Населението на страната продължава да намалява. В това няма нищо изненадващо, тъй като става дума за тенденция, наблюдавана вече от 30 години насам. Основната причина е отрицателният естествен прираст – броят на починалите е по-голям от броя на родените.
Този демографски спад се компенсира частично от механичния прираст – повече хора се заселват в България, отколкото я напускат. Повечето от тях са граждани от трети страни, а по-малко от една трета са българи, които се завръщат от чужбина. Това отбелязва Магдалена Костова от Дирекция „Демографска и социална статистика“ на НСИ.
Доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението към БАН подчертава, че най-точната картина ще стане ясна при следващото преброяване на населението, тъй като към момента се разчита на текущи изследвания.
Тя също така посочва, че именно отрицателният естествен прираст е основният фактор за намаляване на населението. В началото на 90-те години обаче водещата причина е била масовата емиграция.
Раждаемостта намалява
Раждаемостта в България продължава да спада, макар и с различна интензивност през годините. Обикновено демографските процеси отразяват икономическата и социалната ситуация в страната. Когато обществото се намира в несигурност, хората по-често отлагат създаване на семейство и раждане на деца.
Освен икономическите фактори, влияние оказват и други условия – като достъп до здравеопазване, образователната система, състоянието на инфраструктурата и наличието на социални услуги. Всички тези елементи формират средата, в която се вземат решенията за бъдещето.
По-малко жени в детеродна възраст
Съществен проблем е и намаляването на броя на жените в детеродна възраст. Това е резултат от застаряващото население и от вече намалената раждаемост през предишните десетилетия. Малкият брой млади хора води до още по-малко новородени – порочен кръг, който трудно се прекъсва.
Намаляване на трудоспособното население
Още една тревожна тенденция е свързана с броя на хората в трудоспособна възраст, който също намалява. В същото време възрастта за пенсиониране се повишава, а делът на възрастните хора расте. Така се оформя дисбаланс между работещи и неработещи – с нарастващо социално и икономическо напрежение.
Ако тази тенденция продължи, ще се стигне до момент, в който активното население няма да може да осигури нужната подкрепа за пенсионната и здравната система.
Висока смъртност
По отношение на смъртността се наблюдава връщане към нивата отпреди пандемията от COVID-19, което може да се счита за положителен знак. Въпреки това, смъртността в страната остава висока.
Около 20% от хората умират преди да достигнат 65-годишна възраст. Това е сериозен показател, който говори за проблеми в качеството на здравеопазването, превенцията и начина на живот. Ниската продължителност на живота е част от общата демографска криза.
Перспективи и възможни решения
Дори и да се приложат конкретни мерки днес, не може да се очаква бързо обръщане на негативната тенденция. Демографските процеси са бавни и устойчиви – нужни са десетилетия, за да се постигне трайна промяна.
Според експертни прогнози, съществен резултат може да се очаква най-рано след 25–30 години. Това означава, че усилията трябва да бъдат дългосрочни, последователни и координирани – с приоритет върху младежта, семейството, здравето и възможностите за достоен живот в страната.
