростени материали лице в лице. Риск е нова вълна от политическо напрежение. Буфер е редовна отчетност за напредъка по подготовката; седмични брифинги; публикувани чек-листове за бизнеса.
Заключение в едно изречение
България е на финалната права към еврото; успехът няма да се реши от датите, а от доверието, което институциите ще успеят да спечелят с ясни правила, видим контрол и уважение към страховете на хората.
Влизам в галерия SYNTHESIS в ранния следобед, София е още топла, а залата – прохладна като църковен притвор. Първият кадър ме спира: мъж с кларинет, лицето му сякаш изсечено от светлина. После – кръшни хора, сенки като мастило, маси, на които времето е седнало да си почине. Честно казано, не очаквах да бъде толкова плътно. А е. И то без излишна поза.
Първата крачка в залата: какво видях и как го почувствах
Разказът на Джон Демос за гръцките панигирии – онези селищни празници в Загори, Епир – е документален и интимен едновременно. В един кадър момиче притиска икона; в друг старецът танцува до сълзи, а сълзите не са тъга, а освобождаване. Някъде звънят прибори, музикант вдишва дълбоко преди следващата фраза. В моята глава това са не просто снимки, а прозорци към общност, която си пази ритъма – и си го споделя.
Личен момент, дребен уж, но важен
На третия панел се улових, че вървя по-бавно. Кадрите с дълги експонации рисуват ореоли около танцуващите; движението не е размазване, а следа, като след пеене в празна църква. И да, малко преувеличавам… но не съвсем: усеща се гласът на мястото.
Как е направена магията: техники, подредба, дребни детайли
Фотографиите са черно-бели, отпечатани в София с пиезография – фина техника, която държи нюансите между катранено черното и млякото на зората. Демос (както ми се струва) е педантичен към зърното: да живее, но да не крещи. Подредбата прави смисъл – от литургията към площадното веселие, после тихите стаи след празника. Редът не е учебникарски, а дишащ. В един ъгъл ви чака малък текст за Загори – планини, откъдето вятърът сякаш знае мелодии по-добре от хората.
Малка „кухня“ на процеса
Някои кадри са съвсем близки – бръчка, мигла, отпечатък от пръст на стъкло. Други „държат дистанция“ и показват колективната хореография: как селото става сцена, как сцената става храм, как храмът – двор. В този монтаж има уважение: нито сензация, нито екзотика.
Хора, ритуали, памет: защо тези снимки тежат повече от красиви кадри
„Панигирия“ е за събирането – за временното чудо, че всички са на едно място и в един такт. Снимките преговарят теми, които познаваме и тук: храмов празник, събор, „да се видим, да се преброим“. Сравненията са неизбежни – и полезни.
Две традиции, един пулс (наблюдение, не догма)
Гръцката панигирия: денят на светеца, литургия, оркестър под дървото, трапези до късно, танц, който е и молитва.
Нашият събор: курбан, хорà, акордеон или гайда, стари приятелства, които започват отначало.
Различни форми, същата нужда: общност, която се припознава. И да, в моята карта на Балканите това е въздухът, който ни свързва.
Контекст и пътеки: къде стои Демос в по-голямата картина
Джон Демос снима тези празници от 70-те до ранните 90-те – време на бавни промени и бързи емоции. Част от серията е показвана и в Arles и The Photographer’s Gallery – което не е просто престиж, а знак, че тази локална тема говори универсално. В София, според мен, експозицията „работи“ още по-силно, защото разбираме езикана тези тела без превод.
Малък „гайд“ за зрителя (практическо, обещавам)
Първи кръг – минете изложбата по реда на залата, не прескачайте.
Втори кръг – върнете се към лицата: музикантите, жените с кърпи, децата, които се мотат между масите.
Трети кръг – застанете пред един кадър и пребройте шест нюанса сиво. Ще ги намерите.
Защо да отидете – кратко и честно
За да си припомните, че ритуалът не е музей, а жив организъм. Че черно-бялото не е носталгия, а точност. И че понякога най-силната музика се вижда, не се чува. В моята глава тази изложба е малък урок по съпреживяване – без да натиска, без да морализира.
Кога и къде (за да не търсите дълго)
Място: галерия SYNTHESIS, бул. „Васил Левски“ 57, София
Индустрия, търговия и бизнес, свързан с морето – това са някои от акцентите в класацията за най-големите компании по приходи в областите Шумен и Варна. Общият пейзаж показва и големи разлики между двата региона. Докато приходите на топ 50 фирмите във Варна са общо близо 10.5 млрд. лв., на 50-те в Шумен те са едва 3.4 млрд. лв.
Лидери в класацията
Във Варна безспорен лидер е “Фармнет”, собственост на Веска Марешка, майката на Веселин Марешки. Компанията, занимаваща се с дистрибуция на лекарства, отчете 16% ръст през 2023 г. с приходи почти 860 млн. лв. и печалба около 5.4 млн. лв.
В Шумен начело е “Алкомет” с 437 млн. лв. приходи, които обаче са в спад през 2023 г. Производителят на алуминиеви изделия е впечатляващ работодател с 1180 служители. Изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю посочи като причини за спада понижението на стойността на суровините и сложната икономическа среда.
Варна: Индустриалното сърце на региона
Икономиката на Варна се крепи на два стълба – индустриалния комплекс в Девня и селското стопанство. В топ 10 на варненските компании:
3 са в сектора горива и енергия
3 се занимават с търговия
2 са от химическата индустрия в Девня
Ключови играчи:
“Агрополихим” (2-ро място) – производител на фосфорни торове
“Солвей Соди” (3-то място) – най-големият в Европа завод за синтетична сода
“Хайделберг матирълс Девня” (13-о място) – водещ производител на цимент
Селското стопанство е силно застъпено чрез:
“Октопод инвест холдинг” (11-о място) на Светлозар Дичевски
“Корн трейд” (12-о място) от “Агрия груп холдинг”
Морски бизнес във Варна
Отделен клъстер са компаниите, свързани с морето:
“Параходство Български морски флот” (6-о място)
“Лойдс регистър ЕМЕА” (15-о място)
“Темпери лоджистикс” (17-о място)
Кораборемонтните заводи “МТГ – Делфин” и “Одесос”
Шумен: Промишленост и търговия
В Шумен в топ 10 компаниите се разпределят така:
6 производства
2 търговски компании
1 строителна фирма
1 селскостопанско предприятие
Основни играчи:
Групата на братя Кюркчиеви:
“Фикосота” (2-ро място)
“Теси” (4-то място)
“Фикосота фууд” (7-о място)
Промишлени предприятия:
“Херти” и “Артемис”
“НЕС” и “ЕНПАЙ”
“Рока България” (16-о място)
Инфраструктурни компании:
“Автомагистрали – Черно море”
“Пътища”
Търговски вериги:
“Трънчев” (6-о място)
“Ешрефоглу” (25-о място)
Заключение
Двата региона демонстрират устойчиво икономическо развитие, но с различна специализация – Варна с акцент върху морския бизнес и тежката промишленост, докато Шумен развива предимно хранително-вкусовата промишленост и местното производство.
Възстановяването на съоръженията няма да е нито бързо, нито лесно, се разбира от разясненията на кмета.
Столичният кмет Васил Терзиев публикува “пътна карта” за възстановяване на лифтовете на Витоша. В официалната си страница във Фейсбук той обяснява какви са плановете и възможните пречки. Няма да е нито бързо, нито лесно, става ясно от публикацията.
Основни стъпки и институционални зависимости
Основните стъпки са: изготвяне на проект и осигуряване на финансиране, анализ на законодателната рамка и извършване на необходими промени, актуализиране на Плана за управление на Витоша, приемане на устройствени планове и реализиране на инвестицията.
Кметът посочва, че възстановяването на Симеоновския, Драгалевския и Княжевския лифт зависи не само от Столичната община, а и от добрата воля на собственика и от ред институции.
Необходимост от проект от страна на собственика
Като начало собственикът – “Витоша ски” АД (TechnoAlpin), трябва да изготви и представи идеен проект за възстановяване на съоръженията. “Това означава да се представи ясен план за новата технология на всеки лифт, новия му капацитет, за колко души ще бъдат новите кабинки или седалки, с каква скорост ще се движи, откъде и как точно ще преминава, как ще бъдат преустроени лифтовите станции и как това се различава от сегашното положение”, обяснява Терзиев.
След това проектът трябва да бъде внесен за издаване на съответните разрешителни – в направление “Архитектура и градоустройство” към Столична община и в другите компетентни институции.
Законодателни пречки и тълкувания
Тепърва ще се проучва има ли препятствия и пропуски в нормативната база и как да бъдат преодолени. Кметът дава пример: “Ако идейният проект предвижда задължително поставяне на стълбове на нови места, различни от съществуващите, трябва да се анализира Законът за горите по отношение на лифтовете в Природен парк “Витоша”. Този закон регламентира реконструкцията в горски територии на съществуващи лифтове – но само на търпими строежи (стари обекти без строителна документация). Съответно трябва да се изследва въпросът как да се възстановяват и лифтове, които са заварени строежи (т.е. законни), каквито са тези на Витоша”.
Устройствени планове и градски условия
Възстановяването на лифтовете изисква “градоустройствено обезпечение” – да има приети подробни устройствени планове, които да осигуряват безпроблемното преминаване на кабинките и разполагане на станциите над и покрай чуждите имоти – най-вече в кв. Симеоново. За изграждането на нова начална станция на Симеоновския лифт на Околовръстния път, заедно с интермодален хъб, свързващ автобуси, трамваи, автомобили и метро с лифта, също е необходимо да бъде приет нов подробен устройствен план, допълва Васил Терзиев.
Населението на страната продължава да намалява. В това няма нищо изненадващо, тъй като става дума за тенденция, наблюдавана вече от 30 години насам. Основната причина е отрицателният естествен прираст – броят на починалите е по-голям от броя на родените.
Този демографски спад се компенсира частично от механичния прираст – повече хора се заселват в България, отколкото я напускат. Повечето от тях са граждани от трети страни, а по-малко от една трета са българи, които се завръщат от чужбина. Това отбелязва Магдалена Костова от Дирекция „Демографска и социална статистика“ на НСИ.
Доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението към БАН подчертава, че най-точната картина ще стане ясна при следващото преброяване на населението, тъй като към момента се разчита на текущи изследвания.
Тя също така посочва, че именно отрицателният естествен прираст е основният фактор за намаляване на населението. В началото на 90-те години обаче водещата причина е била масовата емиграция.
Раждаемостта намалява
Раждаемостта в България продължава да спада, макар и с различна интензивност през годините. Обикновено демографските процеси отразяват икономическата и социалната ситуация в страната. Когато обществото се намира в несигурност, хората по-често отлагат създаване на семейство и раждане на деца.
Освен икономическите фактори, влияние оказват и други условия – като достъп до здравеопазване, образователната система, състоянието на инфраструктурата и наличието на социални услуги. Всички тези елементи формират средата, в която се вземат решенията за бъдещето.
По-малко жени в детеродна възраст
Съществен проблем е и намаляването на броя на жените в детеродна възраст. Това е резултат от застаряващото население и от вече намалената раждаемост през предишните десетилетия. Малкият брой млади хора води до още по-малко новородени – порочен кръг, който трудно се прекъсва.
Намаляване на трудоспособното население
Още една тревожна тенденция е свързана с броя на хората в трудоспособна възраст, който също намалява. В същото време възрастта за пенсиониране се повишава, а делът на възрастните хора расте. Така се оформя дисбаланс между работещи и неработещи – с нарастващо социално и икономическо напрежение.
Ако тази тенденция продължи, ще се стигне до момент, в който активното население няма да може да осигури нужната подкрепа за пенсионната и здравната система.
Висока смъртност
По отношение на смъртността се наблюдава връщане към нивата отпреди пандемията от COVID-19, което може да се счита за положителен знак. Въпреки това, смъртността в страната остава висока.
Около 20% от хората умират преди да достигнат 65-годишна възраст. Това е сериозен показател, който говори за проблеми в качеството на здравеопазването, превенцията и начина на живот. Ниската продължителност на живота е част от общата демографска криза.
Перспективи и възможни решения
Дори и да се приложат конкретни мерки днес, не може да се очаква бързо обръщане на негативната тенденция. Демографските процеси са бавни и устойчиви – нужни са десетилетия, за да се постигне трайна промяна.
Според експертни прогнози, съществен резултат може да се очаква най-рано след 25–30 години. Това означава, че усилията трябва да бъдат дългосрочни, последователни и координирани – с приоритет върху младежта, семейството, здравето и възможностите за достоен живот в страната.
Хей, приятел, дръж си портфейла, защото България е на път да смени валутата си с евро, и то с гръм и трясък! От януари 2026 г. банкоматите из цялата страна ще спрат да плюят левове и ще раздават само евро банкноти, обяви Българската народна банка (БНБ) на 7 май 2025 г. През първия месец, когато левът и еврото ще си делят сцената като неохотни партньори, ще можеш да плащаш с левове, но ако теглиш от банкомат – само евро, моля. Това е официално: България влиза в еврозоната на 1 януари 2026 г., и няма връщане назад!
Тази новина не е просто суха банкова директива – тя ще промени как пазаруваш, пестиш и дори как мислиш за парите. Представи си: отиваш за кафе, а вместо да броиш левчета, вадиш лъскави евро монети. Готин си, европейски си, но и малко ще ти липсва добрият стар лев, нали?
Монетите идват, и то с български стил
БНБ вече е вдигнала ръкавите за голямата промяна. Дизайнът на българските евро монети е готов, заготовките са набавени, договорите за производство – подписани. Само чакаме зелена светлина от Съвета на ЕС, и машината за сечене ще забръмчи. Любопитно? Двеврото ще носи надпис на кирилица: „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, половината от който ще е наобратно – намигване към старите български монети от 1882-1943 г. Класика, но с модерен привкус!
Колко монети ще направим? Зависи колко левови монети ще върнем в БНБ, плюс какъв е пулсът на пазара. Европейската централна банка ще даде последната дума, но едно е ясно – тези монети ще са законно платежно средство в цяла еврозона. Стартовите комплекти с евро монети ще се продават преди големия ден от банки, БНБ и дори Български пощи, но не се вълнувай много – не можеш да ги харчиш, докато не дойде 1 януари.
Как ще се справим с прехода?
БНБ са се погрижили да не останем без евро банкноти и монети през първата година. Банките вече правят поръчки, а БНБ е осигурила складове за извадените от обръщение левове – не, няма да ги претопят за нови монети, ако това си мислиш. През онзи първи месец ще можеш да платиш в брой с левове за данъци или такси, но рестото? Само в евро. Банкови преводи? Евро от първия ден. А старите системи за левови плащания като БИСЕРА 6 и РИНГС? Затварят на старта.
Ако имаш скъсани левови банкноти или монети, БНБ ще ги смени за евро на фиксирания курс. Банките ще предлагат тази услуга задължително за 12 месеца след прехода, а после – зависи от тях. Но БНБ ще сменя левове за евро завинаги, така че без паника.
Защо това е голяма работа?
Тази промяна не е просто смяна на хартийки в портфейла ти. Еврото ще улесни пътуванията, бизнеса и ще ни направи по-близки до Европа, но ще има и главоболия. Търговците ще трябва да се подготвят отрано, за да имат евро на ръка, без да ги пускат в обръщение преди старта. А ти? Ще трябва да свикнеш да мислиш в евро, когато пазаруваш хляб или плащаш наема. Плюс, има нещо тъжно в това да се сбогуваме с лева – той е част от нас, като песните на Лили Иванова.
Но ето и доброто: еврото ще направи живота по-предсказуем за бизнесите и ще привлече повече инвестиции. За обикновения човек това значи по-лесно сравняване на цени, когато пътуваш до Париж или Берлин. Само не очаквай кафето в София да стане по-евтино, а?
Интернетът вече бръмчи
Онлайн хората са раздвоени. Едни са във възторг: „Най-после сме истински европейци!“ Други са сантиментални: „Левът си беше наш!“ Има и шеги за надписа на двеврото – „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ от високите цени!“ Снимки на макети на монетите вече се въртят, а някои дори планират да си купят стартови комплекти като сувенири. Това е България – обичаме да дискутираме, особено когато става дума за пари.
Какво да запомниш, защото ще ти трябва
България влиза в еврозоната с пълна газ, и банкоматите ще са първите, които ще ти напомнят. Запаси се с търпение, защото преходът ще е като да смениш гардероба си за един ден. Дръж си левовете за спомен, но се приготви да броиш евро. И хей, може би е време да си купиш нов портфейл – тези евро монети изглеждат лъскави! Готов ли си да станеш малко по-европеец, или ще плачеш за лева в ъгъла?
С цел максимално усвояване на средства от НПВУ и минимизиране на разходите от Държавния бюджет, едновременно с подписването на основния договор ще бъде подписано и допълнително споразумение.
Правителството даде съгласие вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов да подпише договор за доставка на 35 едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака.
Договорът се сключва между Министерството на транспорта и съобщенията и консорциум „БУЛЕМУ“, който включва Alstom Transport S.A. (Romania), Alstom Ferroviaria SpA и “РВП ИНВЕСТ” ЕООД. Проектът е част от инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Финансиране и социални ползи
С цел максимално усвояване на средства от НПВУ и минимизиране на разходите от Държавния бюджет, едновременно с подписването на основния договор ще бъде подписано и допълнително споразумение, одобрено от Европейската комисия, според което 12 от влаковете, на стойност 363 314 981 лева, ще бъдат финансирани от НПВУ.
Останалите 23 електрически мотрисни влака на стойност 696 400 000 лева ще бъдат включени в Социалния план за климата на Република България съгласно Регламент (ЕС) 2023/955.
С приемането на решението се осигурява временен безлихвен заем на Министерството на транспорта и съобщенията в размер на 278 600 000 лева за покриване на авансово плащане по договора.
Столична община планира да раздели общинските жилища в два фонда — за нормиран и за пазарен наем. Апартаментите за пазарен наем ще се отдават чрез търг за срок до 7 години, а тези за нормиран — за до 5 години. Изключение за безсрочно настаняване ще важи само за хора с над 71% увреждания и възрастни над 65 години.
Новата наредба е създадена от представители на различни партии в СОС и вече е внесена за обсъждане. Очаква се тя да влезе в сила месец след приемането ѝ.
Ясни правила за настаняване и нов кръг от правоимащи
Жилищата ще се разпределят от общинския съвет по предложения на районните кметове. За наемите по пазарен принцип ще се провеждат търгове, а цената ще се определя от сертифициран оценител. За този тип жилища няма да се изисква доказване на жилищна нужда.
Същевременно се разширява достъпът до нормирани наеми — включени са млади семейства, самотни родители, младежи от социални домове и хора с увреждания. Критериите включват и доход под линията на бедност.
Контрол, нови инвестиции и край на масовите продажби
С новите правила се ограничава продажбата на общински жилища — позволена ще бъде само за такива, които не са обитавани повече от 10 години. Създава се специален фонд, където ще постъпват 60% от приходите от наеми и продажби, за строителство и ремонти на общински имоти.
Съществуващите безсрочни договори се запазват, но с ново изискване за застраховка на имота. Според вносителите наредбата ще осигури по-справедливо разпределение и по-строг контрол върху използването на общинските жилища.
Представи си, че държиш нещо малко, сребърно и толкова пълно с история, че сякаш чуваш гласа на Захари Стоянов да шепне за революции и свобода. Българският народен банк (БНБ) току-що пусна нова юбилейна монета, посветена на 175-годишнината от рождението на този възрожденски великан – писател, бунтовник, хроникьор на българския дух. Това не е просто лъскав метал за витрината, а като писмо от миналото, което ни напомня кои сме. Защо тази монета кара сърцата да трептят? Хайде да си поговорим, сякаш сме се свили в някое уютно пловдивско кафене.
Сребро с революционен дух
Тази монета е от чисто сребро, с номинал 10 лева, но ще ти струва 162 лева – около 85 евро. Не е евтино, но пък е като да си купиш билет за пътуване назад във времето. Можеш да я грабнеш от касите на БНБ, но внимавай: само по една на човек, за да няма лудница и спекула. Ако не си в София, не се притеснявай – монетата се продава и в пет други банки из страната. Част е от серията „Българско възраждане“, която почита герои като Стоянов – хора, които са се борили с огън в сърцето, за да има България днес.
Захари Стоянов – огън и перо
Ако не си отварял „Записки по българските въстания“, представи си Захари Стоянов като буря в човешки облик. Роден преди 175 години, той не само се бори в Априлското въстание, но и хвана перото, за да разкаже за хайдути, борци и мечти за свобода. Неговите „Записки“ са като дневник на един народ, който отказва да се предаде – честни, живи, сякаш ги разказва на огъня. Тази монета е поклон пред него – човек, който с думи и дела помогна да се роди модерна България. Държиш я и усещаш тежестта на историята.
Защо ни вълнува?
Тази монета е повече от колекционерска находка – тя е като огледало, в което виждаме себе си. В днешния свят, когато всичко е бързо и често забравяме корените си, БНБ ни подава ръка към миналото. Захари Стоянов не е просто име от учебник – той е символ на това как един човек може да промени съдбата на цял народ. За феновете на нумизматиката това е съкровище, което ще блести във витрините. За всички останали? Напомняне, че сме наследници на борци, които не са се отказали, дори когато всичко е било срещу тях.
Треска за сребро
Когато монетата излезе, хората се юрнаха към БНБ като към панаир. Опашките бяха дълги, настроението – приповдигнато, защото не става дума само за покупка, а за гордост. Серията „Българско възраждане“ винаги е била хит – монети за Левски и Ботев изчезваха като топъл хляб. Тази за Стоянов обаче има особена магия – тя е за човек, който не само се бори, но и ни остави истории, които оживяват Възраждането. Дори ако не си колекционер, трудно ще устоиш на усещането, че държиш нещо специално.
Повече от пари
Инициативата на БНБ е като глътка утринна роса в забързания ни живот. Докато сме затрупани с новини за технологии и кризи, тази монета ни връща към нещо истинско – историята, която ни е изградила. Тя е част от мисията да пазим паметта за Възраждането, когато българите са отстоявали език, вяра и свобода. И знаеш ли какво? Това е и покана към младите – да вземат „Записките“ на Стоянов и да видят как изглежда истинската смелост. Може би ще ги вдъхнови да оставят своя следа, нали?
Не без предизвикателства
Нищо не е перфектно, разбира се. Ограничението за една монета на човек може да ядоса онези, които искат да купят за подарък или за колекцията на братовчед си. А 162 лева? Е, не е като да си поръчваш пица – трябва да си го позволиш. Но БНБ са се постарали – като пуснаха монетата и в други банки, дадоха шанс на повече хора да я вземат. И все пак, когато става дума за нещо толкова смислено, цената и опашките изглеждат като малка жертва. Българите обичаме историята си и сме готови да чакаме за нея.
Покана да помним
Накратко, новата сребърна монета на БНБ е като шепа звезди от българското небе, паднали в дланта ти. Тя е за Захари Стоянов, за Възраждането, за нас. Дали ще я пазиш като съкровище, или ще я покажеш на децата си с разказ за героите, тя е напомняне, че миналото ни е живо. Ако можеш, грабни една – и нека си поговорим за това как Стоянов все още ни учи да бъдем смели.
