Шокът от потъването на крайцера ”Москва” от клас ”Слава”, флагман на руския Черноморски флот, продължава. Липсва обяснение и категорични доказателства за това какво точно се е случило и спекулации не липсват. Въпреки че действителната причина за потъването на кораба не е известна на 100%, ясно е, че флагманът е потънал в резултат на поредица от грешки. Половината от екипажа загина. А гордостта на Русия е прекършена.
Това се посочва в анализ на Тайфун Озберк, експерт по отбрана и журналист по въпросите на Близкия Изток. Служи в турския флот в продължение на 16 години като военноморски офицер. Участва в мисии на ООН и НАТО, а в момента пише стратегически и тактически анализи. Работи като анализатор на свободна практика в за някои от най-реномираните и известни медии в областта на отбраната, включително Defense News, Shephard Media, Defense Procurement International и Naval News.
Ето и целият анализ:
След като попадна под смъртоносен обстрел във вечерта на 13 април, един от най-важните кораби на руския флот – крайцерът „Москва“, беше потопен в Черно море на 14 април при опит да бъде изтеглен до най-близкото пристанище Севастопол.
Преди руските медии да обявят новината за пожара и евакуацията на екипажа на кораба, украинските сили вече съобщиха, че са ударили плавателния съд с противокорабни ракети „Нептун“. На 17 април руското министерство на отбраната публикува в социалните мрежи видео от церемонията за крайцера „Москва“, на което се вижда, че са оцелели около 240 души или около половината от екипажа.
Случая се обяснява по много противоречиви начини. Не е ясно например какво е причинило пожара и експлозията, защо „Москва“ не е в състояние да засече идващата ракета, как само две противокорабни ракети могат да потопят 12 000-тонен кайцер и как ракетите „Нептун“, които не са били в действие в началото на войната, бяха изстреляни.
Какво причини пожара? Експлозия на боеприпаси или удар на „Нептун“?
Русия твърди, че експлозия на боеприпаси е причинила пожара, докато украинците казват, че са ударили Москва с две противокорабни ракети „Нептун“. Русия не е коментирала ракетна атака и продължава да твърди, че корабът се е запалил поради експлозия на борда и е потънал поради бурно време, докато е бил теглен.
В този случай изявленията и твърденията на Русия изглеждат непоследователни. Причината – докато плава масивен кораб като Москва, е невъзможно боеприпасите вътре в кораба да се спукат, поглъщайки целия кораб в пламъци без да е налице външен обстрел. Освен това в Черно море не е имало лошо време по време на тегленето на Москва, както твърди Кремъл. Височината на вълната по това време е около 1 метър, а скоростта на вятъра е около 14 възела, което показва меко време и условия на морето.
Съобщението за пожара на борда на „Москва“ от руските държавни медии дойде само часове след твърденията на Украйна, че корабите са били обстрелвани от противокорабни ракети. Противоречивите съобщения от руска страна и времето на инцидента затвърждават мнението, че твърденията на Украйна са точни. Но нападението на Киев с ракети „Нептун“ е друг любопитен въпрос.
Причината – според съобщението на украинското министерство на отбраната от декември 2021 г. доставката на противокорабни ракети „Нептун“ е била нарочена за април 2022 г.
Войната обаче избухва през февруари, така че не бе ясно дали Украйна разполага с тези ракети в своя арсенал. Неограничените операции на Черноморския флот в близост до украинските териториални води затвърдиха мнението, че доставката се е провалила поради военновременните условия. Това се дължи на факта, че мнозина вярваха, че ако Украйна разполага с тези ракети на брега, тя щеше да създаде зона A2/AD (антидостъп/отказ на зона), което да накара руските сили да не се приближават до крайбрежието на Украйна, за да се избегне ракетна атака.
Фактът, че ракетите „Нептун“ не са били използвани в продължение на 45 дни от началото на войната, засилва мнението, че първоначалната атака срещу флагманския кораб на Черноморския флот е направена, възползвайки се от елемента на изненадата.
Версия: Дрон TB2 е разсеял руснаците преди “Нептун” да удари
При липсата на ясни официални изявления от руска страна, в социалните мрежи се разпространяват спекулации, че крайцерът „Москва“ е бил зает с проследяването на безпилотния летателен апарат TB2 Bayraktar, който взе много жертви от руска страна, както и че украинските сили са използвали този уязвим момент, за да ударят. Според други твърдения „Москва“ имала един единствен главен радар за противовъздушна отбрана (3P41 Volna) за насочване на ракети S300, който има само 180-градусово зрително поле. Следователно, 360-градусово покритие се осигурява от 3-D радари за въздушно търсене MR-800 Voshkod/Top Pair за ракети с малък обсег SA-8. Това би означавало, че радарът Top Pair не може да различи летящите над морето Нептуни от гребените на вълните поради бурно време.
Тези твърдения нямат солидна основа, тъй като въпросният кораб е крайцер с добри възможности за противовъздушна отбрана. Въпреки че дроновете TB2 са много полезни във военноморската война, корабите от тип крайцери са проектирани да проследяват и отблъскват множество въздушни атаки. В резултат на това парализирането на крайцер от клас „Слава“ с един или повече дрона е по-скоро нереалистично.
От друга страна, не е разумно да се сравнява радар за търсене (MR -800 Voshkod/Top Pair) с радар за проследяване (3P41 Volna). Преди въвеждането на радарната технология AESA с фиксирано лице, военните кораби използват радари за търсене за откриване на въздушни заплахи. Ако се установи, че такава има, сигналът се изпраща към радара за проследяване, за да освети целта за ракети земя-въздух. Радарите за проследяване не са там, за да „откриват“ цел, а да осветяват контакта, който вече е бил открит от радара за търсене. Тези два вида радари са части от пъзел, които служат за една и съща цел.
Също така, тези радари може да имат някои слепи сектори поради структурата на кораба, но има и други радари за покриване на слепите сектори, точно както крайцерите клас „Слава“ имат повече от един радар за управление на огъня. Така че този кораб може непрекъснато да проследява въздушните контакти, дори ако контактът се премести в слепия сектор на радара, операторът може да препрати контакта към друг тракер и да продължи да го следва.
Крайцерите от клас „Слава“ са оборудвани с електронна поддържаща система 4xRum Tub, която може да засича радарните търсачки на противокорабните ракети „Нептун“. След откриване на радарната търсачка, корабът ще има около 2 минути за защита срещу ракетата. Освен това „Москва“ разполага с оръжейни системи 6×30 mm/AK630, които имат собствен радар и са способни сами да откриват и задействат входящите ракети.
Поредица от небрежности и грешки
Крайцерът „Москва“ има достатъчно сензори и оръжия, за да се справи с противокорабни ракети. Очакваше да се справи доста по-добре при заплахи по въздух. Разбира се, това е неподкрепено твърдение, тъй като оперативната готовност и работата на сензорите и оръжията не бяха публично известни. Но той осигури противовъздушна отбрана в района на действие, което означава, че защитаваше не само себе си, но и други части в Черно море от въздушни заплахи.
Противно на това, което много хора мислят, противокорабната противоракетна отбрана (ASMD) е много повече от просто натискане на бутона за огън.
На първо място, военното разузнаване трябва да предоставя много точна информация за ракетите в ръцете на противника. В допълнение, оръжията и сензорите, използвани за ASMD на кораба, трябва да работят добре и да бъдат напълно поддържани. Освен това обучението на персонала трябва да е на много добро ниво. Тъй като корабите разполагат само с няколко минути за реакция след засичане на входяща ракета (а тук няма време да се мисли), мерките трябва да се задействат автоматично, което може да се направи само от добре обучен персонал.
Слабо разузнаване
Първата и най-сериозна грешка на Русия в тази ситуация е липсата на разузнаване. Като се има предвид размера на ракетите, това не е устройство, което може лесно да се замаскира, така че би трябвало да бъде открито от руското разузнаване. В продължение на месец и половина руският Черноморски флот действаше безотговорно в обсега на това оръжие, вярвайки, че Украйна не разполага с оръжие, което би могло да застраши нейните кораби. Ако тези ракети бяха действащи от началото на войната, те щяха да бъдат изстреляни. За месец и половина обаче Украйна получи ракетите и ги подготви за използване, а руското разузнаване пропусна да ги открие.
Неадекватни сензорни и оръжейни системи
Както бе споменато по-горе, крайцерът „Москва“ се очакваше да се представи по-добре срещу ракетите „Нептун“. Няма данни крайцерът „Москва“ да се е защитавал от ракетите „Нептун“ в този инцидент. Няма данни какво се е случило на кораба по това време, но най-малкото корабът трябваше да засече ракетата, макар и късно, и да се противопостави с CIWS, дори и да не е имал време да се защити с противовъздушна ракета.
В тази ситуация първата възможност е ракетата да не може да бъде открита и да не може да бъде противодействано, дори и да бъде открита. По-конкретно, това означава, че или ESM системата на кораба не е осигурила необходимото ранно предупреждение, радар не е открил заплахата или оръжията не са били готови за стрелба, въпреки че сензорите са проследили заплахата.
Лошото ниво на обучение на войските
На военен кораб обучението на екипажа е най-критичната част. Трябва да се предлага непрекъснато обучение, защото хората, работещи в различни станции на кораба по време на ASMD, трябва да реагират бързо, без да чакат команди. Неуспехът на „Москва“ да отговори на ракетата показва, че не само на личния състав липсва разузнаване, но те не са психически и физически подготвени за подобен развой на събитията. Няма записи за изстрелване на CHAFF или примамки, за електронно заглушаване, за маневриране на кораба и за необходимите реакции с оръжия след изстрелване на ракетата, но фактът, че такъв способен кораб е толкова безпомощен срещу атака далеч под капацитета му показва, че екипажът не е добре обучен.
Друг проблем, свързан с недостатъчната подготовка на руските моряци, е борбата с пожарите и контролът на щетите. Обикновено не се очаква 12 000-тонен крайцер да бъде потопен само с две ракети. Дори и да бъде ударен, крайцерът най-вероятно ще бъде неизправен. Разбира се, факт е и мястото, на което удрят ракетите „Нептун“. Ако ударът е близо до арсенала силата на взрива може да е била голяма.
Такъв огромен и мощен кораб обаче трябва да бъде подготвен за подобни сценарии.
Екипажът е евакуиран едва няколко часа след инцидента, а корабът потъва на следващия ден. В тази ситуация персоналът на кораба се оказва недостатъчен, за да потуши огъня и да спаси плавателния съд. Освен това по време на експлозията крайцерът „Москва“ е бил недалеч от базата в Севастопол, позволявайки външна помощ.
Тези пропуски могат да имат няколко обяснения.
Когато стане достъпна повече информация за инцидента на крайцера „Москва“, ще бъде възможно да се разработят по-точни тълкувания и да се извлекат поуки от случилото се. Истината е, че загубата на руския флагман от държава без флот ще остане във военноморската история, а руснаците ще скърбят за крайцера „Москва“ дълги години.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: https://frognews.bg/
