Хей, фам, чували ли сте последния кипеж? Мъжете в България са се разбунтували и искат да променят Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Един от тях, Стефан Августинов, направо го каза без заобикалки: „Този закон се използва, за да разбива семейства и работи само ако жертвата е жена!“ Според него мъжете остават с пръст в уста, когато жените ги тормозят вкъщи – беззащитни, голи пред бурята. Но я чакай малко – наистина ли законът е толкова едностранен, или просто някой иска да си изкара гнева на глас? Темата е гореща – домашното насилие у нас не е шега, ама дали мъжете имат право да викат „нечестно“? Нека да разровим този хаос – факти, цифри и малко здрав разум, щото явно всички имаме какво да кажем.

Основна част: Какво става с този закон и защо мъжете са на нож?

Тук не става дума за празни приказки – има реален спор, който вдига прах. Ето какво се крие зад виковете на Стефан и компания, разбито на парчета.

1. Какво казва Стефан? Законът като оръжие срещу семейството

Стефан Августинов не се шегува – за него ЗЗДН е троянски кон. „Разделя семейства“, твърди той, щото уж жените го използват, за да изгонят мъжете от къщи с бърза заповед за защита. Има случаи, според него, когато мъжете са изхвърлени без доказателства, само на базата на обвинения. „А ако аз съм жертвата? Кой ме пази?“, пита той и добавя, че мъжете са безсилни, когато жената вдигне ръка или ги гази психически. На пръв поглед звучи логично – законът дава заповеди за защита до 18 месеца и глоби до 1000 лв., но мъжете рядко ги искат. Проблем ли е законът, или мъжете просто не си мърдат пръста?

2. Как работи ЗЗДН? Жените ли са ВИП-жертви?

Законът, приет през 2005 г., е ясен – защитава всеки от домашно насилие, независимо от пол. Ама реално? Според МВР за първите 6 месеца на 2023 г. са издадени 1950 заповеди за защита, и повечето са за жени – около 80%, ако вярваме на данни от Евростат (21% от българките са били малтретирани от партньор). Мъжете? Едва 5-10% от случаите, според ЦИД. Стефан може да има точка – законът не е „само за жени“ на хартия, но на практика мъжете рядко го ползват. Защо? Срам, стигма или просто не знаят, че могат? X постове като „Мъжете мълчат, щото не им вярват“ (@bgnews) намекват за културна бариера, не за юридическа.

3. Статистиката: Кой всъщност страда?

Да хвърлим едно око на цифрите, щото те не лъжат:

• Жени: 11.9% са преживели физическо/сексуално насилие, 20.5% – от партньор (НСИ, 2022). През 2023 г. 20 жени са убити от близки мъже (Webcafe.bg).
• Мъже: Няма точна държавна статистика – държавата не брои жертвите по пол системно. БФЖ обаче казва, че мъжете са около 10% от жертвите на домашно насилие у нас.

Стефан може да е прав, че мъжете са пренебрегнати – липсата на данни ги прави невидими. Ама да кажеш, че законът „работи само за жени“, е малко пресолено – по-скоро обществото вижда жените като „типичните жертви“. Реалността? Насилието не пита за пол, но мъжете по-рядко викат за помощ.

4. Проблемът с мъжете-жертви: Стигма или система?

Стефан удря в тъмното – ако жена те тормози, законът те пази, ама ще се осмелиш ли да се оплачеш? „Мъж си, трай си!“ – това е мантрата у нас. Според DW (2023), мъжете-жертви често мълчат, щото полицията ги гледа скептично, а съдът рядко дава заповеди в тяхна полза. Пример? Един случай от София – мъж твърди, че жена му го бие с тиган, но съдията го отпраща с „реши си го сам“. X пост от @bghelsinki гласи: „Системата не е готова за мъже-жертви.“ Законът не е виновен – културата ни е в средновековието, fam.

Извод: Законът не е врагът, ама има какво да се пипне

Стефан Августинов и мъжете имат право да вият – ЗЗДН може да се използва криво и мъжете-жертви са в сянка, щото никой не ги брои сериозно. Ама да викаш, че „разделя семейства“ и „защитава само жени“, е малко драматично – законът е неутрален, просто обществото ни е криво огледало. 6 милиона души в България, а всеки трети знае за насилие наблизо – време е да спрем да делим жертвите на „мъжки“ и „женски“.