Ставаме свидетели на една опустошителна хуманитарна криза в Украйна. Броят на жертвите продължава да расте, здравните заведения са притиснати в ъгъла. Ракетите падат над главите на всички онези цивилни, скрити в бомбоубежищата в Украйна. Броят им не е ясен.

Преди руската инвазия около 260 хил. души живеят в град Суми. 280 хил. в Чернигов. 430 хил. в Мариупол. 475 хил. в Николаев. 1.4 милиона – в Харков. Всички тези градове обаче в момента са под контрола на руските сили. Армията на Кремъл почти е заобиколила украинската столица Киев, някога приютявала 4 милиона души. Дори и да приемем, че голяма част от населението на тези градове вече е напуснало Украйна, броят на цивилните, хванати в капана на кръстосания огън и без възможност за безопасно бягство, е в милиони.

Най-жестоката обсада преживява Мариупол – пристанищен град в южната част на Донецка област. Той е на фронтовата линия от 2014 г., когато подкрепяните от Русия сепаратисти завзеха части от провинцията. Мариупол остава под контрола на правителството, което работи усилено не само за отстраняване на щетите от войната, но и за оздравяване на града. Заради обстановката в Мариупол и факта, че управата на града все пак се стреми да покаже ползите от оставането на района под украинско командване, в Мариупол се стичат стотици хиляди хора от разлагащите се и управлявани от проруски банди градове. Бежанците търсят нов живот именно там. Тъкмо поради тази причина е още по-зловещ факта, че Мариупол е мястото, което страда най-много от действията на Русия в момента.

Сателитни снимки показват, че градът е станал неузнаваем само за дни, след като войските обградиха Мариупол на 2 март и отприщиха комбинация от тактически обстрели и обсади. Бомбардировката бързо разруши местната инфраструктура. В продължение на седмица жителите на града бяха в капан без вода, храна, електричество, отопление или външна комуникация.

Кметът на града Вадим Бойченко казва, че най-малко 2187 цивилни са загинали. Броят им обаче може да е по-висок. Сред загиналите е и починалото от обезвосняване 6-годишно момиченце, чиято история разтърси света миналата седмица. Бременни жени избягаха, стиснати коремите си по време на бомбардировката в детска болница на 9 март, при която загинаха трима и бяха ранени 17. Когато моргите преляха, се появиха видеозаписи на жители, хвърлящи торби с трупове в прясно изкопани масови гробове.

Жителите трябва да извличат вода, като топят снега. Загребват вода и от локви. Мнозина правят огньове навън, за да готвят и да се стоплят. Магазините бяха разграбени още в първите дни. Новините изсъхнаха още повече, когато електронните устройства на хората се изтощиха и не можеха да бъдат презаредени.

По думите на Бойченко Русия продължава да обстрелва Мариупол, въпреки че ежедневно обещава ново прекратяване на огъня и осигуряването на хуманитарен коридор.

Кога ще свърши това? Предполага се, че колона от автобуси, носещи храна, наближава града, но често е спирана и забавяна на руските контролно-пропускателни пунктове.

Извеждането на хората се оказва още по-трудно – в последните осем дни Русия се съгласява да прекрати огъня, само за да го наруши. Главният дипломат на Русия в ООН Василий Небензя твърди, че планът за „хуманитарни коридори“, насочващи се на северозапад от Мариупол до Запорожие, е трябвало да бъде отменен, тъй като украинските „радикали“ са нарушили условията. Всъщност руските войски са тези, които стрелят, когато бежанците се опитват да напуснат, казва кмета Бойченко. Свидетели, избягали от града, съобщават, че са били обстрелвани от руски войски. Русия предложи алтернативен „коридор“, водещ на изток към Русия, игнорирайки факта, че малко от жителите на Мариупол вероятно ще искат да потърсят убежище там.

Русия вече има биография по отношение на прекратяването на огъня. Кремъл го третира като военен инструмент, а не възможност да се прекратят страданията на цивилните. За справка – „хуманитарните паузи“ в Сирия, педложени от Владимир Путин, които прекъсваха заради обстрел.

От 11 март Русия поиска предварителен списък с автобуси за евакуация и персонал преди всяка евакуация, което не е лесно за съставяне при бомбардировки. Всъщност единствената плавна евакуация на цивилни беше театралното извеждане на жители от контролирани от сепаратистите земи в Русия, тъй като Кремъл прогнозира геноцидно клане, което така и не се случи.

Мариупол е икономически важно пристанище. Стратегически важна точка между Русия и Крим, който бе анексиран от Москва през 2014 г. Мнозина спекулират, че Путин се опитва да изгради „сухопътен мост“ между двете. Но ако това е така, трудно е да се види колко е необходимо или полезно да се разруши Мариупол и да се даде на жителите му нова причина да мразят Русия. Градът се намира на територия, за която претендира Донецката Народна република, анклав, чиито териториални претенции Путин подкрепи точно преди войната.

Някои анализатори изразяват надежда, че Русия и Украйна може да се споразумеят за пълно примирие през следващите дни. Но дори и да го направят, малцина биха очаквали Русия да го уважава. Ако неискрените приказки за прекратяване на огъня и хуманитарни коридори, изложени в Мариупол, са поличба, страданието на града също може да бъде.