България се забърка в международен скандал! Нидерландски пилот на F-35, базиран у нас, е получил предложение да сподели секретна информация за изтребителите.
Това твърди нидерландският сайт „Нов вестник Ротердам“ в репортаж за мисията на изтребителите в България, цитиран от БНР.
Материалът цитира изказване на командира на Военновъздушните сили на Нидерландия ген.-лейт. Денис Лаут, според когото още в началото на мисията нидерландските пилоти е трябвало да предадат личните си телефони, „за да предотвратят изтичането на лична информация и изнудване“.
А за предаването на информация за изтребителите е било предложено заплащане, посочва изданието, без да уточнява повече подробности.
Информацията не е потвърдена от друг източник. Няма официална информация за подобно разследване на българските служби.
В статията се разказва за политическата чувствителност, с която се отнася България към Русия, за последните дебати около руския посланик у нас, условието на БСП за напускане на коалицията при военна помощ за Украйна, дори и дебата за премахване на паметника на съветската армия.
Авторът на статията отбелязва липсата на ясно дефиниране на Русия като агресор в Украйна дори и в речта на българския началник на отбраната адмирал Емил Ефтимов от миналия четвъртък, когато започна съвместна мисия с българските ВВС.
F-35 са самолети от последно пето поколение и 4 от тях остават в България до края на май, за да засилят охраната на източния фланг на НАТО.
Според решението на правителството ни – броят им може да стигне до 8.
Тъпизмите на Борисов нямат край. Някакви олигофрени край него се хилят на всяка глупост, изречена от генералния секретар на ГЕРБ, от което той остава с впечатлението, че ръси безценни мисли. Става дума за патология, която Фройд нарича вторичен нарцисизъм – нещо непонятно за бившия премиер, с извинение.
Онзи ден в Добрич Борисов затвърди за пореден път своята принадлежност към примитивизма. Пред партийни активисти той заяви, че „няма по-лошо от тъп и упорит човек“. Толкова е прав, колкото самият той не предполага. Защото самият той, както никой друг, изпълва със съдържание въпросната констатация. Ако платен ПР му вкарва подобни мисли в устата, заслужава да бъде изгонен моментално. Ако пък Борисов претендира за авторство – положението е неспасяемо. Защото демонстрираното от него желание да се върне на власт прибавя към „тъп“ и „упорит“.
За да е диагнозата окончателна, Борисов ни информира, че между Добрич и София изброил три хиляди дупки на пътя. Броил, обърквал се, отново броил и така до три хиляди. И всички тези шосейни рани той веднага стовари на сегашното управление. Но дори същество с мозък на мушица знае, че Борисов беше премиер 12 години, през които твърдеше, че пътищата са му приоритет. Сегашната власт още не е навършила 4 месеца служба и колкото и да му се иска на Бойко да прехвърли на нейния гръб безобразията си, номерът не минава дори пред мушиците от партията му…
Според науката, въпреки многото прилики в поведението на човека и животните, има една кардинална разлика – това е начинът за възприемане на околния свят. При животните работи само първата сигнална система, т.е. рефлекси и реакции към стимули. Кучето на Павлов и паничката е класическият пример. Човекът притежава втора сигнална система – езикът. Простичко казано, ако животното прилага метода „опит и грешка“, за да постигне резултат, човек постига резултати с помощта на езика и свързаното с него мислене.
За някои обаче мисленето се оказва проблем…
Поздравявам бившия премиер с една кратка история от Тери Пратчет.
Живяло някога едно магаре. Абсолютно тъпо и упорито. Веднъж тръгнало по моста над близката река и щом стигнало средата – спряло. Няколко дни стояло там и нито продължавало напред, нито се връщало назад. Как ли не го придумвали и уговаряли, как не го наричали… Тогава се родил изразът „Глупав задник“. „Непослушно магаре“ би било някак… по-приемливо, но…
И в живота е така: мислиш се за велик, обаче за хората си един.., както е казал писателят…
За кой ли път сме затънали в криза, задава се още по-сериозна криза, стагнация, рецесия… наречете я както щете. В Европа пак се води истинска война, няма хиляда километра от нас. В разгара си е друга война, икономическа, в нея сме воюваща страна. Всеки от нас си задава вечния въпрос: ами сега? Не секва врявата от програми, прогнози, искания, протести, идеи коя от друга по-абсурдни и небъдни. Гласят промяна на държавния бюджет; своите бюджети фирми и домакинства са принудени да прекрояват всеки ден. Затова ми изглежда важно да хвърлим поглед към опита на
абсолютния шампион по кризи,
Швейцария. Това е страната, за която от векове войната и всякакви кризи са занаят и поминък. Дори бегъл поглед към графиката на брутния продукт за последните два века на глава от населението показва, че конфедерацията е забогатявала тъкмо в годините на световните войни и кризи. Обяснението не е само прочутият швейцарски неутралитет, той е един от опорните стълбове на националната стратегия, но далеч не единствена нейна опора. Да не забравяме, че Алпите са родина на прочутите солдати (нем. Söldner, от лат. sal datum, “дадена сол”), професионални войници, воювали от най-ранното Средновековие, за които плати (солта е една от твърдите разменни стойности по онова време, със сол императорите плащали и на своите легиони, по-късно в злато). За швейцарските наемници войната е поминък. Моите деди пасли овце из родните Родопи и Беломорието, родопските мещри и трънските дюлгери ходили на гурбет да зидат, а швейцарците са продавали кръв за сол.
Войната е в кръвта им и я разбират
като никой друг, без емоции и злоба. И затова швейцарската антикризисна стратегия не е писана – на хартия и там бълват същите празни приказки, с които чиновници заливат Европа и света. Всички знаем проповедите от „главното течение“. А швейцарската доктрина е в генома и в душата, не е държавна програма, а лично дело, част от паметта и духа на нацията (швейцарецът разчита на себе си, а не на държавата – той на нея плаща и гледа да му е по-евтино). Затова е трудно да се обясни, но може да се наблюдава и опише, пък който успее, да се поучи.
Сблъсках се с швейцарския стопански светоглед през 80-те години, когато там на два пъти отхвърлиха петдневната работна седмица с референдум и настояваха да си работят шест дни от седем. В една телевизионна анкета питаха случайни минувачи защо. Един отговори: „Denn nur durch Arbeit kommen wir zum Geld!“ –
„Само с работа изкарваме пари!“
Това е златното икономическо правило на швейцарците. Лаконична квинтесенция на трудовата теория за стойността (LVT на Адам Смит и Дейвид Рикардо, AWL на Карл Маркс). Нататък е търговия и преразпределение, да накараш друг да работи за теб. Всички заедно имаме онова, което изработим, няма друг източник на стойност извън труда. Отвъд труда за швейцареца има и други ценности, които му позволяват да мине невредим през войни и кризи, да печели, когато други пропадат и фалират. Няма тайнство и магия, а изключително земни неща, много прости. Мой колега и приятел от Базел защити дисертация, след 2-3 години оглави корпоративното банкиране и се сгоди за дъщерята на собственика на банката. Преди женитбата решил да купи къща и поискал заем от банката. Но кредитният комитет отказал кредита и помолил главния касиер да му обясни
как се живее с пари назаем
В банките главният касиер е митична фигура, това е почетна традиционна длъжност за уважаван авторитет, пазител на ценностите не само в трезора, но и в принципите на банката. Та главният касиер казал на колегата, че за да вземе кредит за къща, трябва да стори две неща: да увеличи исканата сума с нужните пари да купи наред с къщата, колкото крави събира оборът към нея. И да занесе молбата в съседната банка. Понеже колегата недоумявал кому е нужно да търси друга банка, защо да купува крави, щом заплатата му на банков директор е сигурна гаранция, пет пъти средната за страната, без да се броят премиите.
Това се казва интегритет,
обяснил му главният касиер, не е редно банка да кредитира собствените си директори. Пък мъж, който има пари, а няма крави, е несигурен. Собственик на крави трябва бързо, като свърши работа в банката, да се прибере право вкъщи, да ги нахрани, да ги издои и да изрине обора. Такъв мъж не се запива по кръчмите, по чуждите жени не ходи, не осъмва в барове, не залага на комар. Той се научава да гледа живи същества, да носи отговорност за тях, така разбира колко трудно се създава истинският продукт, реалната стойност. Та трябва да купиш крави, за да е спокойна банката, като ти даде милион и отгоре заем, да купиш собствена къща и двор под синьото небе и белите върхове на Алпите. А дойде ли трудно време, швейцарецът просто работи повече. Гледа повече крави, мисли от какво още може да изкара пари, пести, майстори каквото умее, примерно плете пуловери. Или отива на гурбет в странство, цани се за солдат или за слуга; затова думата за портиер на руски е „швейцар“, на немски език e Schweizer. За швейцареца няма срамна работа, той работи честно и здраво, но ще изкара пари и ще оцелее. Всъщност
Швейцария е много бедна страна,
векове наред е била най-бедната и жалката в Европа. Нищо не се ражда в алпийските камънаци и за да оцелеят, хората са се научили да живеят във враждебната среда на конкуренция: да измислят нови продукти, да работят като професионални наемници, но пък затова ценят труда си. И не чакат наготово. Едва световните войни през ХХ век създават благоприятни условия за успеха на швейцарския модел. Знам, че за нас, родените в богатата, плодородна и благодатна България, е истински трудно както да си дадем вярна сметка какво имаме и как пилеем, така и да видим света с очите на хора, принудени да се борят, и постоянно да се съревноваваме за живота си. Но си струва. България може да бъде „Швейцария на Балканите“. Може. Хилядолетия сме били далеч по-богати от швейцарците. Нормалното (caeteris paribus) е да сме много по-богати, освен ако не сме много по-глупави или мързеливи.
Шокът от потъването на крайцера ”Москва” от клас ”Слава”, флагман на руския Черноморски флот, продължава. Липсва обяснение и категорични доказателства за това какво точно се е случило и спекулации не липсват. Въпреки че действителната причина за потъването на кораба не е известна на 100%, ясно е, че флагманът е потънал в резултат на поредица от грешки. Половината от екипажа загина. А гордостта на Русия е прекършена.
Това се посочва в анализ на Тайфун Озберк, експерт по отбрана и журналист по въпросите на Близкия Изток. Служи в турския флот в продължение на 16 години като военноморски офицер. Участва в мисии на ООН и НАТО, а в момента пише стратегически и тактически анализи. Работи като анализатор на свободна практика в за някои от най-реномираните и известни медии в областта на отбраната, включително Defense News, Shephard Media, Defense Procurement International и Naval News.
Ето и целият анализ:
След като попадна под смъртоносен обстрел във вечерта на 13 април, един от най-важните кораби на руския флот – крайцерът „Москва“, беше потопен в Черно море на 14 април при опит да бъде изтеглен до най-близкото пристанище Севастопол.
Преди руските медии да обявят новината за пожара и евакуацията на екипажа на кораба, украинските сили вече съобщиха, че са ударили плавателния съд с противокорабни ракети „Нептун“. На 17 април руското министерство на отбраната публикува в социалните мрежи видео от церемонията за крайцера „Москва“, на което се вижда, че са оцелели около 240 души или около половината от екипажа.
Случая се обяснява по много противоречиви начини. Не е ясно например какво е причинило пожара и експлозията, защо „Москва“ не е в състояние да засече идващата ракета, как само две противокорабни ракети могат да потопят 12 000-тонен кайцер и как ракетите „Нептун“, които не са били в действие в началото на войната, бяха изстреляни.
Какво причини пожара? Експлозия на боеприпаси или удар на „Нептун“?
Русия твърди, че експлозия на боеприпаси е причинила пожара, докато украинците казват, че са ударили Москва с две противокорабни ракети „Нептун“. Русия не е коментирала ракетна атака и продължава да твърди, че корабът се е запалил поради експлозия на борда и е потънал поради бурно време, докато е бил теглен.
В този случай изявленията и твърденията на Русия изглеждат непоследователни. Причината – докато плава масивен кораб като Москва, е невъзможно боеприпасите вътре в кораба да се спукат, поглъщайки целия кораб в пламъци без да е налице външен обстрел. Освен това в Черно море не е имало лошо време по време на тегленето на Москва, както твърди Кремъл. Височината на вълната по това време е около 1 метър, а скоростта на вятъра е около 14 възела, което показва меко време и условия на морето.
Съобщението за пожара на борда на „Москва“ от руските държавни медии дойде само часове след твърденията на Украйна, че корабите са били обстрелвани от противокорабни ракети. Противоречивите съобщения от руска страна и времето на инцидента затвърждават мнението, че твърденията на Украйна са точни. Но нападението на Киев с ракети „Нептун“ е друг любопитен въпрос.
Причината – според съобщението на украинското министерство на отбраната от декември 2021 г. доставката на противокорабни ракети „Нептун“ е била нарочена за април 2022 г.
Войната обаче избухва през февруари, така че не бе ясно дали Украйна разполага с тези ракети в своя арсенал. Неограничените операции на Черноморския флот в близост до украинските териториални води затвърдиха мнението, че доставката се е провалила поради военновременните условия. Това се дължи на факта, че мнозина вярваха, че ако Украйна разполага с тези ракети на брега, тя щеше да създаде зона A2/AD (антидостъп/отказ на зона), което да накара руските сили да не се приближават до крайбрежието на Украйна, за да се избегне ракетна атака.
Фактът, че ракетите „Нептун“ не са били използвани в продължение на 45 дни от началото на войната, засилва мнението, че първоначалната атака срещу флагманския кораб на Черноморския флот е направена, възползвайки се от елемента на изненадата.
Версия: Дрон TB2 е разсеял руснаците преди “Нептун” да удари
При липсата на ясни официални изявления от руска страна, в социалните мрежи се разпространяват спекулации, че крайцерът „Москва“ е бил зает с проследяването на безпилотния летателен апарат TB2 Bayraktar, който взе много жертви от руска страна, както и че украинските сили са използвали този уязвим момент, за да ударят. Според други твърдения „Москва“ имала един единствен главен радар за противовъздушна отбрана (3P41 Volna) за насочване на ракети S300, който има само 180-градусово зрително поле. Следователно, 360-градусово покритие се осигурява от 3-D радари за въздушно търсене MR-800 Voshkod/Top Pair за ракети с малък обсег SA-8. Това би означавало, че радарът Top Pair не може да различи летящите над морето Нептуни от гребените на вълните поради бурно време.
Тези твърдения нямат солидна основа, тъй като въпросният кораб е крайцер с добри възможности за противовъздушна отбрана. Въпреки че дроновете TB2 са много полезни във военноморската война, корабите от тип крайцери са проектирани да проследяват и отблъскват множество въздушни атаки. В резултат на това парализирането на крайцер от клас „Слава“ с един или повече дрона е по-скоро нереалистично.
От друга страна, не е разумно да се сравнява радар за търсене (MR -800 Voshkod/Top Pair) с радар за проследяване (3P41 Volna). Преди въвеждането на радарната технология AESA с фиксирано лице, военните кораби използват радари за търсене за откриване на въздушни заплахи. Ако се установи, че такава има, сигналът се изпраща към радара за проследяване, за да освети целта за ракети земя-въздух. Радарите за проследяване не са там, за да „откриват“ цел, а да осветяват контакта, който вече е бил открит от радара за търсене. Тези два вида радари са части от пъзел, които служат за една и съща цел.
Също така, тези радари може да имат някои слепи сектори поради структурата на кораба, но има и други радари за покриване на слепите сектори, точно както крайцерите клас „Слава“ имат повече от един радар за управление на огъня. Така че този кораб може непрекъснато да проследява въздушните контакти, дори ако контактът се премести в слепия сектор на радара, операторът може да препрати контакта към друг тракер и да продължи да го следва.
Крайцерите от клас „Слава“ са оборудвани с електронна поддържаща система 4xRum Tub, която може да засича радарните търсачки на противокорабните ракети „Нептун“. След откриване на радарната търсачка, корабът ще има около 2 минути за защита срещу ракетата. Освен това „Москва“ разполага с оръжейни системи 6×30 mm/AK630, които имат собствен радар и са способни сами да откриват и задействат входящите ракети.
Поредица от небрежности и грешки
Крайцерът „Москва“ има достатъчно сензори и оръжия, за да се справи с противокорабни ракети. Очакваше да се справи доста по-добре при заплахи по въздух. Разбира се, това е неподкрепено твърдение, тъй като оперативната готовност и работата на сензорите и оръжията не бяха публично известни. Но той осигури противовъздушна отбрана в района на действие, което означава, че защитаваше не само себе си, но и други части в Черно море от въздушни заплахи.
Противно на това, което много хора мислят, противокорабната противоракетна отбрана (ASMD) е много повече от просто натискане на бутона за огън.
На първо място, военното разузнаване трябва да предоставя много точна информация за ракетите в ръцете на противника. В допълнение, оръжията и сензорите, използвани за ASMD на кораба, трябва да работят добре и да бъдат напълно поддържани. Освен това обучението на персонала трябва да е на много добро ниво. Тъй като корабите разполагат само с няколко минути за реакция след засичане на входяща ракета (а тук няма време да се мисли), мерките трябва да се задействат автоматично, което може да се направи само от добре обучен персонал.
Слабо разузнаване
Първата и най-сериозна грешка на Русия в тази ситуация е липсата на разузнаване. Като се има предвид размера на ракетите, това не е устройство, което може лесно да се замаскира, така че би трябвало да бъде открито от руското разузнаване. В продължение на месец и половина руският Черноморски флот действаше безотговорно в обсега на това оръжие, вярвайки, че Украйна не разполага с оръжие, което би могло да застраши нейните кораби. Ако тези ракети бяха действащи от началото на войната, те щяха да бъдат изстреляни. За месец и половина обаче Украйна получи ракетите и ги подготви за използване, а руското разузнаване пропусна да ги открие.
Неадекватни сензорни и оръжейни системи
Както бе споменато по-горе, крайцерът „Москва“ се очакваше да се представи по-добре срещу ракетите „Нептун“. Няма данни крайцерът „Москва“ да се е защитавал от ракетите „Нептун“ в този инцидент. Няма данни какво се е случило на кораба по това време, но най-малкото корабът трябваше да засече ракетата, макар и късно, и да се противопостави с CIWS, дори и да не е имал време да се защити с противовъздушна ракета.
В тази ситуация първата възможност е ракетата да не може да бъде открита и да не може да бъде противодействано, дори и да бъде открита. По-конкретно, това означава, че или ESM системата на кораба не е осигурила необходимото ранно предупреждение, радар не е открил заплахата или оръжията не са били готови за стрелба, въпреки че сензорите са проследили заплахата.
Лошото ниво на обучение на войските
На военен кораб обучението на екипажа е най-критичната част. Трябва да се предлага непрекъснато обучение, защото хората, работещи в различни станции на кораба по време на ASMD, трябва да реагират бързо, без да чакат команди. Неуспехът на „Москва“ да отговори на ракетата показва, че не само на личния състав липсва разузнаване, но те не са психически и физически подготвени за подобен развой на събитията. Няма записи за изстрелване на CHAFF или примамки, за електронно заглушаване, за маневриране на кораба и за необходимите реакции с оръжия след изстрелване на ракетата, но фактът, че такъв способен кораб е толкова безпомощен срещу атака далеч под капацитета му показва, че екипажът не е добре обучен.
Друг проблем, свързан с недостатъчната подготовка на руските моряци, е борбата с пожарите и контролът на щетите. Обикновено не се очаква 12 000-тонен крайцер да бъде потопен само с две ракети. Дори и да бъде ударен, крайцерът най-вероятно ще бъде неизправен. Разбира се, факт е и мястото, на което удрят ракетите „Нептун“. Ако ударът е близо до арсенала силата на взрива може да е била голяма.
Такъв огромен и мощен кораб обаче трябва да бъде подготвен за подобни сценарии.
Екипажът е евакуиран едва няколко часа след инцидента, а корабът потъва на следващия ден. В тази ситуация персоналът на кораба се оказва недостатъчен, за да потуши огъня и да спаси плавателния съд. Освен това по време на експлозията крайцерът „Москва“ е бил недалеч от базата в Севастопол, позволявайки външна помощ.
Тези пропуски могат да имат няколко обяснения.
Когато стане достъпна повече информация за инцидента на крайцера „Москва“, ще бъде възможно да се разработят по-точни тълкувания и да се извлекат поуки от случилото се. Истината е, че загубата на руския флагман от държава без флот ще остане във военноморската история, а руснаците ще скърбят за крайцера „Москва“ дълги години.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски водел разговори с Академията за кинематографично изкуство и науки на САЩ, връчваща наградите „Оскар“, да говори по време на наградната церемония по-късно днес, съобщават вестниците „Ню Йорк пост“ и „Дейли мейл“.
Източници казаха, че се обсъждало кратко изказване на Зеленски. Не е ясно дали то ще е на живо или ще е предварително записано. Според източниците имало и дебати дали „Оскарите“ да останат аполитични, докато в Украйна бушува война.
Засега американската Академия не е коментирала твърденията. Телевизия Ей Би Си, която ще излъчва шоуто, също не е направила коментар по темата. Организаторите вече потвърдиха, че в рамките на шоуто ще има момент, с който ще се отбележи войната.
Американският актьор и режисьор Шон Пен пък призова за бойкот на американската Академия, ако Зеленски не бъде поканен да направи изказване по време на церемонията за „Оскарите“. В интервю за Си Ен Ен, дадено от Полша, където е в момента с неправителствената си организация, оказваща помощ на украинските бежанци, Шон Пен каза, че ако Академията е решила да не включи в програмата на церемонията украинския лидер, „това решение би било най-срамният момент в цялата холивудска история“. Пен заплаши, че ще унищожи своя собствен „Оскар“, спечелен през 2008 г. за най-добра мъжка роля в „Милк“, съобщи „Холивуд рипортър“.
ПП за горите – дори премиерът ви не ви подкрепя „Когато участваш в управлението като политическа сила и като политическа партия, е най-логично да участваш със свои кадри, защото носиш отговорност като партия за това управление, а Министерството на икономиката и индустрията е отговорност на БСП и е съвсем нормално според нас в това управление да участват кадри на БСП“ – така вицепремиерът Нинова отговаря на питането. И ако това действително е вярно, то създава проблеми за общото функциониране на правителството, защото ще му се налага да прилага единна политика за секторните политики. Парцелирането на министерствата между коалиционните партньори и изолираното вземане на решения, включително и по кадровите въпроси са конфликтно-рискови фактори и тепърва ще се развиват.
БСП бламира Тагарев за министър на отбраната С най-голям заряд да взриви коалицията е процедурата за избор на гуверньор на Българска народна банка (БНБ). Миналата седмица изтече срокът за номиниране на кандидати за поста на Димитър Радев и такива не бяха предложени, в парламента бяхме свидетели на ново парламентарно мнозинство. Изненадващо в дневния ред се внесе точка за приемане на процедурни правила за избор на управител на БНБ, което предизвика спор между ПП и „Има такъв народ“ (ИТН) за сроковете – от политическата сила на министър-председателя поискаха две седмици за номиниране, а от ИТН – една. ГЕРБ подкрепиха предложението на партията на Слави Трифонов и срокът беше скъсен.
Изборът на шеф на БНБ – между „напрежение“ и „криза“ В последния ден на обновения срок се разбра, че има заявки за две кандидатури – тази на шефа на бюджетната комисия в парламента – Любомир Каримански от ИТН, и тази на шефа на парламентарната група на ПП – финансиста Андрей Гюров. Слави Трифонов, за който е характерно и в стила му да заема политически позиции през социалните мрежи, защити кандидатурата на Каримански. Той още в предишния състав на парламента се опита да стартира процедурата в комисия, въпреки че беше ясно, че идват нови избори, а самият той беше спряган за кандидат.
И БНБ разтресе коалицията: ПП спешно търси гуверньор, докато ИТН е готова с Каримански От гледна точка на стандартите за прозрачност и почтеност при избора на назначения в регулаторите, подходът при тази процедура е тотално объркан. Основният политически залог в момента е коя политическа сила ще успее да индуцира влияние чрез кадрови назначения, докато обществото се нуждае от съвсем различен изход. Процедурата трябваше да бъде последваща на широка и професионална дискусия за постигнатото от сегашното ръководство, от предизвикателствата пред следващото особено с оглед присъединяването ни към Еврозоната и на тази база да се очертаят качествата и професионалният профил, тоест първо да се види каква работа има за вършене, второ, какъв човек може да я свърши и чак след това да се коментират конкретни имена.
Парламентът избра обратния подход – първо изкара имената и сега тепърва ще напасва професионалните им качества към минималните законови изисквания за длъжността. В случая не можем да говорим, че това е състезание на идеи, каквото между другото имаше преди 7 години, когато мнозинството на ГЕРБ избра Димитър Радев.
Парламентът бламира ИТН за спешния избор на нов управител на БНБ От политическа гледна точка изборът на управител на БНБ може да доведе до политическа криза и разпад на правителството. Управляващото мнозинство вече беше пропукано през процедурните правила. Ако обаче следващият шеф на БНБ бъде избран с гласовете на ГЕРБ, ДПС и Възраждане, се създава прецедент. На практика ще има ново управляващо мнозинство. Изкушенията на всяка една от политическите сили да прибягва до опозицията, за да прокарва собствени решения ще се увеличат.
Не на последно място, това би било предателство и към избирателите, защото те не са си представяли, че подкрепяйки някоя от четирите формации в парламента, ще дадат в ръцете на ГЕРБ и ДПС лост за назначения в може би най-важния регулатор. Ако се допусне да се договарят парламентарни решения с ГЕРБ, ДПС или „Възраждане“, то значи, че пазарът е отворен за договаряне от типа „аз на теб, ти на мен“.
Платформа за гражданско наблюдение на публичните назначения в Република България, Български институт за правни инициативи
Ставаме свидетели на една опустошителна хуманитарна криза в Украйна. Броят на жертвите продължава да расте, здравните заведения са притиснати в ъгъла. Ракетите падат над главите на всички онези цивилни, скрити в бомбоубежищата в Украйна. Броят им не е ясен.
Преди руската инвазия около 260 хил. души живеят в град Суми. 280 хил. в Чернигов. 430 хил. в Мариупол. 475 хил. в Николаев. 1.4 милиона – в Харков. Всички тези градове обаче в момента са под контрола на руските сили. Армията на Кремъл почти е заобиколила украинската столица Киев, някога приютявала 4 милиона души. Дори и да приемем, че голяма част от населението на тези градове вече е напуснало Украйна, броят на цивилните, хванати в капана на кръстосания огън и без възможност за безопасно бягство, е в милиони.
Най-жестоката обсада преживява Мариупол – пристанищен град в южната част на Донецка област. Той е на фронтовата линия от 2014 г., когато подкрепяните от Русия сепаратисти завзеха части от провинцията. Мариупол остава под контрола на правителството, което работи усилено не само за отстраняване на щетите от войната, но и за оздравяване на града. Заради обстановката в Мариупол и факта, че управата на града все пак се стреми да покаже ползите от оставането на района под украинско командване, в Мариупол се стичат стотици хиляди хора от разлагащите се и управлявани от проруски банди градове. Бежанците търсят нов живот именно там. Тъкмо поради тази причина е още по-зловещ факта, че Мариупол е мястото, което страда най-много от действията на Русия в момента.
Сателитни снимки показват, че градът е станал неузнаваем само за дни, след като войските обградиха Мариупол на 2 март и отприщиха комбинация от тактически обстрели и обсади. Бомбардировката бързо разруши местната инфраструктура. В продължение на седмица жителите на града бяха в капан без вода, храна, електричество, отопление или външна комуникация.
Кметът на града Вадим Бойченко казва, че най-малко 2187 цивилни са загинали. Броят им обаче може да е по-висок. Сред загиналите е и починалото от обезвосняване 6-годишно момиченце, чиято история разтърси света миналата седмица. Бременни жени избягаха, стиснати коремите си по време на бомбардировката в детска болница на 9 март, при която загинаха трима и бяха ранени 17. Когато моргите преляха, се появиха видеозаписи на жители, хвърлящи торби с трупове в прясно изкопани масови гробове.
Жителите трябва да извличат вода, като топят снега. Загребват вода и от локви. Мнозина правят огньове навън, за да готвят и да се стоплят. Магазините бяха разграбени още в първите дни. Новините изсъхнаха още повече, когато електронните устройства на хората се изтощиха и не можеха да бъдат презаредени.
По думите на Бойченко Русия продължава да обстрелва Мариупол, въпреки че ежедневно обещава ново прекратяване на огъня и осигуряването на хуманитарен коридор.
Кога ще свърши това? Предполага се, че колона от автобуси, носещи храна, наближава града, но често е спирана и забавяна на руските контролно-пропускателни пунктове.
Извеждането на хората се оказва още по-трудно – в последните осем дни Русия се съгласява да прекрати огъня, само за да го наруши. Главният дипломат на Русия в ООН Василий Небензя твърди, че планът за „хуманитарни коридори“, насочващи се на северозапад от Мариупол до Запорожие, е трябвало да бъде отменен, тъй като украинските „радикали“ са нарушили условията. Всъщност руските войски са тези, които стрелят, когато бежанците се опитват да напуснат, казва кмета Бойченко. Свидетели, избягали от града, съобщават, че са били обстрелвани от руски войски. Русия предложи алтернативен „коридор“, водещ на изток към Русия, игнорирайки факта, че малко от жителите на Мариупол вероятно ще искат да потърсят убежище там.
Русия вече има биография по отношение на прекратяването на огъня. Кремъл го третира като военен инструмент, а не възможност да се прекратят страданията на цивилните. За справка – „хуманитарните паузи“ в Сирия, педложени от Владимир Путин, които прекъсваха заради обстрел.
От 11 март Русия поиска предварителен списък с автобуси за евакуация и персонал преди всяка евакуация, което не е лесно за съставяне при бомбардировки. Всъщност единствената плавна евакуация на цивилни беше театралното извеждане на жители от контролирани от сепаратистите земи в Русия, тъй като Кремъл прогнозира геноцидно клане, което така и не се случи.
Мариупол е икономически важно пристанище. Стратегически важна точка между Русия и Крим, който бе анексиран от Москва през 2014 г. Мнозина спекулират, че Путин се опитва да изгради „сухопътен мост“ между двете. Но ако това е така, трудно е да се види колко е необходимо или полезно да се разруши Мариупол и да се даде на жителите му нова причина да мразят Русия. Градът се намира на територия, за която претендира Донецката Народна република, анклав, чиито териториални претенции Путин подкрепи точно преди войната.
Някои анализатори изразяват надежда, че Русия и Украйна може да се споразумеят за пълно примирие през следващите дни. Но дори и да го направят, малцина биха очаквали Русия да го уважава. Ако неискрените приказки за прекратяване на огъня и хуманитарни коридори, изложени в Мариупол, са поличба, страданието на града също може да бъде.
На 17 март късно вечерта, след близо тричасово претърсване в дома му в Банкя, бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов бе задържан и отведен с полицейска кола в рамките на разследване за изнудване на бизнесмена Васил Божков.
Не се беше случвало от 7 юли 1992 г. Тогава бившият министър-председател Андрей Луканов беше арестуван по обвинение в мащабно присвояване на държавни средства, макар и по-късно да беше оправдан по него.
Близо 30 години по-късно Бойко Борисов стана следващият български премиер след прехода, задържан по подозрения за злоупотреби, заедно с бившия му финансов министър Владислав Горанов и PR съветничката му Севделина Арнаудова.
Това се превърна в новина, която засенчи всички други, дори и кървавата война в Украйна. Тя втрещи и уплаши близкия кръг около Борисов, участвал в управлението на ГЕРБ, и предизвика бурни реакции на неочаквани места – хора, били по това време заведения в София и други градове, разказват как са се вдигали наздравици и са се поръчвали бутилки, за да се отпразнува новината.
Може и да е било съвпадение, но в телевизионните репортажи от Банкя и пред ареста ясно се чу и видя пускането на фойерверки.
Във вторник в предаването „Референдум“ по БНТ социологическата агенция „Алфа рисърч“ съобщи данни от експресно проучване, според което близо 61% от запитаните смятат, че арестът е провал на МВР.
Каква част от тях обаче са на това мнение не защото Борисов е задържан, а защото беше освободен без обвинение, не става ясно. Случилото се обаче далеч не е само зрелище за лишените от справедливо правосъдие българи.
Може би най-точното обяснение на мотивите за задържането на Борисов, Горанов и Арнаудова е, че това е отчаян опит на сегашната власт да накара прокуратурата да се започне разследване на поне един от знаковите корупционни скандали на предишните управляващи.
В продължение на десетилетия България е най-корумпираната европейска държава, но в нея няма практически нито един осъден за това престъпление.
Тримата задържани в четвъртък са и сред малцината от висшите функционери от предишното управление, които не са защитени с имунитет от наказателно преследване. Повечето други ключови фигури, подозирани за участие в корупционни схеми (включително Делян Пеевски) имат депутатски имунитет, който не може да бъде свален без участието на Иван Гешев.
Това изглежда абсолютно невъзможно. Тези, които са замесени в мащабната корупция през последните 12 години – взимащи и даващи, все още изглеждат напълно недосегаеми.
Новата власт сега иска да покаже резултати в борбата с корупцията, но изглежда напълно безсилна да го направи, защото прокуратурата е незаобиколим фактор, а тя е опънала чадър над кражбите от последните над десет години.
Всеки българин сега ще разбере, че правосъдието в България от край до край зависи от прокуратурата, заяви за „Капитал“ бившата българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева.
Дали ще се образува досъдебно производство, дали ще се наложи или не мярка за неотклонение и каква ще е тя, колко и как ще разследва, дали ще внесе обвинителен акт и колко качествен ще бъде той, за да не го връща съдът, са все действия, които са в ръцете на прокуратурата.
И докато на теория наричаме прокуратурата господар на досъдебното производство, на практика тя е господар на целия наказателен процес, казва Калайджиева.
В историята с арестите има три важни момента:
• Как и защо се стигне до задържането на Борисов, Горанов и Арнаудова
• Има ли правни проблеми в действията на МВР
• Какви ще са политическите ефекти от него
1. Защо се стигна до арестите
Историята всъщност не започва миналия четвъртък, когато трите знакови фигури на ГЕРБ бяха задържани, а близо две години по-рано, когато обвиненият в множество престъпления и укриващ се в Дубай бизнесмен Васил Божков публично обяви, че е бил рекетиран от Борисов и Горанов, които са му поискали 20 % от печалбите на Национална лотария, за да му осигурят преференциално данъчно третиране.
Божков твърди, че от 2017 г. до края на 2019 г. е предал „директно на министър Владислав Горанов и на премиера Бойко Борисов над 60 милиона лева по тяхно директно искане и разпореждане“. Севделина Арнаудова идвала в офиса му всеки месец, за да взема парите за Борисов, а на Горанов Божков ги носел лично.
Когато през 2018 г. започнал преговори да продаде лотарията си, управляващите изненадващо предложили пълна забрана за реклама на лотариите, което накарало италианския купувач да се откаже. После Борисов наредил отстъпление от тази идея, а междувременно Божков бил „призован“ от премиера да стане новият собственик на „Левски“, въпреки нежеланието му.
През лятото на 2020 г. Божков подаде сигнал до прокуратурата, в който обвинява Борисов, Горанов и председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, че са го изнудвали и са получавали подкупи от него, срещу което са организирали промяна в законодателството и са дирижирали работата на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Публикува разпечатки от SMS-и между него и Vladi Goranov по повод действия на ДКХ.
Отделно той публикува и „паметна записка“, подписана между него и близкия до ГЕРБ Кирил Домусчиев, в която Божков се задължава да му плати 20 млн. лв. под формата на реклама в „Нова телевизия“ в замяна на „пълен съпорт в ДКХ с цел урегулиране на бизнеса“.
Нищо от това не беше разследвано. Нищо.
Борисов, ГЕРБ и прокуратурата обявиха всички твърдения за защитна теза на един обвиняем, на която не си струва да се отговаря. „Г-н Божков може да си избере каквато си иска защитна стратегия, да говори каквото иска като всички други обвиняеми“, заяви Иван Гешев през юни 2020г.
Две години прокуратурата не предприе никакви действия, за да разследва твърденията на Божков. Възможността бившият хазартен бос да е едновременно виновен в нещата, за които беше обвинен и да е прав за престъпленията, в които той обвинява Борисов и Горанов и даже сам се уличава в даване на подкуп, беше напълно изключена от прокуратурата.
„Прокуратурата в продължение на години оставя без внимание публично направени признания на един човек, че е бил подложен на рекет, жертва на изнудване от високопоставени лица от правителството и често посещаван от пиарката на премиера без да е ясно по какви причини. Твърди се, че този човек е предоставил огромни парични средства [срещу] действия, подкрепени от законодателния орган – промени в закона за хазарта“, заяви пред „Нова тв“ Бойко Рашков в неделя.
А в интервю пред в. „Сега“ той заяви, че Борисов, Горанов, Арнаудова, бившата шефка на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова и самият Васил Божков трябва да бъдат разследвани като организирана престъпна група. Това, че Божков свидетелства, в никакъв случай не му подсигурява индулгенция, допълва Рашков.
Премиерът Кирил Петков и вътрешният министър Бойко Рашков дадоха да се разбере, че ще продължат да упражняват натиск върху прокуратурата да разследва корупцията
Както всеки политико-корупционен скандал в България, две години по-късно той се превърна в баналност и беше забравен. Това е механизмът, по който обществото у нас привиква с наглата, мащабна корупция на политическата класа. Той не би бил възможен без чадъра на прокуратурата върху хората, които са основната движеща сила на този процес.
Тази история обаче придоби изцяло нова динамика миналия четвъртък когато Борисов, Горанов и Арнаудова бяха задържани от служители на Главна дирекция „Национална полиция“ по разследване за изнудване. Задържането беше за 24 часа в условията на проверка по неотложност, като в петък по обяд беше информирана прокуратурата.
Големият комуникационен гаф на властите беше, че те не обявиха веднага за какво става дума, но пък се постараха да опаковат всичко в контекста на посещението на европейският главен прокурор Лаура Кьовеши, която ден по-рано обяви, че има постъпил рекорден брой сигнали от България, по които се работи и вече са образувани 120 разследвания. И до момента не е ясна връзката на това разследване с европрокуратурата.
В понеделник, след много запитвания от офиса на Кьовеши изпратиха едно доста енигматично послание, че „Европейската прокуратура потвърждава получаването на няколко сигнала от България, съдържащи сериозни твърдения за извършени измами с европейски средства и системна корупция по отношение на висши публични служители.“ Разследванията продължават, но повече подробности няма да бъдат оповестявани, заявиха оттам.
По условие Европейската прокуратура отговаря за разследването, наказателното преследване и предаването на съд за престъпления против финансовите интереси на ЕС, включващи измами, корупция, изпиране на пари и трансгранични измами с ДДС. В случая няма данни да става въпрос за евросредства.
2. Има ли правни проблеми в действията на МВР
„По НПК разследващите могат да поставят началото на досъдебно производство само в условията на неотложни случаи. Ако няма неотложен случай, службата в МВР, съответният разследващ полицай, е длъжен да изпрати материалите в съответната прокуратура.
Но от момента, в който постъпих в МВР като министър, забелязах десетки, да не кажа стотици случаи, при които материалите в обичайните хипотези, когато се изпратят в прокуратурата – те просто потъват. Особено, когато материалите касаят някой известен политически деец на ГЕРБ.“
Това заяви пред „Нова тв“ Бойко Рашков, с което в прав текст каза, че единственият начин да се принуди прокуратурата да предприеме разследване по показанията на Божков срещу Борисов, Горанов, Арнаудова, е да се използва хипотезата с неотложния случай. Иначе досъдебно производство без прокурор не може да се образува, а такъв прокурор няма.
Досъдебното производство срещу Борисов, Горанов и Арнаудова е започнало на 17 март с първото действие по разследването – разпит на премиера Кирил Петков от полицейски служители като свидетел. В някои медии вече изтече протоколът от този разпит – две страници, в които премиерът разказва, че по време на срещата си с Лаура Кьовеши предния ден са обсъждали твърденията на Васил Божков, че е бил рекетиран от предишните управляващи.
Срещу платените големи подкупи и „чрез неупражняване на ефективен контрол от страна на Държавната комисия по хазарта“ бюджетът е бил ощетен с над половин милиард лева, което е констатирано от доклад на АДФИ от юни 2021 г. А на 16 март Петков получил и доклад на Министерството на финансите за начина, по който се е осъществявал контролът върху разходването на средства от еврофондове по времето, когато Горанов е бил финансов министър и който също съдържа индикации за корупционни действия.
По-късно, в понеделник премиерът обясни: за над 90% процента от евросредствата, които са били под контрола на финансовото министерство, в процедурите е имало само една кандидатстваща фирма, което, по думите му, е „очевадна манипулация“.
„Ако един човек е корумпиран, това е начинът за неговото управление […] Свидетелствах, че според мен този доклад дава информация, че има нередност под ръководството на Горанов, а заради това има опасност от обаждания, скриване на документи, прикриване на доказателства“, коментира Петков.
От формална гледна точка правните аспекти на ареста, претърсването и изземването, са най-малкото спорни – трудно може да се говори за неотложен случай в тази хипотеза. Според адвокати е направо безспорно, че полицаи нямат право да разследват министри, включително когато става въпрос за действия на бивши министри във връзка с изпълнението на функциите им. Такова разследване се прави от следовател.
Най-много критики имаше срещу полицейския арест при тези обстоятелства, което според юристите е безсмислена и опасна демонстрация, още повече, че напомня първите години от на управлението на ГЕРБ – стил, от който новата власт се разграничи.
Но е факт, че Бойко Рашков и МВР постигнаха това, което искаха. Разследването по сигнала на Божков за изнудване от Борисов, Горанов и Арнаудова, което две години прокуратурата отказваше да започне, вече е стартирано, а прокуратурата влезе в обяснителен режим.
Във вторник Софийската градска прокуратура обяви, че възлага разследването на следователи в Следствения отдел с указания да преповторят всички действия, извършени от МВР до момента, за които това е възможно, за да бъдат валидирани и ползвани в наказателното производство.
Дори и в това съобщение прокуратурата прави опит да манипулира фактите. В него се казва, че Софийският градски съд (СГС) е оставил без разглеждане искането на прокуратурата за одобряване на протоколите от претърсването и изземването в домовете на Борисов, Горанов и Арнаудова, което означавало, че съдът не одобрява протоколите.
Всъщност съдия Вера Чочкова от СГС каза, че няма въобще да се произнася, защото искането на прокуратурата е недопустимо, съдът не може да гледа дело по искане на прокуратурата да потвърди протоколи, за които самата прокуратура, която е господар на досъдебното производство, твърди, че са незаконосъобразни.
НПК не позволява
Веднага след този обрат някои медии пуснаха заглавия, че Кирил Петков, Бойко Рашков и Асен Василев ще бъдат разпитани от следовател като свидетели. Всъщност, голямата новина тук е, че преди всичко трябва да бъде разпитан основният свидетел – Васил Божков.
Шефката на спецпрокуратурата Валентина Маджарова, както и говорителят на институцията Христо Кръстев, заявиха категорично в неделя, че Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) не позволявал разпит на Божков чрез видеоконференция. Това предизвика бурни реакции поради очевидната му несъстоятелност.
Законът допуска разпит на обвиняем по видеоконференция – когато са изпълнени всички условия за гарантиране на самоличността на лицето и на това, че няма да бъде оказан натиск върху него по време на разпита, включително и с присъствието на компетентния местен съдия, в случая с Божков – съдия от ОАЕ.
Но откакто Цветан Василев забягна в Сърбия, прокуратурата започна да поддържа една практика, че не следва да се разпитват обвиняеми, защото можело да им се нарушат правата.
Това е най-лесният начин да се качи едно дело на трупчета и да не види бял свят, докато чакаш обвиняемия да се върне, за да го разпиташ, а в това време КПКОНПИ му запорира имуществото и му образува дела за конфискация.
Както се случва и с Божков, и с Цветан Василев. Освен всичко друго така се гарантира, че те няма да обвинят с показанията си Бойко Борисов, или (о, ужас!) самия Делян Пеевски, в случая с Цветан Василев.
Никаква пречка няма да се разпита един обвиняем и като свидетел по друго дело, както всъщност би следвало да се процедира в случая с Божков.
В този контекст спецпрокуратурата извади и друга теза – че България няма договор за правна помощ с ОАЕ, което не че прави невъзможен разпита чрез видеоконференция, но всичко зависело от добрата воля на тамошните органи. Само че досега никой досега не ги е попитал имат ли добра воля.
„Cпeциaлизиpaнaтa пpoĸypaтypa, ако нe знae как ce извъpшвa paзпит пo видeoĸoнфepeнция, дa идe дa пycнe пpъcĸaчĸитe нa Hapoднoтo cъбpaниe и дa пoливa тpeвa.“, коментира пред БНР бившият вътрешен министър, сега адвокат Емануил Йорданов.
Koгaтo излизaт двaмa пpoĸypopи, ĸoитo гoвopят тaĸa, чe имa oпacнocт дa изядaт xлябa нa aдвoĸaт Meнĸo Meнĸoв, нeщaтa ca cъвceм яcни. Ho ca и пpeдвидими, зaщoтo тoзи тeaтъp cмe гo глeдaли oтдaвнa“, зaяви Йopдaнoв.
До този момент няма нито едно доказателство, събрано по НПК, че Божков е изнудван, констатира адвокатът на Борисов Менко Менков. И никой не може да го обори, защото няма как да се съберат доказателства по НПК, ако няма образувано дело.
3. И за политическите ефекти
В първото действие на тази съдебно-политическа драма „Продължаваме промяната“ успяха да покажат нагледно къде е проблемът с независимото правосъдие и борбата с корупцията. Това обаче е само първата крачка – решаването на тези проблеми и постигането на реални резултати е това, което се очаква от новата власт.
Един от най-често задаваните въпроси през последните дни е дали новите управляващи спечелиха, или загубиха от ареста на Бойко Борисов. Ако се съди по първите реакции подкрепата за задържането беше сериозна и ако има някакво недоволство то е по-скоро от това, че след него не последва нищо.
Истинският риск пред ПП и техните коалиционни партньори от БСП, ИТН и „Демократична България“ е какво ще предложат през идващите дни и седмици, така че да се задоволи очакването за справедливост.
Събитията от края на миналата седмица ще са много голям успех, ако са първата стъпка към постигането на реални резултати срещу корупцията. Ако остане само изолиран ход, ще бъде истински и сериозен провал.
